Общи и заключителни разпоредби
Общи и заключителни разпоредби
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.
Трябва ли разпоредбите на член 9 и следващите от Договора за ЕИО, доколкото те установяват принципа на единна митническа територия на Общността, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата стойност на стоките, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава, като се има предвид, че когато такава такса се налага и на стоки, въвеждани в този регион от други държави членки, тя се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса?
Дали член 4 от Решението на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1989 г. (89/688/ЕИО) е валиден, доколкото с него се разрешава на Френската република „да запази действащия режим на доковите такси до не по-късно от 31 декември 1992 г.“, при условията, които той определя, когато доковите такси, събирани по действащия тогава режим, представляват такси с еквивалентен ефект на митнически мита върху вноса и когато, съгласно първата алинея на член 227, параграф 2 от Договора, разпоредбите на Договора, посочени в тази алинея, включително тези относно свободното движение на стоки, са приложими във френските отвъдморски департаменти от влизането в сила на Договора?
Дали Съветът на Европейските общности, с Решение 89/688/ЕИО от 22 декември 1989 г. относно доковите такси във френските отвъдморски департаменти, прието на основание членове 227, параграф 2 и 235 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, валидно е разрешил на Френската република да запази до 31 декември 1992 г. действащия режим на доковите такси, които според решението на Съда на Европейските общности от 16 юли 1992 г. по преюдициално запитване представляват такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
1. Забраняват ли разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО, доколкото установяват принципа на единна митническа територия на Общността, на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата им стойност, дори върху стоки, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава?
2. Валидна ли е разпоредбата на член 4 от Решение 89/688/ЕИО, с която се разрешава на Френската република да поддържа в сила действащия режим на dock dues, макар и само временно до декември 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или непряка връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, необходимо ли е преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
Недопустимост на жалбите
Неправомерност на отказа за изплащане на аванс по помощта за рафиниране
Неоснователност на останалите доводи, изложени от жалбоподателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1987 г.
Съвместимо ли е налагането и поддържането на данък върху консумацията на пресни и сушени банани и бананово брашно с изискванията на член 95 от Договора за ЕИО, доколкото този данък се прилага спрямо банани, произхождащи от други държави членки, и по-специално от френските отвъдморски департаменти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1987 г.
1. Доколкото митническата такса върху вноса, въведена с Регламент № 2727/75 на Съвета, може да се счита за променливо мито, равно на разликата между цените, действащи извън и в рамките на Общността, и доколкото нейната цел е да стабилизира пазара чрез компенсиране на разликата между по-ниската световна цена и по-високата цена в Общността, не е ли прилагането на такава такса върху даден продукт в противоречие с духа на правилата на Общността и несъвместимо с естеството на таксата, когато реалната покупна цена не съответства на фиктивната референтна цена и надвишава не само последната, но и цената в Общността?
2. Не е ли в противоречие с общите принципи на правото на Общността и по-специално с забраната за дискриминация — приложима към селското стопанство съгласно втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора, според която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“ — да се третират по еднакъв начин ситуации, които са обективно различни?
3. Доколкото е установено, че лицата, внасящи царевица в Реюнион, са задължени поради тяхното географско положение да се снабдяват извън Общността на цена, по-висока от цената в Общността,
(а) не е ли начисляването на митническа такса върху вноса от вида, въведен с Регламент № 2727/75, в противоречие както с буквата, така и с духа на този регламент и не нарушава ли посочения по-горе принцип на недискриминация, и
(б) следователно, не следва ли неправомерно събраните мита да бъдат възстановени по начина, предвиден в първия параграф на член 13 от Регламент № 1430/79 на Съвета, когато на вносителите не може да се вмени небрежност или измама?
4. Ако на въпрос 3(б) се отговори утвърдително:
(а) Дали срокът за предявяване на искания за възстановяване е 12 месеца, както е предвидено в член 2 от Регламент № 1575/80 на Комисията, изменен с Регламент (ЕИО) № 2640/82, или три години, както е предвидено в част А от дял I (член 2, параграф 2) от Регламент № 1430/79 на Съвета?
(б) Каква цена или какъв курс или каква стойност следва да се вземе за основа при преценката дали таксата е съвместима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1987 г.
1) Дали цената на царевицата, договорена в изнасяща държава, която не е членка, или специалното положение на остров Реюнион оправдават дерогация от системата на общностни селскостопански налози, установена с Регламент № 2727/75 на Съвета относно общата организация на пазара на зърнени култури
2) Дали размерът на налозите, начислявани върху вноса от държави, които не са членки, трябва да се изменя с оглед на обстоятелствата около всяка конкретна сделка, така че те да се събират само ако във всеки отделен случай има положителна разлика между цената, преобладаваща в Общността, и външната цена
3) Дали при отчитане на обективно различното положение на остров Реюнион в сравнение с останалата част от Общността прилагането на системата от налози върху вноса на царевица не противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, установен в член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО
4) Прилага ли се разпоредбата за възстановяване на налози, предвидена в Регламент № 1430/79, в случай че събирането на налозите върху внесената царевица противоречи на основния регламент или на забраната за дискриминация по член 40, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.