Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-279/80: Webb, Заключение от 21 октомври 1981 г.
1. Включва ли понятието „услуги“ по член 60 от Договора услугата по предоставяне на работна сила по смисъла на уводните думи на първата алинея на член 1 и буква б) от Wet op het ter Beschikkingstellen van Arbeidskrachten?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, изключва ли член 59 от Договора винаги или само при определени обстоятелства възможността държава членка, в която предоставянето на тази услуга е обусловено от притежаването на лицензия — като това изискване е въведено, за да може такава лицензия да бъде отказана, ако има основателни опасения, че предоставянето на работна сила от заявителя може да навреди на добрите отношения на пазара на труда или че интересите на работната сила не са достатъчно защитени — да задължи лице, предоставящо услугите и установено в друга държава членка, да изпълни това условие?
3. До каква степен отговорът на втория въпрос се влияе от обстоятелството, че чуждестранният доставчик на услугата притежава лицензия за предоставяне на тази услуга в държавата, в която е установен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/80: Broekmeulen/Huisarts Registratie Commissie, Съдебно решение от 6 октомври 1981 г.
Следва ли от Директиви 75/362/ЕИО и 75/363/ЕИО, че нидерландски гражданин, който е придобил в Белгия диплома „Wettelijk diploma van doctor in de genees-, heel- en verloskunde“ (диплома за доктор по медицина, хирургия и акушерство) и който поради това има право да упражнява професията общопрактикуващ лекар в Белгия, има право, при установяване в Нидерландия, да бъде вписан в регистъра на признатите общопрактикуващи лекари на Кралското нидерландско дружество за насърчаване на медицината, без предварително да е преминал обучение в Нидерландия като общопрактикуващ лекар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/80: Broekmeulen/Huisarts Registratie Commissie, Заключение от 25 юни 1981 г.
Следва ли от Директиви 75/362/ЕИО и 75/363/ЕИО (Официален вестник L 167 от 30. 6. 1975 г.), че нидерландски гражданин, който е придобил в Белгия Wettelijk Diploma van Doctor in de Genees-, Heel- en Verloskunde [диплома за доктор по медицина, хирургия и акушерство] и който поради това има право да упражнява професията на общопрактикуващ лекар в Белгия, има право, при установяване в Нидерландия, да бъде вписан в регистъра на признатите общопрактикуващи лекари, воден от Кралското нидерландско дружество за насърчаване на медицината, без преди това да е преминал обучение в Нидерландия като общопрактикуващ лекар
За целите на този въпрос се приема, че по силата на задължителни разпоредби на нидерландското право вписването в посочения регистър е възможно само след преминаване на такова обучение и че лекар може да упражнява професията на общопрактикуващ лекар в Нидерландия само след вписване в този регистър.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/80: Borker, Определение от 18 юни 1980 г.
Явява ли се Conseil de l'ordre des avocats юрисдикция по смисъла на член 177 от Договора, която може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/79: Coditel/Ciné Vog Films, Съдебно решение от 18 март 1980 г.
Пречат ли разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги на правоприемника на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в държава членка да се позовава на това свое право, за да забрани излъчването на този филм в тази държава без негово разрешение чрез кабелна телевизия, ако филмът, излъчен по този начин, е приет и предаден след излъчването му в друга държава членка от трето лице с разрешението на първоначалния носител на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Съдебно решение от 18 март 1980 г.
Следва ли членове 59 и 60 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които забраняват разпространението на реклами чрез кабелна телевизия, при положение че тези разпоредби се прилагат без разлика по отношение на произхода, независимо дали национален или чужд, на тези реклами, на националността на доставчика на услугата или на мястото, където той е установен?
Явяват ли се националните разпоредби, които забраняват разпространението на реклами чрез кабелна телевизия, мярка, която е непропорционална спрямо преследваната цел, като се има предвид, че забраната е относително неефективна поради съществуването на естествени зони на приемане, или представляват ли дискриминация, забранена от Договора, по отношение на чуждестранните оператори, тъй като тяхното географско положение им позволява да излъчват сигналите си само в естествената зона на приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Заключение от 13 декември 1979 г.
1) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 април 1974 г. по дело 155/73, Sacchi, следва ли член 59 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че забранява всички национални разпоредби, които забраняват предаването на реклами от компании за кабелна телевизия, дори когато остава възможно и законно да се приемат такива реклами по естествен път в зоните на приемане на чуждестранни телевизионни станции, като се има предвид по-специално обстоятелството, че: (a) такива разпоредби биха въвели дискриминация, основана на географското разположение на чуждестранната телевизионна станция, която би могла да предава реклами само в своята зона на естествен прием, като тези зони, поради различната гъстота на населението, могат да представляват много различен интерес от рекламна гледна точка; (b) такива разпоредби биха въвели ограничение, несъразмерно на преследваната цел, тъй като тази цел — забраната на телевизионната реклама — никога не би могла да бъде напълно постигната поради съществуването на зоните на естествен прием
2) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 3 декември 1974 г. по дело 33/74, Van Binsbergen, следва ли членове 59 и 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че имат пряко действие спрямо всички национални разпоредби, доколкото тези разпоредби не създават формална дискриминация срещу лице, предоставящо услуги, на основание неговата националност или място на пребиваване (в настоящия случай, забраната за препредаване на реклами)
3) Забраните, предвидени в член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, отнасят ли се само до тези, които възпрепятстват предоставянето на услуги между граждани, установени в различни държави членки, или включват и забрани върху предоставянето на услуги между граждани, установени в една и съща държава членка, които обаче се отнасят до услуги, чието съдържание произхожда от друга държава членка
4) Ако на първата част на предходния въпрос следва да се отговори утвърдително, съответства ли на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги това, правоприемникът на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в една държава членка да се позовава на своето право, за да попречи на ответника да излъчва този филм в тази държава чрез кабелна телевизия, когато филмът е бил приет от ответника в тази държава след като е бил излъчен в друга държава членка от трето лице с съгласието на първоначалния носител на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Съдебно решение от 7 февруари 1979 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО на Съвета от 7 юли 1964 година да се тълкува в смисъл, че изразът „бенефициенти“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от тази директива, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/78: Ministère public и др./Van Wesemael, Съдебно решение от 18 януари 1979 г.
Когато упражняването на дейността на агенции за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение за артисти се поставя в зависимост в държавата, в която се предоставя услугата, от издаването на лицензия, може ли тази държава да наложи на лицата, предоставящи услугата и установени в друга държава членка, задължение или да изпълнят това изискване, или да действат чрез агенция за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение, която притежава такава лицензия, когато услугата се предоставя от агенция за посредничество при намиране на работа, която е подчинена на публичната администрация на държава членка, или когато лицето, предоставящо услугата, притежава в държавата членка, в която е установено, лицензия, издадена при условия, сравними с тези, изисквани от държавата, в която се предоставя услугата, и неговата дейност е подложена в първата държава на надлежен контрол, обхващащ цялата дейност на агенцията за посредничество при намиране на работа, независимо от това в коя държава членка се предоставя услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Заключение от 12 декември 1978 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО от 7 юли 1964 г. на Съвета на Европейската икономическа общност да се тълкува в смисъл, че изразът „ползващи се лица“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от директивата, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.