Свободно движение на хора

Противоречи ли разпоредба на националното право на разпоредбите на правото на Общността, посочени в мотивите на акта за преюдициално запитване, и по-специално на разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО, на разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите, или на други релевантни разпоредби на правото на Общността относно свободното движение на лица и услуги, както и на принципа на равно третиране по член 7 от Договора за ЕИО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако не са налице наложителни причини, по-специално семейни причини, да разпореди експулсиране за цял живот на гражданин на друга държава членка по съображения за обществен ред и обществена сигурност, единствено на основание, че този гражданин на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за лична употреба и употреба на наркотици, и когато такова експулсиране води до правна пречка за завръщането му в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок от министъра на правосъдието по негова преценка — с цел да упражнява дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на правото на Общността, и когато в случай на извършване на такива престъпления от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, което се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като например търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
Следва ли експулсирането от приемащата държава по такава разпоредба на националното право (както е описано по-горе в т. 1) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на правото на Общността, когато при експулсирането съдът, който го разпорежда, не разполага с никаква преценка, освен тази относно наложителните причини, по-специално семейни причини, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, и следва ли такава мярка да се счита за нарушаваща принципа на пропорционалност в правото на Общността, тоест за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право те се разглеждат като леки престъпления и се наказват, както е посочено в мотивите на акта за преюдициално запитване, или като се има предвид, че разпореденото от националния съд експулсиране е за цял живот, като се допуска възможност за разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за завръщане след изтичане на тригодишен срок от експулсирането?