всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-327/92: Rheinhold & Mahla/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Metaalnijverheid, Заключение от 18 ноември 1993 г.

1) Попада ли Cooerdinatiewet Sociale Verzekering в обхвата на материята, уредена с Регламент (ЕИО) № 1408/71?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли това, че член 16, букви (a) – (e) (Wet Ketenaansprakelijkheid), инкорпориран в Cooerdinatiewet Sociale Verzekering, не може и не трябва да бъде изключен от обхвата на тази материя, като се има предвид целта на член 51 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/92: Haim/Kassenzahnärtzliche Vereinigung Nordrhein, Заключение от 17 ноември 1993 г.

1) Забранява ли член 20 от Директива 78/686/ЕИО на държава членка, която е разрешила на гражданин на друга държава членка да упражнява професията си на нейната територия, да изисква от съответното лице да премине подготвителен стаж, за да бъде назначено, ако то не притежава удостоверение за формална квалификация, което съгласно директивите подлежи на признаване
2) Ако не, освобождава ли член 20 от изискването за стаж всеки гражданин на държава членка, който притежава диплома, издадена от трета държава, която е призната от друга държава членка за еквивалентна на диплома, посочена в директивата
3) Ако не, допустимо ли е съгласно член 52 от Договора да се откаже назначаване на практикуващ лекар, който е гражданин на Общността, който не притежава диплома, посочена в директивата, но е получил разрешение да упражнява професията си в държавата по установяване, на основание че не е преминал изискуемия подготвителен стаж, без да се провери дали това изискване може да се счита за изпълнено с оглед на придобития професионален опит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-154/93: Tawil-Albertini/Ministre des Affaires sociales, Заключение от 17 ноември 1993 г.

Може ли държава членка да откаже да признае диплома по дентална медицина, издадена от трета държава, въпреки че притежателят ѝ е получил признаване в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/93: Комисия/Белгия, Заключение от 9 ноември 1993 г.

Като е запазила в своето законодателство разпоредби, съгласно които определени длъжности на моряци, различни от капитан и първи помощник-капитан, са запазени за белгийски граждани, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 48 от Договора за ЕИО и членове 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/92: INPS/Baglieri, Съдебно решение от 20 октомври 1993 г.

Член 9, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува в смисъл, че работник може да бъде допуснат до доброволно продължаване на осигуряването, дори ако не е завършил, в няколко държави членки, включително държавата членка, в която се подава заявлението, различни осигурителни периоди, които могат да бъдат агрегирани, но е завършил един единствен предходен период на заетост като мигриращ работник в друга държава членка и е придобил в тази държава съответното задължително осигуряване, изисквано за допускане до доброволно осигуряване в държавата, в която е подадено заявлението за доброволно продължаване на осигуряването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/92: Spotti/Freistaat Bayern, Съдебно решение от 20 октомври 1993 г.

Член 48, параграф 2 от Договора изключва ли прилагането на национална разпоредба, съгласно която длъжностите за чуждоезикови асистенти трябва или могат да бъдат предмет на трудови договори с ограничена продължителност, докато за друг преподавателски персонал, изпълняващ специални задължения, сключването на такива договори трябва да бъде индивидуално обосновано с обективна причина?
Могат ли такива национални разпоредби да бъдат съвместими с член 48, параграф 2 от Договора, ако ограничението се основава на специални обективни причини, по-специално за да се гарантира актуалността на преподаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/92: Staatssecretaris van Financiën/Zinnecker, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

1. В случай на лице, което през втората половина на 1982 г. пребивава в Германия и извършва дейност като самостоятелно заето лице, приблизително в равни пропорции както в Германия — където не е задължително осигурено по схема за социално осигуряване, тъй като не е наето лице, не принадлежи и към категория, приравнена към такива лица, и също така не е осигурено доброволно — така и в Нидерландия, следва ли въпросът дали то е самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети и самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се решава въз основа на определението на понятието „самостоятелно заето лице“, приложимо в Нидерландия, или на това, приложимо в Германия, съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Регламента във връзка със съответния параграф C (Германия) и I (Нидерландия) от приложение I.I към него?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че определението, приложимо в Германия, не е решаващо само по себе си, а определението, приложимо в Нидерландия, също може или единствено може да бъде решаващо, прави ли фактът, че съгласно нидерландското законодателство лице, посочено в първия въпрос, не подлежи на задължително осигуряване, тъй като не е пребиваващо лице, невъзможно прилагането на член 1, буква а), подточка ii) във връзка с приложение I.I (Нидерландия) към него?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са в смисъл, че лицето, посочено в първия въпрос, може да се счита за самостоятелно заето лице единствено въз основа на дейността си в Нидерландия, необходимо ли е въпреки това за целите на член 14а, параграф 2 от Регламента да се вземат предвид и дейностите, извършвани в Германия, което би довело до прилагане на законодателството на последната държава към съответното лице, или трябва да се вземат предвид само дейностите в Нидерландия, което съгласно член 13, параграф 2, буква б) би довело до прилагане на нидерландското законодателство към него?
4. Ако лице, посочено в предходните въпроси, подлежи на нидерландското законодателство, което за целите на настоящия случай предвижда система на национално осигуряване, към която се присъединяват само пребиваващи лица, следва ли от член 13, параграф 2, буква б) от Регламента, че такова лице, макар и непребиваващо, трябва да се счита за осигурено лице за целите на тази система?
5. Ако на въпрос 4 се отговори положително:
Осигурено ли е лицето, посочено по-горе, в Нидерландия само през периода, в който извършва дейност на територията на Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/92: Grana-Novoa/Landesversicherungsanstalt Hessen, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

Следва ли членове 3, параграф 1 и 1, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се тълкуват в смисъл, че понятието „законодателство“ по смисъла на член 3, параграф 1 обхваща разпоредбите на международни конвенции между държава членка и трета държава, които са инкорпорирани като закон в националния правен ред на тази държава членка?
Ако е така, следва ли член 7 от Договора за ЕИО и член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на държава членка да включва в конвенция с трета държава разпоредби, съгласно които при прилагането на конвенцията се изключват наднационални разпоредби, ако по този начин се отказва съвкупяването на осигурителни периоди, завършени по вътрешното законодателство на тази държава членка с тези, завършени по законодателството на трета държава, когато това съвкупяване се извършва въз основа на вътрешното право на държавата членка за целите на прилагането на конвенцията, на граждани на други държави членки на ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/92: Larsy/INASTI, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

Пречат ли член 12, параграф 2 и член 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на това пенсията, предоставена на работник в една държава членка, да бъде намалена на основание, че той едновременно получава пенсия в друга държава членка, в случай че съответното лице е плащало осигурителни вноски за пенсия в двете държави членки през един и същи период?
Необходимо ли е член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се прилага и когато получателят на пенсията за осигурителен стаж и възраст е плащал вноски в повече от една държава членка през един и същи период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-259/91: Allué и др./Università degli studi di Venezia и др., Съдебно решение от 2 август 1993 г.

Противоречи ли на член 48, параграф 2 от Договора законодателството на държава членка, което ограничава продължителността на трудовите договори на чуждестранните езикови асистенти в университетите до една година, с възможност за подновяване, когато по принцип такова ограничение не съществува по отношение на другите преподаватели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form