Свобода на установяване

Могат ли разпоредбите на член 25 във връзка с член 41, параграф 1 и член 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година да бъдат считани за лишени от условия, които попадат в дискрецията на държавите членки, и достатъчно точни, за да могат да бъдат позовавани срещу държавата пред национален съд от лице, което твърди, че разпоредба на закон е несъвместима с тези разпоредби на директивата?
Попада ли в обхвата на член 25 от Директива 77/91/ЕИО правна разпоредба, която не урежда постоянно въпросите, свързани с увеличаването на капитала на акционерно дружество, а е предназначена да се прилага при изключителни обстоятелства на свръхзадлъжнели дружества, които имат особено икономическо и социално значение за обществото като цяло, и предвижда, с цел да се осигури оцеляването и продължаването на дейността на тези дружества, приемането с административен акт на решение за увеличаване на капитала на дружеството, без да се засяга правото на първоначалните акционери на предимство при разпределението на новите акции, и ако да — до каква степен е съвместима тази разпоредба във връзка с член 41, параграф 1 от директивата?
Съвместим ли е такъв закон с разпоредбите на член 42 от Директива 77/91/ЕИО, като се има предвид, че не предвижда цената на акциите да се определя от държавата въз основа на обективно установената нетна стойност на предприятието и произтичащата от това вътрешна стойност на старите акции, а оставя на администрацията да определи цената така, че да се осигури необходимият незабавен приток на капитал в дружества, чиято надеждност е разклатена поради трудностите им, макар че се гарантира правото на предимство на съществуващите акционери при разпределението на новите акции?