Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-80/72: Koninklijke Lassiefabrieken/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Съдебно решение от 20 юни 1973 г.
Може ли бележката, отнасяща се до тарифната позиция „брашна от зърнени култури“, включена в приложението към Регламент № 1052/68 от 23 юли 1968 г., да се счита за невалидна поради несъвместимост с някоя разпоредба на Договора или на регламент, приет в изпълнение на него, или с принцип на правото, присъщ на Договора, или поради липса на мотиви съгласно изискванията на член 190 от Договора, или поради липса на преходен период, или поради несъвместимост с разпоредбите на Регламент № 120/67 или на Общата митническа тарифа, установена с Регламент № 950/68, и дали тази бележка представлява неразделна част от Регламент № 1052/68 и има същата правна сила като неговите разпоредби (въпроси 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/73: Geddo/Ente Nazionale Risi, Заключение от 20 юни 1973 г.
1. Забранено ли е на държавите членки по силата на втората и третата алинея на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, във връзка с член 5 от Договора, да разрешават за сметка на орган, който не е държавен, налагането на такса или парично задължение с фиксирана сума върху покупката на всеки квинтал ориз, произведен в Италия
2. Могат ли разпоредбите на втората и третата алинея на член 40, параграф 3 от Договора да се считат за пряко приложими в правните системи на държавите членки, пораждайки субективни права в полза на частни лица, които националните съдилища трябва да защитават, и по-специално по отношение на мерки, които пряко засягат механизмите, предвидени от общите организации на пазарите
3. Създава ли забраната за дискриминация, съдържаща се в член 40, параграф 3, права в полза на частни лица от факта, че при износ на преработен продукт не се възстановява вътрешна такса, наложена при покупката на суровина, произведена в страната
4. Означава ли задължението, създадено за Общността от забраната за дискриминация в член 40, параграф 3, че тя трябва да премахне всички случаи на несъвместимост, произтичащи от националните закони, едновременно с въвеждането на общите организации на селскостопанските пазари
5. Представлява ли налагането на такса от вида, посочен в т. 1 по-горе, само по себе си нарушение на принципа на общностна преференция
6. Представлява ли специална такса, прилагана към покупките на суров ориз, произведен в страната, при липса на възстановяване при износ на преработения продукт, такса с еквивалентен ефект на износно мито, забранена по първата алинея на член 20, параграф 2 и първата алинея на член 23, параграф 1 от Регламент № 359/67/ЕИО, доколкото таксата носи съответна полза от услугите, предоставяни от органа за тези, които я плащат
Представлява ли налагането на таксата нарушение на втората алинея на член 20, параграф 2 и втората алинея на член 23, параграф 1 от Регламент № 359/67/ЕИО, които забраняват въвеждането на мерки с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа
7. Може ли, разглеждана сама по себе си, т.е. независимо от действителното ѝ въздействие върху икономиката и естеството на евентуалната насрещна полза от органа, налагането на таксата да представлява злоупотреба с господстващо положение по член 86 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/72: Capolongo/Azienda Agricola Maya, Съдебно решение от 19 юни 1973 г.
Дали разпоредбата на член 92, параграф 1 от Договора има пряко действие в националните правни системи на държавите членки, така че да може да бъде позовавана пред националните съдилища?
Дали събирането на финансова такса, изчислена като процент от стойността на продукт, внесен от други държави членки, представлява нарушение на член 13, параграф 2 от Договора или на друга разпоредба на Договора, която забранява прилагането на специално данъчно облагане върху вноса от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/72: Koninklijke Lassiefabrieken/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Заключение от 23 май 1973 г.
1. При какви критерии и с какви техники може да се прави разграничение между продуктите, попадащи под тарифни позиции 11.01 и 23.02 от Общата митническа тарифа, по-специално по отношение на продукти, произведени от ечемик, за целите на предоставянето на износни възстановявания
2. Може ли един и същ продукт да бъде класифициран по различен начин в зависимост от това дали е внесен (и подлежи на облагане с мито или такса) или е изнесен (и дава право на възстановяване) съгласно аграрните регламенти на Общността
3. Какви са релевантните правила за тълкуване на тарифните позиции и как следва да се прилагат в случай на разминаване между Общата митническа тарифа и аграрните регламенти
4. Какви са определящите критерии за класификация на продуктите, получени от смилане на ечемик, и по-специално каква е ролята на съдържанието на нишесте, пепел и целулоза
5. Следва ли съдържанието на нишесте да се изчислява върху продукта като такъв или върху сухото вещество
6. Каква е валидността и приложимостта на бележката към приложение към Регламент 1052/68 и може ли тя да има обратно действие
7. Нарушава ли въвеждането на тази бележка принципа на правната сигурност и изискването за мотивиране на регламентите съгласно член 190 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/72: Capolongo/Azienda Agricola Maya, Заключение от 7 май 1973 г.
1. Являва ли се разпоредбата на член 92, параграф 1 от Договора, забраняваща предоставянето на каквато и да е помощ чрез финансиране, въведено по такъв начин, че да нарушава конкуренцията в рамките на общия пазар, пряко приложима норма в правните системи на държавите членки, пораждаща субективни права за частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, от коя дата възникват посочените субективни права (т.е. възникват ли те от датата на влизане в сила на Договора от Рим или от 31 декември 1969 г., която бележи края на преходния период)?
3. Представлява ли налагането на данък (или финансова такса), събирана на база процент от стойността на продукта, внесен от други държави членки, нарушение на член 13, параграф 2 от Договора или на друга разпоредба на Договора от Рим, забраняваща специално облагане на внос от други държави членки?
4. Явяват ли се членове 30 и 86 от Договора разпоредби, които са пряко приложими в държавите членки?
5. Може ли налагането върху внесени продукти от други държави членки на такса, предназначена да финансира дейността на орган по публичното право, различен от държавата, да представлява нарушение на член 30 и член 86, първа алинея от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/72: Bollmann/Hauptzollamt Hamburg Waltershof, Съдебно решение от 1 март 1973 г.
Дали процедурата за възстановяване на разноските и възможността за възстановяване на разходите, по-специално адвокатските възнаграждения, които са били необходими във връзка с отправяне на преюдициално запитване по член 177 от Договора за ЕИО, се уреждат от правото на Общността или от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/72: Bollmann/Hauptzollamt Hamburg Waltershof, Заключение от 6 февруари 1973 г.
Когато Съдът на Европейските общности е постановил, че решението относно разноските по преюдициално запитване е въпрос, който следва да се реши от националния съд, следва ли: (a) процедурата по възстановяване на разноските и (b) възстановимостта на разходите, които страните са направили по необходимост за целите на производството, по-специално възнаграждението на адвокатите, да се определят съгласно правото на Общността (членове 73 и 74 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности) или съгласно правилата, установени от националното право по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/72: Van de Poll KG/Hauptzollamt Trier, Съдебно решение от 14 декември 1972 г.
Дали, при условие че са използвани правилните пропорции, такава смес сама по себе си представлява препарат от вида, използван за хранене на животни по смисъла на тарифна позиция 23.07
Ако не, дали такъв „препарат“ се получава, когато продуктът съдържа, освен смес от зърнени култури, и други съставки, които могат да се считат за материали за животинска храна
Ако не, може ли смес от зърнени култури като тази, предмет на настоящия спор, да се счита за препарат от вида, използван за хранене на животни, когато към сместа като цяло или към основната ѝ съставка е добавен денатуриращ агент в достатъчно количество, и може ли за тази цел да се използва масло от черен дроб на треска или рибено масло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/72: Marimex/Amministrazione delle finanze dello Stato, Съдебно решение от 14 декември 1972 г.
Следва ли паричната такса, наложена при преминаване на границата на основание санитарна инспекция на говеда, говеждо и телешко месо, да се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/72: Van de Poll KG/Hauptzollamt Trier, Заключение от 6 декември 1972 г.
1) Следва ли приложение I към Регламент № 19/62 на Съвета относно тарифна позиция 23.07 и член 12 от Регламент № 55/62 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че смес от обикновена пшеница и ечемик или от обикновена пшеница, ечемик, овес и царевица е достатъчна, за да представлява приготвена храна за животни по смисъла на тези разпоредби
2) Ако отговорът е положителен, необходимо ли е различните зърнени култури, използвани в състава на продукта, да са в определено (минимално) съотношение
Ако да, какво е това съотношение
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли приложение I към Регламент № 19/62 и член 12 от Регламент № 55/62 да се тълкуват в смисъл, че за да може смесите от зърнени култури да представляват „приготовления“ за храна на животни или да се счита, че храната е „приготовена“ за животни, е необходимо към тези смеси да са добавени вещества, различни от зърнени култури, които сами по себе си се използват в състава на фуражи
4) Ако е така, може ли добавянето на 0,87 или 0,76 % масло от черен дроб на треска или рибено масло да се счита за достатъчно за тази цел
5) Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, може ли също така да се говори за „приготовление за храна на животни“ или за приготовление от вид, използван за хранене на животни, когато е добавен денатуриращ агент
Може ли масло от черен дроб на треска или рибено масло да се считат за денатуриращи агенти по смисъла на Регламент № 178/64
6) Ако отговорът е положителен, възможно ли е денатурирането по този начин да се извършва само когато денатуриращите агенти са добавени в определено съотношение или е достатъчно, след добавянето им, стоките да станат негодни за човешка консумация
7) Ако денатуриращите агенти трябва да бъдат добавени в определено съотношение, достатъчно ли е те да са добавени в посочените съотношения към обикновената пшеница, съдържаща се в смес от обикновена пшеница, ечемик и евентуално овес
8) Ако отговорите на въпроси 6 и 7 са положителни, оказва ли наличието на малко по-ниски съотношения влияние върху класификацията
Ако да, в какви граници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.