Дело C-2/73: Geddo/Ente Nazionale Risi, Заключение от 20 юни 1973 г.

1. Забранено ли е на държавите членки по силата на втората и третата алинея на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, във връзка с член 5 от Договора, да разрешават за сметка на орган, който не е държавен, налагането на такса или парично задължение с фиксирана сума върху покупката на всеки квинтал ориз, произведен в Италия

2. Могат ли разпоредбите на втората и третата алинея на член 40, параграф 3 от Договора да се считат за пряко приложими в правните системи на държавите членки, пораждайки субективни права в полза на частни лица, които националните съдилища трябва да защитават, и по-специално по отношение на мерки, които пряко засягат механизмите, предвидени от общите организации на пазарите

3. Създава ли забраната за дискриминация, съдържаща се в член 40, параграф 3, права в полза на частни лица от факта, че при износ на преработен продукт не се възстановява вътрешна такса, наложена при покупката на суровина, произведена в страната

4. Означава ли задължението, създадено за Общността от забраната за дискриминация в член 40, параграф 3, че тя трябва да премахне всички случаи на несъвместимост, произтичащи от националните закони, едновременно с въвеждането на общите организации на селскостопанските пазари

5. Представлява ли налагането на такса от вида, посочен в т. 1 по-горе, само по себе си нарушение на принципа на общностна преференция

6. Представлява ли специална такса, прилагана към покупките на суров ориз, произведен в страната, при липса на възстановяване при износ на преработения продукт, такса с еквивалентен ефект на износно мито, забранена по първата алинея на член 20, параграф 2 и първата алинея на член 23, параграф 1 от Регламент № 359/67/ЕИО, доколкото таксата носи съответна полза от услугите, предоставяни от органа за тези, които я плащат

Представлява ли налагането на таксата нарушение на втората алинея на член 20, параграф 2 и втората алинея на член 23, параграф 1 от Регламент № 359/67/ЕИО, които забраняват въвеждането на мерки с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа

7. Може ли, разглеждана сама по себе си, т.е. независимо от действителното ѝ въздействие върху икономиката и естеството на евентуалната насрещна полза от органа, налагането на таксата да представлява злоупотреба с господстващо положение по член 86 от Договора?