Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-148/77: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Съдебно решение от 10 октомври 1978 г.
Следва ли член 227, параграф 2 от Договора за ЕИО, тълкуван в светлината на член 227, параграф 1, да се разбира в смисъл, че данъчните разпоредби на Договора, по-специално забраната за дискриминация, предвидена в член 95, се прилагат за стоки, произхождащи от френските отвъдморски департаменти?
Когато националното данъчно законодателство благоприятства определени категории производители или производството на определени видове спиртни напитки чрез данъчни освобождавания или предоставяне на намалени данъчни ставки, дори ако такива предимства облагодетелстват само малка част от вътрешното производство или се предоставят по специални социални причини, следва ли тези предимства да бъдат разширени и върху внесените спиртни напитки от Общността, които изпълняват същите условия, като се вземат предвид критериите, залегнали в първата и втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Включва ли Договорът за ЕИО някаква разпоредба, която забранява дискриминация при прилагането на вътрешно данъчно облагане спрямо продукти, внесени от трети държави, с изключение на евентуални договорни разпоредби, които могат да са в сила между Общността и държавата на произход на съответния продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/78: Rasham, Съдебно решение от 3 октомври 1978 г.
Следва ли Решение № 66/532 на Съвета от 26 юли 1966 г. да се тълкува в смисъл, че то изтегля датата на изтичане на преходния период по смисъла на член 8 от Договора?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че изтеглянето на датата на изтичане на преходния период води до съответно съкращаване на периода, посочен във втора алинея на член 115 от Договора?
Следва ли разпоредбата на втора алинея на член 115 от Договора, според която държавите членки уведомяват другите държави членки и Комисията за едностранно приетите от тях защитни мерки, да се тълкува в смисъл, че уведомяването е условие за валидността или приложимостта на разпоредбата, с която се въвеждат тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/77: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Заключение от 4 юли 1978 г.
1) Прилага ли се член 95 от Договора за ЕИО към обстоятелства като настоящите, които се отнасят до данъчното третиране на стоки, внесени в Общността от френските отвъдморски департаменти, като се има предвид, че член 227, параграф 2 от този договор предвижда прилагането към тези департаменти на разпоредбите, отнасящи се до свободното движение на стоки, но не споменава данъчните разпоредби, съдържащи се в дял I, глава 2, част трета от Договора?
2) Може ли да се изведе от член 37 от Договора за ЕИО (или от член 95 в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос), че по отношение на акцизните налози върху продукти, внесени от държави членки или от френски отвъдморски департаменти, ставката на налога, която трябва да се прилага, е най-ниската, наложена върху националните продукти, дори ако тази ставка се предоставя само „по специфични социални причини“?
3) Трябва ли намалението на данъчното облагане за определени вътрешни продукти да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на членове 92—94 от Договора за ЕИО; и ако не, по какъв критерий се различават държавните помощи от по-благоприятното данъчно третиране на националните продукти?
4) Отнася ли се понятието за такса с еквивалентен на митническо мито ефект по смисъла на член 9 от Договора за ЕИО и до акцизните налози върху продукти, внесени от трети страни, когато тези налози са по-високи от налозите, наложени върху идентични, подобни или взаимозаменяеми стоки, идващи от държави членки или от посочените по-горе територии?
5) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли налагането на по-висока такса върху стоки, идващи от трети страни, отколкото върху продукти, внесени от държави членки или френски отвъдморски департаменти, да се счита за забранено съгласно членове 9 и 189 от Договора за ЕИО и съгласно Регламент № 950/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/78: Milchfutter GmbH & Co KG/Hauptzollamt Gronau, Съдебно решение от 4 юли 1978 г.
Явява ли се „съдържанието на млечни продукти“, което произтича от прилагането на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 823/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. и на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1216/68 на Комисията от 9 август 1968 г., определящо по отношение на размера на паричните компенсационни суми, които е било необходимо да се наложат през периода от януари до март 1975 г. върху комбинирани фуражи, попадащи под тарифни подпозиции 23.07 B I A 3 или 23.07 B I A 4 от Общата митническа тарифа, които са били внесени от Нидерландия във Федерална република Германия?
В рамките на системата на паричните компенсационни суми обвързваща ли е тарифната класификация, извършена от изнасящата държава членка на Европейските общности, за внасящата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/77: Statens Kontrol, Съдебно решение от 29 юни 1978 г.
1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали, с цел покриване на разходите за контрол от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от тези предприятия, такса с ефект, еквивалентен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв контрол, съгласно разпоредби, според които една и съща стока се облага само веднъж в Дания, независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя собствена марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, обработен в Дания, е предоставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, еквивалентен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/77: Simmenthal SA/Amministrazione delle finanze dello Stato, Съдебно решение от 28 юни 1978 г.
Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 14/64 и член 20, параграф 2 от Регламент № 805/68 да се тълкуват в смисъл, че всяко парично вземане, наложено в държава членка поради ветеринарен и санитарен контрол и събирано на границата върху говеда и месо, внесени от трети страни, представлява такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, от коя дата влиза в сила забраната за събиране на такива парични вземания?
Позволява ли Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г., по-специално членове 12, параграф 8, 23, параграф 4 и 26, на държавите членки да „въведат отново такси за санитарен контрол“ и, ако да, от коя дата (трети въпрос), и ако е така, следва ли тази директива, по-специално посочените членове, да се счита за валидна (четвърти въпрос)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/77: Statens Kontrol, Заключение от 6 юни 1978 г.
1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали с цел покриване на разходите за надзор от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от съответните предприятия, такса с ефект, равностоен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв надзор съгласно разпоредби, според които едно и също изделие се облага само веднъж в Дания, независимо дали ще бъде обложено отново в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали ще бъде обложено в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, който се обработва в Дания, е доставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, равностоен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/77: Commissionnaires réunis, Съдебно решение от 20 април 1978 г.
Дали член 31, параграф 2 от Регламент № 816/70 на Съвета е валиден, доколкото той разрешава на държавите членки производителки да предписват и събират, след края на преходния период и при посочените в него обстоятелства, такси с ефект, равностоен на митнически сборове, при вътреобщностната търговия с продукт, попадащ в приложение II към Договора, в случая трапезно вино?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, били ли са разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения регламент все още приложими на 11 септември 1975 г., като се има предвид възможността всички административни механизми, необходими за управлението на пазара на вино, да са били вече въведени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.