Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-468/03: Overland Footwear, Съдебно решение от 20 октомври 2005 г.
1) Може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде обложена с мито като част от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките по член 29 от Митническия кодекс?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност, като се имат предвид разпоредбите на членове 32, параграф 3 и 33 от Митническия кодекс?
3) При такива обстоятелства длъжни ли са митническите органи съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 78, параграф 3 от него, да приемат изменението на цената, платена или подлежаща на плащане за внесените стоки, и по този начин намалената митническа стойност?
4) Има ли вносителят съответно право съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 236 от него, на възстановяване на платеното мито върху комисионната за покупка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/03: Intermodal Transports, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Следва ли национален съд да отправи преюдициални въпроси до Съда на Европейските общности относно тълкуването на Комбинираната номенклатура, когато страна по висящ пред него спор относно класифицирането по Комбинираната номенклатура на определен продукт се позовава на решение на митнически орган, съдържащо се в обвързваща тарифна информация, издадена на трето лице за подобен продукт, и националният съд счита, че тази обвързваща тарифна информация противоречи на Комбинираната номенклатура?
Следва ли позиция 8709 от Комбинираната номенклатура да се тълкува като обхващаща превозни средства като тези по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/04: United Antwerp Maritime Agencies и Seaport Terminals, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Следва ли четвъртото тире на член 203, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че „лицето, което е длъжно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките“, може да обозначава както лицето, което трябва да представи стоките пред митницата по смисъла на член 40 от Митническия кодекс, така и лицето, което държи стоките след тяхното разтоварване с цел преместване или складиране
Ако отговорът е положителен, могат ли тези лица при обстоятелства като настоящите да се считат за солидарно отговорни за плащането на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/04: Beemsterboer, Заключение от 8 септември 2005 г.
1. Прилага ли се новият текст на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс към случай, при който митническото задължение е възникнало и последващото събиране е предприето преди влизането в сила на тази разпоредба?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: представлява ли удостоверение за движение EUR.1, за което не може да се докаже, че е неправилно, тъй като произходът на стоките, за които е издадено удостоверението, не може да бъде установен при последваща проверка, като на тази основа стоките са лишени от преференциално третиране, „неправилно удостоверение“ по смисъла на новия текст на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и, ако не е така, може ли заинтересованото лице все пак да се позове на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: кой носи тежестта на доказване, че удостоверението EUR.1 се основава на неправилно изложение на фактите, предоставено от износителя, или, алтернативно, кой трябва да докаже, че е очевидно, че издаващите органи са били наясно или е трябвало да бъдат наясно, че стоките не отговарят на условията за предоставяне на преференциално третиране?
4. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: може ли заинтересованото лице да се позове на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, в редакцията му преди 19 декември 2000 г., в ситуация, при която впоследствие не може да се установи дали към момента на издаване митническите органи са имали основателни причини да издадат удостоверение EUR.1 и са били прави да го направят?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/03: Eichsfelder Schlachtbetrieb, Съдебно решение от 21 юли 2005 г.
Следва ли член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, изменен с Регламент (ЕО) № 1384/95, да се тълкува в смисъл, че даден продукт се счита за внесен, ако след като е бил пуснат в свободно обращение в държава, която не е членка, той претърпи съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и след това бъде върнат обратно в Общността при възстановяване на платените мита и заплащане на обичайните вносни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/04: Jacob Meijer и Eagle International Freight BV, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.
Дали Регламент (ЕО) № 2086/97 на Комисията от 4 ноември 1997 година и Регламент (ЕО) № 2261/98 на Комисията от 26 октомври 1998 година са валидни, доколкото предвиждат, че звуковите карти за компютри като разглежданите в главното производство се класифицират по тарифна позиция 8543 89 79 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/04: Eagle International Freight, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.
Съвместими ли са разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2086/97 и Регламент (ЕО) № 2261/98 с правото на Европейския съюз, доколкото чрез тях звуковите карти за компютри се класифицират под подпозиция 8543 89 79 от Комбинираната номенклатура?
Превишава ли Комисията своите правомощия, като изменя обхвата на тарифна позиция 8543 чрез включване на звукови карти за компютри, които нямат специална функция, различна от обработката на данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/04: Molenbergnatie, Заключение от 30 юни 2005 г.
1) Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс на Общността към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.
2) Ако да, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да се извършва след вписването на размера на митата в счетоводството или, с други думи, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да бъде предшествано от вписване на митата в счетоводството
3) Води ли закъснялото уведомяване на длъжника за размера на митата — тоест уведомяване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, макар че митническите органи действително са били в състояние да определят точния размер на дължимите мита в рамките на този тригодишен срок — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до погасяване на съответното митническо задължение или до някакво друго правно последствие
4) Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, трябва да бъде направено на длъжника
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след вписване в счетоводството) е бил съобщен на длъжника, може да представлява уведомление до длъжника за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс на Общността или не указва, че се отнася до уведомление до длъжника за размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/03: Eichsfelder Schlachtbetrieb, Заключение от 25 май 2005 г.
Следва ли член 17 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, изменен с Регламент (ЕИО) № 1384/95, да се тълкува в смисъл, че даден продукт се счита за внесен, ако след като е бил пуснат в свободно обращение в трета държава, е претърпял съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и след това е върнат обратно в Общността при възстановяване и заплащане на обичайните вносни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/03: Overland Footwear, Заключение от 25 май 2005 г.
1) Може ли добросъвестната комисиона за покупка да бъде обложена с мито като част от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките по член 29 от Митническия кодекс
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисиона за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност, като се имат предвид разпоредбите на член 32, параграф 3 и член 33 от Митническия кодекс
3) При такива обстоятелства задължени ли са митническите органи съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 78, параграф 3 от него, да приемат изменението на платената или подлежаща на плащане цена за внесените стоки и съответно намалената митническа стойност
4) Има ли вносителят съответно право съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 236 от него, на възстановяване на платеното мито върху комисионата за покупка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.