Такси с равностоен ефект
Такси с равностоен ефект
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Дали, когато административен орган в държава е нарушил забраната за налагане на такси с еквивалентен на митата ефект (членове 5, 9 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО), гражданинът на Общността има право по силата на правото на Общността на отмяна или анулиране на административната мярка и/или на възстановяване на платената сума, дори ако съгласно процесуалните правила на националното право срокът за оспорване на валидността на административната мярка е изтекъл?
Дали това е така, ако Съдът на Европейските общности вече е постановил, че действително е налице нарушение на забраната, съдържаща се в правото на Общността?
Ако се приеме, че по силата на правото на Общността съществува право на възстановяване, следва ли да се изплаща лихва върху сумата и ако да — от коя дата и при какъв лихвен процент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Следва ли член 30 и следващите от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите относно хармонизирането на законодателствата, приети с цел пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение върху вноса и износа, и ако да, от коя дата?
Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 31 от Консолидираните здравни закони на Италианската република, все още е „оправдана“ след приемането на посочените по-горе директиви за хармонизиране на здравното законодателство?
Следва ли паричните такси, събирани по повод на ветеринарно-санитарни проверки на границата върху внасяни стоки или по повод на вътрешни проверки както на вносни, така и на местни продукти, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на член 9 и следващите от Договора, и следователно да са забранени, или за вътрешно данъчно облагане, попадащо под правилото за недискриминация, установено в член 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
1. Когато административен орган в една държава е нарушил забраната за налагане на такси с ефект, равностоен на митнически сборове (членове 5, 9 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО), има ли засегнатото лице право по силата на правото на Общността (a) на отмяна или анулиране на административния акт и/или (b) на възстановяване на платената сума, дори ако съгласно процесуалните правила на националното право срокът за оспорване на валидността на административния акт е изтекъл?
2. Това ли е случаят поне ако Съдът на Европейските общности вече е постановил, че действително има нарушение на забраната, съдържаща се в правото на Общността?
3. Ако се приеме, че съществува право на възстановяване по силата на правото на Общността: Дължи ли се лихва върху сумата и ако да, от коя дата и при какъв лихвен процент?
4. Забранява ли някоя разпоредба или принцип на правото на Общността противопоставянето на възражение срещу страна, която оспорва пред националните съдилища решение на национален орган поради несъвместимост с правото на Общността, на основание че е пропуснала срока за обжалване по националното право, било в смисъл, че съдът може да обяви иска на страната за недопустим поради неспазване на срока, или в по-широк смисъл, че администрацията може да черпи от неизпълнението на срока право да откаже да преразгледа своето решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
Следва ли изразът „такси с ефект, равностоен на износни мита“ да се тълкува като включващ парични такси, които се налагат от държава членка във връзка с ветеринарния и здравния контрол на животни, предназначени за износ в друга държава членка, доколкото тези парични такси покриват и не надвишават действителните разходи за ветеринарния и здравния контрол, извършван по разпореждане на правителството:
(а) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задължения, наложени на изнасящата държава членка от Съвета на Европейската икономическа общност в Директива № 64/432/ЕИО от 26 юни 1964 г.; или
(б) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задълженията, посочени в (а) по-горе, и допълнително за да се гарантира, че съответните едър рогат добитък и свине отговарят на специфичните условия, определени за вноса им от приемащата държава членка; или
(в) (по отношение на животни, различни от едър рогат добитък или свине):
за да се гарантира, че съответните животни отговарят на условията, определени за вноса им от приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
a) Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите за хармонизация, приети за пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса и износа, и ако да, от коя дата?
б) Ако на предходния въпрос се отговори положително, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 32 от консолидираните здравни закони на Италианската република (Regio Decreto № 1265 от 27 юли 1934 г.), все още е „оправдана“ след приемането на горепосочените директиви за хармонизация на здравните закони?
в) В случай на отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли да се приложат разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или тези на член 95 в случай, когато в една държава членка при ветеринарно-санитарни проверки на животни и говеждо и телешко месо се заплащат различни парични такси, като някои от тях се начисляват върху внасяните стоки при ветеринарно-санитарни проверки при преминаване на границата, а други – при вътрешни проверки на подобни местни стоки или стоки, третирани като такива, които се отличават със следните характеристики:
— проверките на границата са допълнителни към вътрешните и съответните такси;
— за вътрешните проверки няма фиксирана такса, а „такса“ за издаване на сертификат за проверка;
— граничните такси са с фиксиран размер, докато „таксите“ за вътрешните проверки са променливи;
— „фиксираните гранични такси“ винаги се начисляват на глава добитък или на количество стока, докато „таксите“ за вътрешните проверки варират според количеството и броя и се намаляват обратно пропорционално на увеличението на броя и количеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Дали паричното вземане, наложено с цел задължителна санитарна инспекция на сурови кожи при преминаването им през границата, представлява такса с еквивалентен на митническо мито ефект по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО?
От кога член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО има пряко действие?
Дали понятието за такса с еквивалентен на митническо мито ефект има същото значение в член 2, параграф 1 от Яунденската конвенция от 1963 г. и от Яунденската конвенция от 1969 г., както и в член 13, параграф 2 от Договора?
Дали член 2, параграф 1 от Яунденската конвенция от 1963 г. има непосредствено действие, така че предоставя на гражданите на Общността индивидуално право, което националните съдилища трябва да защитават, да не плащат на държава членка такса с еквивалентен на митническо мито ефект?
Дали забраната за налагане на такси с еквивалентен на митническо мито ефект, наложена на държавите членки от двете Яунденски конвенции, е действала без прекъсване от 1 януари 1970 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
1. Представлява ли таксата за здравна инспекция, наложена по член 32, параграф 4 от Консолидираните здравни закони № 1265 от 27 юли 1934 г., чийто размер е определен със Закон № 30 от 23 януари 1968 г., върху внасяни стоки от животински произход и която притежава описаните по-горе характеристики, такса с ефект, еквивалентен на митнически сбор по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО?
2. Има ли член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО ефект да премахне таксите с ефект, еквивалентен на митнически сборове върху вноса във връзка с вътрешнообщностния внос, считано от 1 юли 1968 г. или от 1 януари 1970 г.?
3. Имат ли изразите „такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове“ едно и също значение:
а) в член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО;
б) в член 2, параграф 1 от Конвенцията за асоцииране между ЕИО и африканските държави и Мадагаскар, подписана в Яунде на 20 юли 1963 г. и ратифицирана от Италия със Закон № 406 от 20 май 1964 г. и инкорпорирана в правото на Общността с Решение № 345/64/ЕИО на Съвета от 5 ноември 1963 г.;
в) в член 2, параграф 1 от Конвенцията за асоцииране между ЕИО и африканските държави и Мадагаскар, подписана в Яунде на 29 юли 1969 г. и ратифицирана от Италия със Закон № 1048 от 7 декември 1970 г. и инкорпорирана в правото на Общността с Решение № 539/70/ЕИО на Съвета от 29 септември 1970 г.?
4. Имаше ли член 2, параграф 1 от Конвенцията за асоцииране между ЕИО и африканските държави и Мадагаскар, подписана в Яунде на 20 юли 1963 г.:
а) непосредствено действие;
б) предоставяше ли на „гражданите“ на Общността индивидуално право, което националните съдилища трябва да защитават, да не плащат на държавата такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове;
в) стана ли ефективен съответно на 1 юли 1968 г. или на 1 януари 1970 г.?
5. Прилага ли се без прекъсване задължението на държавите да се въздържат от налагане на такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове, установено с член 2, параграф 1 от двете последователни Конвенции от Яунде, от датите, определени в отговора на въпрос 4, буква в)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1975 г.
Забраната за „всякакво мито или такса с равностоен ефект“ по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент № 121/67 и забраната за „всякаква такса с равностоен ефект на митническо мито“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 805/68 включват ли и таксите, събирани за обществен и ветеринарен здравен контрол на внесено месо съгласно параграф 23 от Закона за контрола на месото от 29 октомври 1940 г. (RGB1. I, стр. 1463) в редакцията от 23 юни 1970 г. във връзка с Наредбата за таксите за обществен и ветеринарен здравен контрол на внесено месо от 29 февруари 1972 г. (BGB1. I, стр. 265)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1975 г.
Какво е съдържанието на понятието „такси с еквивалентен на митата ефект“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО, по отношение на налози като този, събиран от ENCC при пускането на пазара на внесени хартия, картон и целулоза, като се вземат предвид както начинът на събиране на тези налози, така и целта, за която се използват приходите от тях?
Дали член 13, параграф 2 от Договора за ЕИО има пряко действие и предоставя ли на частноправните субекти субективно право на освобождаване от налози, забранени с тази разпоредба, и от коя дата може да се позовава на това право?
Дали преразпределението на налози и ползи между вносителите на хартия, картон и целулоза, от една страна, и националните производители и потребители на тези стоки, от друга страна, както и намесата на ENCC в рамките на това преразпределение, нарушават правилата за конкуренция, установени в членове 85 и 86 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1975 г.
Включват ли изразът „налагане на всякакво мито или такса с равностоен ефект“ по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент № 121/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на свинско месо … и изразът „налагане на всякаква такса с ефект, равностоен на митническо мито“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо … също така таксите, начислявани за санитарен и ветеринарен контрол на внасяното месо съгласно параграф 23 от Fleischbeschaugesetz … от 29 октомври 1940 година … в редакцията от 23 юни 1970 година … във връзка с Auslandsfleischbeschaugebührenverordnung от 29 февруари 1972 година …?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.