Свободно движение на капитали

Противоречи ли на либерализацията на плащанията, свързани с вътреобщностната търговия съгласно член 67, параграф 2 и член 106, параграф 1 от Договора за ЕИО, изискването към износител, пребиваващ на територията на Белгийско-Люксембургския икономически съюз, да продава на контролиран валутен пазар на одобрени банки чуждестранната валута, получена като плащане за стоки, продадени в Германия и Нидерландия, като се има предвид, че сумата, получена в национална валута, е с около 5 до 10% по-малка от тази, която би могла да бъде получена на свободния пазар?
Явява ли се забраната за получаване на цената на посочения износ в чуждестранни или национални банкноти пречка за либерализацията на плащанията?
Приложим ли е принципът на недискриминация, установен в член 7 от Договора за ЕИО, към обратна дискриминация, тоест към национални мерки, които на практика, макар и неумишлено, поставят износителите в засегнатата държава членка в по-неблагоприятно положение спрямо тези, установени в други държави членки?
Противоречат ли принципите на Общността, посочени в член 3, букви а) и е) от Договора за ЕИО, а именно премахването на мерки с ефект, еквивалентен на митнически такси при износа, и установяването на система, гарантираща, че конкуренцията на общия пазар не е нарушена, на такава обратна дискриминация, когато, независимо от конкретната цел на ограничителните правила, техният ефект е да предоставят съществено предимство на сходни търговци в други държави членки и по този начин могат пряко или косвено, фактически или потенциално, да създадат пречка за търговията между държавите членки?
Приложими ли са разпоредбите за запазване на статуквото, съдържащи се в членове 5, 31, 32 и 34 от Договора за ЕИО, към мерките, описани в въпроси 1 и 2, които са приети преди влизането в сила на Договора, но впоследствие са причинили значително изкривяване, когато разликите между обменните курсове на контролираните и свободните пазари достигат около 5 до 10% от стойността в национална валута на цената, начислена в чуждестранна валута, както е било в настоящия случай през 1981, 1982 и 1983 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Sir Gordon Slynn

Френски

Дело C-308/86: Ministère public/Lambert, Заключение от 31 май 1988 г.

1. Противоречи ли на либерализацията на плащанията, свързани с вътреобщностната търговия по член 67, параграф 2 и член 106, параграф 1 от Договора за ЕИО, изискването към износител, пребиваващ на територията на Белгийско-Люксембургския икономически съюз, да продава на контролиран валутен пазар на одобрени банки чуждестранната валута, получена като плащане за стоки, продадени в Германия и Нидерландия, като се има предвид, че сумата, получена в национална валута, е с около 5 до 10% по-малка от тази, която би могла да бъде получена на свободния пазар?
2. Представлява ли забраната за получаване на цената на горепосочения износ в чуждестранни или национални банкноти пречка пред либерализацията на плащанията?
3. Прилага ли се принципът на недискриминация, установен в член 7 от Договора за ЕИО, към обърната дискриминация, тоест към национални мерки, които имат практически, но неволен ефект да поставят в по-неблагоприятно положение износителите в съответната държава членка спрямо тези, установени в други държави членки?
4. Противоречат ли общностните принципи, изложени в член 3, букви а) и е) от Договора за ЕИО, а именно премахването на мерки с ефект, равностоен на митнически такси върху износа, и установяването на система, гарантираща, че конкуренцията на общия пазар не се изкривява, на такава обърната дискриминация, когато, независимо от конкретната цел на ограничителните правила, техният ефект е да предоставят съществено предимство на сходни търговци в други държави членки и по този начин са способни пряко или непряко, фактически или потенциално, да представляват пречка за търговията между държавите членки?
5. Прилагат ли се разпоредбите за запазване на статуквото по член 5, 31, 32 и 34 от Договора за ЕИО към мерките, описани в въпроси 1 и 2, които са приети преди влизането в сила на Договора, но впоследствие са причинили значително изкривяване, когато разликите между обменните курсове на контролираните и свободните пазари достигат около 5 до 10% от стойността в национална валута на цената, начислена в чуждестранна валута, както е станало в настоящия случай през 1981, 1982 и 1983 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Sir Gordon Slynn

Френски

Дело C-267/86: Van Eycke/ASPA, Заключение от 28 април 1988 г.

а) Следва ли член 85 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, инкорпорирайки предходни споразумения между банките, обвързва предоставянето на определени данъчни облекчения с прилагането на унифицирани условия относно лихвите по спестовни влогове и по този начин ограничава конкуренцията
б) Следва ли членове 59—66 и 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посоченото данъчно облекчение само за спестовни влогове в национална валута, държани в банки, установени на територията на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело C-143/86: Margetts and Addenbrooke/Cuddy, Съдебно решение от 4 февруари 1988 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата на Съвета от 11 май 1960 г., изменена, да се тълкува в смисъл, че обхваща сделки по придобиване на ценни книжа от вида, който е предмет на главното производство?
Доколкото сделките от вида, който е предмет на главното производство, не са либерализирани от Директивата от 11 май 1960 г., изменена, и следователно правителството на Ирландия е запазило правомощието да ги регулира, останалите въпроси, отнасящи се до евентуалното пряко действие на тази директива, както и до валидността и обхвата на Решението на Комисията от 3 декември 1980 г., с което се разрешава на Ирландия да прилага защитни мерки чрез дерогация от определени разпоредби на Директивата от 11 май 1960 г., изменена, вече не са релевантни. Следователно не е необходимо да се отговаря на тях.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-132/85: Комисия/Гърция, Определение от 16 декември 1987 г.

Следва ли държава членка да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, когато прекратяването на производството е резултат от нейното поведение, довело до постигане на съответствие с правото на Съюза след завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/84: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 3 декември 1987 г.

Тълкува ли се задължението по член 52 от Акта за присъединяване на Гръцката република като изискване за освобождаване на всички блокирани средства, включително и такива, които не произтичат от лични операции, така че те да могат да бъдат свободно прехвърляни извън страната?
Може ли Гръцката република да се позовава на различията между разпоредбите на член 52 от Акта за присъединяване и Директивата за изпълнение на член 67 от Договора с цел да оправдае по-ограничено освобождаване на блокираните средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/86: Margetts and Addenbrooke/Cuddy, Заключение от 24 ноември 1987 г.

Are the acquisition and sale by residents of domestic securities on a foreign stock exchange covered by the Council Directive of 11 May 1960 for the implementation of Article 67 of the Treaty?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-194/84: Комисия/Гърция, Заключение от 29 септември 1987 г.

Неспазване от страна на Република Гърция на задълженията по член 52 от Акта за присъединяване на Гърция към Европейските общности, като не е разрешила от 1 януари 1981 г. и при условията, предвидени в този член, трансфери към други държави членки на „блокирани в Гърция средства“, принадлежащи на нерезиденти — граждани на Общността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-132/85: Комисия/Гърция, Заключение от 29 септември 1987 г.

Неизпълнение на задължението за транспониране от 1 януари 1981 г. на необходимите национални мерки за съответствие с разпоредбите на директивите и решенията по смисъла на член 189 от Договора за ЕИО
Неразрешаване на Banque de Paris et des Pays-Bas (Paribas) да репатрира или преведе по конвертируема сметка приходите от ликвидацията на инвестиции в облигации на Hellenic Industrial Development Bank
Неразрешаване на репатрирането на натрупаните лихви, включително сумата, депозирана по замразена сметка от 1984 до 1986 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/85: Brugnoni и Ruffinengo/Cassa di risparmio di Genova e Imperia, Съдебно решение от 24 юни 1986 г.

Съд, Съд - четвърти състав

1) Дали Решение № 85/16/ЕИО на Комисията от 19 декември 1984 г. трябва да се тълкува като продължение за ограничен период на предходните разрешения, предоставени с решения № 74/287/ЕИО и № 75/355/ЕИО, и следователно дава ли право на Италианската република да продължи да изисква безлихвен банков депозит за операция, извършена преди влизането му в сила?
2) Може ли държава членка, в контекста на либерализацията на движението на капитали, предвидена в член 2 и списък Б на Първата директива на Съвета от 11 май 1960 г. за прилагане на член 67 от Договора, да изисква задължително депозиране на ценни книжа, емитирани или платими в чужбина, в одобрена банка или в чуждестранна банка, избрана от одобрена банка, освен ако такова изискване не е абсолютно необходимо за контролиране на спазването на условията, установени от законодателството на тази държава членка в съответствие с правото на Общността?
3) Приложими ли са процедурите, предвидени в член 73 от Договора, към решения и мерки, приети от държава членка и от Комисията съгласно член 108 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съдебни решения

Darmon