Въпроси от областта на ЕОВС

Допустимо ли е писмото на CPFI от 12 май 1958 г. да се оспорва като индивидуален административен акт на Висшия орган по смисъла на член 33 от Договора за ЕОВС?
Може ли да се повдигне възражение за незаконосъобразност срещу писмата на Висшия орган от 18 декември 1957 г. и 17 април 1958 г., които съдържат принципи относно освобождаването на „групов скрап“ от уравнителната такса?
Съвместимо ли е с Договора за ЕОВС и с принципа на недискриминация подлагането на „групов скрап“ (скрап, доставян между свързани предприятия) на уравнителна такса, докато „собствените ресурси“ на предприятието са освободени?
Допустимо ли е освобождаването от уравнителна такса на „групов скрап“ по аналогия със „собствените ресурси“?
Допустимо ли е бездействието на Висшия орган (мълчалив отказ) по искането на жалбоподателя за освобождаване от уравнителна такса?

Допустимо ли е жалбата срещу писмото на отдел „Пазари“ на Висшия орган от 31 юли 1958 г., като се има предвид спазването на преклузивния срок за обжалване?
Може ли да се приеме, че липсата на отговор от страна на Висшия орган представлява мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол поради бездействие?
Може ли жалбоподателят да повдигне възражение за незаконосъобразност срещу писмата на Висшия орган от 18 декември 1957 г. и 17 април 1958 г., като се твърди, че те представляват индивидуални или общи решения?
Съвместимо ли е с правото на Общността облагането с уравнителна такса на т.нар. „групов железен скрап“, доставян между свързани предприятия, и допустимо ли е освобождаване от тази такса само за „собствени ресурси“?
Явява ли се дискриминационно освобождаването от уравнителна такса само на „собствени ресурси“, а не и на „групов скрап“?