Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-70/10: Scarlet Extended, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.
Трябва ли Директиви 2000/31, 2001/29, 2004/48, 95/46 и 2002/58, разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на интернет услуги, да въведе система за филтриране
– на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери „peer-to-peer“,
– която да прилага без разграничение към всички свои клиенти,
– превантивно,
– изцяло на свои разноски и
– без ограничение във времето,
с която да може да се идентифицира в мрежата на този доставчик движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, за което ищецът твърди, че притежава права върху интелектуална собственост, за да се блокира прехвърлянето на файлове, чийто обмен нарушава авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/10: Hypoteční banka, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Има ли обстоятелството, че една от страните в съдебното производство е гражданин на държава, различна от държавата, в която се провежда посоченото производство, трансгранично значение по смисъла на член 81 (предишен член 65) от Договора, което е едно от условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 44/2001?
Допуска ли Регламент № 44/2001 разпоредба от националното право, която позволява провеждането на производство срещу лица, чието местоживеене е неизвестно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/10: Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, Заключение от 27 октомври 2011 г.
1) Позволява ли Директива [85/374] — като се имат предвид разпоредбите на член 13 от нея — прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, доколкото по-специално същият им признава правото да получат от тези заведения, дори и при липсата на вина от страна на последните, обезщетение за вредите, причинени поради техническа неизправност на използваните стоки и оборудване, без с това да се засяга възможността заведението да предяви иск за обезщетение срещу производителя?
2) Ограничава ли Директива [85/374] възможността държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки в рамките на предоставяне на услуги и по този начин причиняват вреди на получателя на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/10: Hypoteční banka, Заключение от 8 септември 2011 г.
1) Обстоятелството, че една от страните в съдебното производство е гражданин на държава, различна от държавата, в която се провежда посоченото производство, има ли трансгранично значение по смисъла на член 81 ДФЕС, което е едно от условията за прилагане на Регламент № 44/2001?
2) Допуска ли Регламент № 44/2001 разпоредба от националното право, която позволява провеждането на производство срещу лица, чието местоживеене е неизвестно?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 2, може ли явяването на назначения от съда попечител на ответника да се разглежда като приемане на компетентността на сезирания съд по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2011, дори когато производството има за предмет произтичащо от потребителски договор право и съдилищата на Чешката република не биха били компетентни съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 44/2001 да се произнесат по този спор?
4) Може ли споразумение относно местната подсъдност на даден съд да се разглежда като основание на международната подсъдност на избрания съд по смисъла на член 17, точка 3 от Регламент № 44/2001 и ако е така, приложимо ли е това и когато споразумение относно местната подсъдност е нищожно поради нарушение на член 6, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/10: Monsanto и др., Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/09: Bablok и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.
Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/10: Nickel Institute, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
Невалидни ли са Директива 2008/58/ЕО и/или Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която никеловите карбонати се класифицират или прекласифицират по съответните аспекти, доколкото:
а) класификациите са приети без подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на никеловите карбонати създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО;
г) класификациите са били недопустимо основани на изявление за прилагане на изключение с оглед на извършване от компетентния орган на оценка на рисковете съгласно Регламент № 793/93;
д) не са изложени съображенията за приемане на класификациите, както се изисква от член 253 ЕО?
Невалидни ли са Директива 2009/2/ЕО и Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която за вече посочените цели се класифицират или прекласифицират спорните никелови хидроксиди и групи вещества на основата на никел, доколкото:
а) класификациите са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО, а по-скоро въз основа на някои кръстосани методи;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на спорните вещества на основата на никел създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО?
Невалиден ли е Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта му, която се отнася до никеловите карбонати и до спорните вещества на основата на никел, доколкото:
а) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 53 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;
б) класификациите в таблица 3.1 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати и на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение І към Регламент (ЕО) № 1272/2008, а по-скоро чрез прилагане на разпоредбите на приложение VІІ към Регламент (ЕО) № 1272/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/10: Bureau National Interprofessionnel du Cognac, Съдебно решение от 14 юли 2011 г.
1) Прилага ли се Регламент [№°110/2008] при проверката на условията за регистрация на заявената на 19 декември 2001 г. и регистрирана на 31 януари 2003 г. марка, която съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно този регламент географско указание?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли поради нарушение на членове 16 и 23 от Регламент № 110/2008 да се откаже регистрацията на марка, която по-специално съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно Регламент № 110/2008 географско указание или родовото понятие за това указание, или негов превод, и е регистрирана за спиртни напитки, които с оглед на производствения процес и на алкохолното съдържание не отговарят на установените в Регламента условия за използване на съответното географско указание?
3) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че марка като описаната във втория въпрос може да въведе в заблуждение потребителите например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от [Директива 89/104], която понастоящем е заменена с [Директива 2008/95]?
4) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че доколкото на основание член 3, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 държава членка е предвидила, че марката няма да се регистрира, или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателство, различно от правото за марките на съответната държава членка или на Общността, регистрацията на марка трябва да се откаже, доколкото тя съдържа елементи, нарушаващи Регламент № 110/2008, и поради това използването на марката може да се забрани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/09: L’Oréal и др., Съдебно решение от 12 юли 2011 г.
1) Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на втория въпрос по-горе, ако:
a) в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на втория въпрос по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката
Ако това е така, тази последица презумира ли се, или притежателят на марката трябва да я докаже?
5) Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред потребителя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6) Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда потребителя направо до реклами или до оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако, за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
а) това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б) ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в) когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни потребители на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/10: Wamo, Определение от 30 юни 2011 г.
Съвместима ли е обща национална забрана на изрични или подразбиращи се съобщения за намаление на цените с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.