Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година за защита на потребителя по отношение на договори, сключени извън търговски обекти, да се тълкува в смисъл, че се прилага и за договори за предоставяне на кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот (член 3, параграф 2, точка 2 от VerbrKrG), и доколкото се отнася до правото на отказ, предвидено в член 5, има ли тя предимство пред Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Пречи ли Директивата за договорите, сключени извън търговски обекти, на националния законодател да приложи срока за упражняване на правото на отказ, предвиден в трето изречение на член 7, параграф 2 от VerbrKrG, и в случаите, когато предмет на договора, сключен извън търговски обект, е кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот по смисъла на член 3, параграф 2, точка 2 от VerbrKrG, и изискваната по член 4 от тази директива информация не е предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Съвместим ли е с правото на Европейската общност Регламент (ЕО) № 590/1999 на Комисията от 18 март 1999 г., с който в приложение към Регламент (ЕО) № 1107/96 относно регистрацията на географски означения и наименования за произход по процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, се допълва с наименованието „Spreewälder Gurken“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкува като отнасящо се единствено до физически лица?
Може ли дружество да бъде считано за потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Явява ли се реклама от страна на доставчик на резервни части и консумативи за продукт на производител на оборудване сравнителна реклама по смисъла на член 2, параграф 2а от директивата, ако рекламата посочва продуктовите номера на производителя (OEM номера) за съответните оригинални резервни части и консумативи за справка с цел идентифициране на продуктите на доставчика?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) Представлява ли изписването на продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) наред с номерата за поръчка на доставчика сравнение на стоки, допустимо по член 3а, параграф 1, буква в) от директивата, по-специално сравнение на цените?
б) Явяват ли се продуктовите номера (OEM номера) „отличителни знаци на конкурент“ по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Какви са критериите, които трябва да се използват при преценката дали реклама по смисъла на член 2, параграф 2а извлича неправомерна облага от репутацията на отличителен знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
б) Достатъчен ли е фактът, че продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) се появяват наред с номерата за поръчка на доставчика, за да се обоснове твърдение, че се извлича неправомерна облага от репутацията на отличителния знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж), ако конкурентът трета страна би могъл вместо това да посочи във всеки случай продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща?
в) Има ли значение при преценката на неправомерността дали позоваването (само) на продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща, а не на продуктовия номер (OEM номер), е вероятно да затрудни продажбата на продуктите на доставчика, особено ако клиентите обикновено се ръководят от продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Неправилно транспониране на член 9, буква б) от Директива 85/374/ЕИО относно въвеждането на минимален праг от 500 евро за обезщетяване на вреди върху имущество, различно от дефектния продукт, в националното законодателство на Република Гърция
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92 (както е изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 535/97) да се тълкува в смисъл, че не е необходимо държавата членка, за която се отнася, да приема официална мярка от законодателен или административен характер, за да разреши използването на нейна територия на наименования, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент № 2081/92?
2. Следователно, достатъчно ли е, за да се разреши използването на горепосочените наименования на територията на съответната държава членка, да няма възражение от тази държава членка срещу такова използване?
3. Правомерно ли е използването на такова наименование от предприятие, чието седалище е на територията на държавата членка, в която е регистрирано наименованието, ако това предприятие използва наименованието, което може да бъде объркано, само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държавата членка, която не възразява срещу използването на това наименование на своята територия?
4. Изтича ли петгодишният срок, посочен в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, за използване на наименование във връзка с продукт, чието наименование е регистрирано на 12 юни 1996 г. (вж. Регламент № 1107/96), на 12 юни 2001 г.?
5. Следователно, има ли право предприятие, чието седалище е в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход съгласно член 17 от Регламент № 2081/92 (24 юли 1993 г.), което е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, непрекъснато през петте години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92, да използва същото наименование за разграничаване на продукти, предназначени само за продажба извън държавата членка на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своята територия?
6. Ако на пети въпрос се отговори утвърдително, може ли предприятието, чието седалище е в държавата членка на регистрация на защитеното наименование за произход (ЗНП), законно да обозначава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (12 юни 1996 г.), тоест до 12 юни 2001 г.?
7. От деня, следващ датата, посочена в предходния въпрос (12 юни 2001 г.), трябва ли използването на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки от всеки оператор, който не е изрично упълномощен да използва регистрираното наименование по смисъла на Регламент № 2081/92, да се счита за забранено.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не е необходимо, за да се разреши използването на наименования в държава членка, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тази държава членка официално да приеме разпоредба чрез закон или административна мярка
2) Достатъчно ли е следователно, за да се разреши използването на посочените наименования на територията на съответната държава членка, че държавата членка не възразява срещу това
3) Означава ли липсата на възражение от страна на държава членка, на чиято територия се използва наименование, което може да бъде объркано с това, регистрирано по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, че предприятие, установено на територията на държавата членка, в която е извършена регистрацията, може законно да използва посоченото наименование, при условие че използва объркващото наименование само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на наименованието
4) Изтича ли петгодишният срок по член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 за използване на съответното наименование за продукт, за който наименованието е регистрирано на 12 юни 1996 г. [вж. Регламент (ЕО) № 1107/96], на 12 юни 2001 г.
5) Има ли предприятие, установено в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход (ЗНП) по член 17 от Регламент № 2081/92 и което без прекъсване е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното наименование за произход, в продължение на пет години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92 (което е станало на 24.7.1993 г.), поради това право да използва това наименование за означаване на продукти, предназначени изключително за продажба извън държавата на регистрация и само в държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своя територия
6) Ако на пети въпрос се отговори положително, може ли предприятие, установено в държавата членка, в която е регистрирано защитеното наименование за произход, законно да означава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното наименование, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (което е станало на 12.6.1996 г.), т.е. до 12 юни 2001 г.
7) Може ли да се приеме, че след датата, посочена в шести въпрос (12.6.2001 г.), съществува забрана за използване на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки, за всеки стопански субект, който не е изрично оправомощен да използва регистрираното наименование съгласно Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Непълна транспозиция на член 7, параграф 3 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото италианското право не предвижда адекватни и ефективни средства за предотвратяване не само на използването, но и на препоръчването на използването на неравноправни клаузи в договорите с потребители.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Skal artikel 13 i Rådets direktiv 85/374/EØF af 25. juli 1985 om indbyrdes tilnærmelse af medlemsstaternes lovgivning om ansvar for produkter med mangler fortolkes således, at den ikke er til hinder for, at der i national ret opretholdes et system med ansvar uden skyld, der eksisterede før direktivets ikrafttræden, og som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet
2) Såfremt det første spørgsmål besvares bekræftende, skal artikel 13 da fortolkes således, at den også tillader, at der efter direktivets ikrafttræden indføres nye systemer med ansvar uden skyld, som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Неправилна транспозиция на член 9 от Директива 85/374/ЕИО в националното право, доколкото член 1386-2 от Гражданския кодекс предвижда, че разпоредбите относно отговорността за вреди, причинени от дефектни продукти, се прилагат и в случаите, когато вредата върху имущество е под 500 евро
Неправилна транспозиция на член 3, параграф 3 от Директива 85/374/ЕИО в националното право
Неправилна транспозиция на член 7 от Директива 85/374/ЕИО в националното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.