Помощи, предоставяни от държавите

Допуснати ли са правни грешки или изопачаване на доказателствата при преценката на нематериалните ползи (като подобряване на репутацията и повсеместност) и стимулите за ефективност при изчисляването на нетните избегнати разходи за изпълнение на универсалната пощенска услуга?
Съвместимо ли е с правото на Съюза включването на разходите за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark в изчислението на компенсацията за универсалната услуга и правилно ли е прието, че тези разходи са свързани с изпълнението на универсалната услуга?
Правилно ли е квалифицирана държавната гаранция, предоставена на Post Danmark, като „съществуваща помощ“ по смисъла на член 17 от Регламент 2015/1589?
Съответства ли на изискванията на правото на Съюза счетоводното разпределение на общите разходи между дейностите по универсалната услуга и другите дейности на Post Danmark за периода 2006–2013 г. и допусната ли е грешка при преценката на приложимите национални счетоводни разпоредби и тяхното съответствие с Директива 97/67?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Pikamae

Дело C-442/21: ITD и Danske Fragtmænd/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.

Допуснати ли са правни грешки или изопачаване на доказателствата при преценката на нематериалните ползи (като подобряване на репутацията и повсеместното присъствие) и стимулите за ефективност при изчисляването на нетните избегнати разходи за универсалната пощенска услуга?
Съвместимо ли е с правото на Съюза включването на разходите за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark в компенсацията за предоставяне на универсалната услуга?
Правилно ли е квалифицирана държавната гаранция за разходите по уволнения като съществуваща помощ по смисъла на член 17 от Регламент 2015/1589?
Съответства ли на изискванията на Директива 97/67/ЕО и правото на Съюза счетоводното разпределение на общите разходи между дейностите по универсалната услуга и другите дейности на Post Danmark за периода 2006–2013 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Pikamae

Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014, с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба (член 1 от Търговски закон), или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Трябва ли член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентоспособно висше образование и конкурентоспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Capeta

Латвийски

Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Medina

Италиански

Дело C-333/19: Romatsa и др., Определение от 21 септември 2022 г.

Допустимо ли е международно споразумение между две държави членки на ЕС да предоставя на инвеститор от една държава членка право да предяви иск срещу другата държава членка пред арбитражен съд по спорове, които могат да засягат прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
Съвместимо ли е арбитражното решение, постановено въз основа на такава клауза за арбитраж в двустранен инвестиционен договор, с принципите и разпоредбите на правото на Съюза, по-специално с членове 267 и 344 ДФЕС?
Задължен ли е национален съд да откаже изпълнението на арбитражно решение, което противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-333/19: Romatsa и др., Определение от 21 септември 2022 г.

Противоречи ли арбитражната клауза в двустранен инвестиционен договор между държави членки на Европейския съюз на правото на Съюза след присъединяването им?
Разполагат ли националните съдилища с правомощие да изпълняват арбитражни решения, постановени въз основа на такава арбитражна клауза, без да се нарушава автономността на правото на Съюза?
Задължен ли е съдът на държава членка да откаже принудително изпълнение на арбитражно решение, постановено по недопустима арбитражна клауза между държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-705/20: Fossil (Gibraltar), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.

Следва ли Решение 2019/700 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните органи, на които е възложено възстановяването от получателя на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, да прилагат национална разпоредба, предвиждаща механизъм за приспадане на платените от този получател в чужбина данъци от тези, които той дължи в Гибралтар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Транспорт

Дело C-614/20: Lux Express Estonia, Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли положение, при което на всички частноправни предприятия, които извършват по занятие редовен автомобилен, воден и железопътен пътнически превоз в страната, се налага едно и също задължение да превозват безплатно определена категория пътници (деца в предучилищна възраст, лица с увреждания до навършване на 16‑годишна възраст, лица с тежки увреждания над 16‑годишна възраст, лица със сериозно увреждане на зрението, както и придружителите на лице с тежко или сериозно увреждане на зрението и кучето водач, респ. кучето асистент на лице с увреждане), да се разглежда като налагане на задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на член 2, буква д) и член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007?
Ако става въпрос за задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на Регламент № 1370/2007, има ли право държавата членка по силата на член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1370/2007 да изключи с национален закон плащането на компенсация на превозвача за изпълнението на това задължение?
Ако държава членка има право да изключи компенсирането на превозвача, при какви условия може да го направи?
Допуска ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 изключване от обхвата на този регламент на общите правила, определящи максимални тарифи за категории пътници, различни от посочените в тази разпоредба?
Прилага ли се задължението за нотифициране на Европейската комисия съгласно член 108 ДФЕС и когато общите правила за установяването на максимални тарифи не предвиждат компенсация за превозвача?
Ако Регламент № 1370/2007 не е приложим в разглеждания случай, може ли предоставянето на компенсация да се основава на друг акт на правото на Съюза (като Хартата)?
На какви условия трябва да отговаря компенсацията, която евентуално следва да се предостави на превозвача, за да e в съответствие с правилата относно държавните помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Campos Sanchez-Bordona

Естонски

Дело C-32/22: Anheuser-Busch Inbev и Ampar/Magnetrol International и Комисия, Определение от 1 август 2022 г.

В кои случаи лице, допуснато като встъпила страна във въззивното производство по обжалване пред Съда на ЕС, запазва автоматично това качество при връщане на делото за ново разглеждане от Общия съд?
Следва ли да се признае процесуална приемственост и да се гарантира упражняването на процесуалните права на встъпилата страна, включително правото да представя становища по член 217 от Процедурния правилник на Общия съд, при повторното разглеждане на делото?
Може ли липсата на автоматично признаване на качеството на встъпила страна пред Общия съд да доведе до нарушаване на принципа на добро правораздаване и до затруднения при разпределението на съдебните разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Жалба за отмяна, Молба за встъпване, Обжалване

judicial-procedure | special-forms-procedure | Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите

Дело C-31/22: Atlas Copco Airpower и Atlas Copco/Magnetrol International и Комисия, Определение от 1 август 2022 г.

Следва ли лице, което е било допуснато да встъпи във въззивното производство пред Съда на Европейския съюз, автоматично да бъде признато за встъпила страна в производството пред Общия съд след връщане на делото за ново разглеждане?
Допустимо ли е да бъде отказано признаването на качеството на встъпила страна в такава хипотеза с оглед принципа на процесуална приемственост и правата на страните?
Изисква ли член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз автоматично признаване на качеството на встъпила страна и в случаите на възобновено производство пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Жалба за отмяна, Молба за встъпване, Обжалване