Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-373/23: Svivov, Определение от 28 ноември 2023 г.
Поставя ли националната юрисдикция достатъчно ясно фактическата обстановка, правната уредба и необходимите обяснения за причините за избор на разпоредбите от правото на Съюза в преюдициалното си запитване?
Съответства ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Позволяват ли представените данни да се установи връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, както и релевантността им към разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/23: Svivov, Определение от 28 ноември 2023 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора и необходимостта от отговор на Съда?
Посочва ли преюдициалното запитване връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство?
Може ли при липса на такива сведения да се провери приложимостта и релевантността на цитираните разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/23: Groupama Asigurări, Определение от 27 ноември 2023 г.
Допустимо ли е национален съд, който има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване от друг национален съд, да отправи свое преюдициално запитване относно тълкуването на тези мотиви?
Как следва да се определя разпределението на отговорността за обезщетение между водача и притежателя на влекача и притежателя на полуремаркето, както и между техните застрахователи, при регресен иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на полуремаркето, съгласно Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на влекача, който е обезщетил жертвата, да упражни по пътя на суброгация правата на последната срещу застрахователя на полуремаркето по приложимото право съгласно Регламент № 593/2008 и Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/23: Groupama Asigurări, Определение от 27 ноември 2023 г.
Може ли национална юрисдикция, която има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда по преюдициално запитване, отправено от друга национална юрисдикция, да отправи преюдициални въпроси относно тълкуването на тези мотиви?
В контекста на регресен иск между застрахователи на теглещо превозно средство и полуремарке, как следва да се установи разпределението на обезщетението за вреди между водача и собственика на теглещото превозно средство и държателя на полуремаркето, и съответно между техните застрахователи, съгласно приложимото право по член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение, да упражни правата на пострадалото лице срещу застрахователя на полуремаркето по пътя на суброгацията, съгласно приложимото право по член 7 от Регламент № 593/2008 и член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/22: NW (Informations classifiées), Заключение от 23 ноември 2023 г.
1) Следва ли член 10, параграф 1 от [Директива 2003/109] във връзка с член 47 от [Хартата], както и — в конкретния случай — с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че органът на държава членка, който е взел решение, с което, по съображения, свързани с националната сигурност и/или с обществения ред и обществената сигурност, се разпорежда отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване на гражданин на трета страна, както и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на заинтересованото лице, съответно на неговия представител, правото да се запознае поне по същество с поверителната или класифицирана информация или данни, които стоят в основата на взетото по посочените съображения решение, както и да използва тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор, с оглед на членове 41 и 47 от Хартата, как точно трябва да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2003/109 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юрисдикцията на държава членка, която се произнася по законосъобразността на становището на специализирания орган, основано на съображения, свързани с поверителна или класифицирана информация, както и на решението по същество в областта на статута на чужденците, в основата на което стои това становище, трябва да разполага с правомощия да преценява законосъобразността на поверителния характер (от гледна точка на необходимостта и пропорционалността), както и — в случай че установи незаконосъобразност на поверителния характер — да разпорежда самостоятелно, че заинтересованото лице, съответно неговият представител, имат право да се запознаят със и да използват цялата информация, която стои в основата на становището и решението на административните органи, или — ако приеме поверителният характер за законосъобразен — че заинтересованото лице може да се запознае поне по същество и да използва поверителната информация в производството, свързано със статута на чужденците, което го засяга?
4) Следва ли член 9, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 2003/109 във връзка с членове 7 и 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което предвижда възможността за немотивирано решение в областта на статута на чужденците, с което се разпорежда отнемането на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване,
а) основано единствено на автоматично препращане към обвързващо и задължително, но също немотивирано становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице опасност или засягане на националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и
б) съответно прието, без да е извършена задълбочена проверка за наличието в конкретния случай на съображения, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и без да бъдат отчетени индивидуалните обстоятелства или изискванията за необходимост и пропорционалност?
5) Трябва ли член 20 [ДФЕС] във връзка с членове 7 и 24 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, състояща се в приемане на решение, с което се разпорежда отнемането на вече издадено разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, чието ненавършило пълнолетие дете и чийто съпруг са граждани на държава — членка на Съюза, и живеят в същата, без преди това да се провери дали съответният член на семейството — гражданин на трета държава, може да се ползва от производно право на пребиваване по силата на член 20 ДФЕС?
6) Трябва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че доколкото е приложимо производно право на пребиваване по силата на член 20 ДФЕС, правото на Съюза има за последица, че националните административни и съдебни органи трябва да прилагат и правото на Съюза, когато вземат решение в областта на статута на чужденците, с което се разпорежда отнемането на карта за постоянно пребиваване, и когато прилагат изключенията, свързани с националната сигурност, обществения ред или обществената сигурност, на които се основава посоченото решение, както и — в случай че се установи наличие на такива основания — когато разглеждат необходимостта и пропорционалността, обосноваващи ограничаването на правото на пребиваване?
7) Ако случаят на жалбоподателя попада в приложното поле на член 20 ДФЕС, запитващата юрисдикция иска от Съда да отговори на първия до четвъртия преюдициален въпрос […] в светлината и на посочената разпоредба.
8) а) Следва ли член 20 [ДФЕС] във връзка с членове 7 и 24 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, при която се приема решение за отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна или за отхвърляне на молбата за продължаване на правото на пребиваване на такъв гражданин (в разглеждания случай, молба за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната), чиито ненавършило пълнолетие дете и партньорката, с която е във фактическо съжителство, са граждани на държава — членка на Съюза, и живеят в същата, без преди това да се провери дали засегнатият член на семейството, гражданин на трета страна, има производно право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС?
б) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато са налице условия за прилагане на производното право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС, правото на Съюза задължава националните административни и съдебни органи да прилагат разпоредбите и на това право, когато по молба за продължаване на правото на пребиваване (в разглеждания случай, молба за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната) постановяват решение във връзка със статута на чужденците и когато прилагат изключенията, свързани с националната сигурност, обществения ред и обществената сигурност, които обосновават това решение, а също и когато, при наличието на такива съображения, проверяват от гледна точка на необходимостта и пропорционалността дали ограничаването на правото на пребиваване е обосновано?
9) Следва ли член 20 ДФЕС, във връзка с член 47 от Хартата, както и — в конкретния случай — с членове 7 и 24 от нея, да се тълкува в смисъл, че органът на държава членка, който е взел решение, с което, по съображения, свързани с националната сигурност и/или с обществения ред и обществената сигурност, разпорежда отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване или се произнася по молба за продължаване на правото на пребиваване, и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на заинтересованото лице, съответно на неговия представител, правото да се запознаят поне по същество с поверителната или класифицирана информация или данни, които стоят в основата на взетото по посочените съображения решение, и да използват тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
10) При утвърдителен отговор, с оглед на членове 41 и 47 от Хартата, как точно трябва да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
11) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, който се произнася по законосъобразността на становището на специализирания орган, основано на съображения, свързани с поверителна или класифицирана информация, и на решението по същество във връзка със статута на чужденците, в основата на което стои това становище, трябва да разполага с правомощия да преценява дали поверителното третиране е законосъобразно (от гледна точка на необходимост и пропорционалност), както и — в случай че счете поверителното третиране за незаконосъобразно — сам да разпореди, че заинтересованото лице, съответно неговият представител, имат право да се запознаят със и да използват цялата информация, която стои в основата на становището и решението на административните органи, или — ако приеме поверителното третиране за законосъобразно — че заинтересованото лице може да се запознае поне по същество и да използва поверителната информация в производството, свързано със статута на чужденците, което го засяга?
12) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, по силата на което отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване или произнасяне по молба за продължаване на правото на пребиваване е възможно с немотивирано решение във връзка със статута на чужденците,
а) основано единствено на автоматично препращане към обвързващо и задължително, но също немотивирано становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице опасност или засягане на националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и
б) съответно прието, без да е извършена задълбочена проверка за наличието в конкретния случай на съображения, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и без да бъдат отчетени индивидуалните обстоятелства или изискванията за необходимост и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли членове 20 и 23 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да признаят на родител, „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й) от тази директива, на дете, което има статут на бежанец в държава членка, правото да се ползва от международна закрила в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/23: Bandundu, Определение от 16 ноември 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване според член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС и какво следва при тяхното неспазване?
Възпрепятствано ли е правото на държавите членки и другите заинтересовани лица да представят становища, когато преюдициалното запитване не включва достатъчно фактическа и правна информация?
Недопустимо ли е преюдициално запитване, което не предоставя достатъчна аргументация относно връзката между правото на ЕС и националното законодателство по смисъла на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/23: Bandundu, Определение от 16 ноември 2023 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
В кои случаи преюдициалното запитване може да бъде обявено за явно недопустимо по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/22: Maersk, Заключение от 16 ноември 2023 г.
1) Правилото на член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“], което предвижда, че недействителността на споразумението за предоставяне на компетентност трябва да се преценява съгласно законодателството на държавата членка, на чиито съдилища страните са предоставили компетентност, обхваща ли в случай като разглеждания в главното производство и въпроса за действителността на разширяването на обхвата на клаузата по отношение на трето лице, което не е страна по договора, в който е включена клаузата?
2) В случай на прехвърляне на коносамента на трето лице получател на стоките, което не е участвало в сключването на договора между изпращача и морския превозвач, съвместимо ли е правилото, съдържащо се в член 251 от [LNM], което за противопоставимостта на клаузата на това трето лице изисква клаузата за предоставяне на компетентност да е „индивидуално и отделно“ договорена с него, с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“] и с практиката на Съда относно тълкуването на този член?
3) Може ли съгласно правото на ЕС законодателството на държавите членки да предвижда допълнителни изисквания за действителност, за да може включените в коносаменти клаузи за предоставяне на компетентност да пораждат действие спрямо трети лица?
4) Правило като съдържащото се в член 251 от [LNM], съгласно което суброгацията на третото лице приносител е само частична, като се изключват клаузите за пророгация на компетентност, предполага ли въвеждане на допълнително изискване за действителност на тези клаузи в противоречие с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.