Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Като се вземат предвид член 3, параграф 5 от Директива 2003/86 и преследваната с нея цел, а именно да се определят условията за упражняване на правото на събиране на семейството, допуска ли тази директива национална правна уредба, която отразява тълкуване на член 5, параграф 4 от Директивата в смисъл, че когато не е взето решение в определения срок, националните органи са длъжни служебно да издават разрешение за пребиваване на заинтересованото лице, без преди това да са установили, че това лице действително отговаря на условията за пребиваване в Белгия съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Изисква ли се държавата членка да разгледа молба за международна закрила като допустима, ако съществуват сериозни системни или общи слабости в държавата членка, предоставила вече закрила, които излагат лицето на риск от нечовешко или унизително третиране по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на ЕС?
Какъв е стандартът и доказателствената тежест за преценка на националния съд относно условията на живот и евентуалните рискове в държавата членка, предоставила предходната закрила?
Може ли принципът на взаимно доверие между държавите членки да обоснове автоматичен отказ за разглеждане на молба за международна закрила като недопустима при наличие на риск от нечовешко или унизително третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от посочената директива] във връзка с членове 14 и 21—24 [от същата], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от Хартата за основните права да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 10, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на посочената разпоредба държава членка разрешава влизането на член на семейството, който не фигурира сред посочените в член 4 [от тази директива], спрямо него тя може да приложи единствено изискването по член 10, параграф 2 (да бъде „на […] издръжка на бежанеца“)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли качеството лице „на издръжка“ („dependency“) по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от Директива [2003/86] фактическо положение, при което трябва кумулативно да са налице различните аспекти на зависимостта, или е достатъчно да е налице който и да било от тези аспекти, съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, за да може това качество да бъде потвърдено
В този контекст съвместима ли е с изискването по член 10, параграф 2 [от тази директива] (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) национална разпоредба, в която извършването на индивидуална преценка се изключва и се отчита само един фактически елемент (показател за зависимостта: лицето да бъде „обективно […] неспособн[о] да задовол[и] собствените си нужди по причина на здравословното си състояние“) като условие за спазването на това изискване?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос — тоест ако държавата членка може да прилага други изисквания освен предвиденото в член 10, параграф 2 [от Директива 2003/86] (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) — означава ли това, че ако счете за необходимо държавата членка може да въведе всякакви изисквания, включително предвидените за други членове на семейството в член 4, параграфи 2 и 3 [от тази директива], или може да прилага единствено изискването по член 4, параграф 3 от [посочената директива]
В този случай какво фактическо положение предполага изискването лицата да са „objectively unable to provide for their own needs on account of their state of health“ по член 4, параграф 3 от Директивата
Следва ли същото да се тълкува в смисъл, че съответният член на семейството не може [да задоволи] „собствените си нужди“, или в смисъл, че е „неспособeн“ да се грижи „за себе си“, или пък то следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища имат правомощието да изменят административните решения на компетентните органи в областта на предоставяне на убежище, с които се отказва международна закрила, както и да предоставят тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
3) Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
2) Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
3) Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от Директива 2013/33] във връзка с членове 14, 21, 22, 23 и 24 […], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите от правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 3 от Директива 2011/95 […], национална правна уредба на държава членка, която е посветена на възможността за отнемане на статута на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, и съгласно която статутът на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, може да бъде отнет, без да са се променили самите фактически обстоятелства, въз основа на които е предоставен посоченият статут, а само се е изменило равнището на информираност на органите за тези обстоятелства, като в това отношение определяща роля за постановяването на решението за предоставяне на статута на субсидиарна закрила не са имали нито невярното представяне, нито несъобщаването на факти от страна на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива 2011/95, поради това че са в противоречие с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 78, параграф 1 ДФЕС, както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС?
Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от Директива 2011/95, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?
Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.