Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1974 г.

Правото на възстановяване, предвидено в Регламент № 367/67 и Регламент № 2085/68 за натрошен ориз, използван от пивоварната промишленост, предоставя ли се изключително на производителя или при определени обстоятелства ползата от възстановяването може да бъде претендирана пряко от пивоварната, използваща ориза?
Пивовар, който е платил за натрошения ориз на „нормалната“ пазарна цена, тоест цената, определена без да се взема предвид изплащането на възстановяването, може ли да претендира право да се възползва пряко от него?
Могат ли държавите членки, чрез национални мерки за прилагане, да направят упражняването на всяко право на пивовара за изплащане на възстановяването зависимо от представянето на писмено съгласие от производителя на натрошения ориз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1974 г.

1. Дали разпоредбите на Регламент 367/67 на Съвета, предвиждащи предоставянето на производствени възстановявания за натрошен ориз, използван в пивоварната промишленост, и на член 3 от прилагащия Регламент № 2085/68 на Комисията предоставят право да се иска изплащането на посочените възстановявания само на производителите на натрошен ориз, а не на пивоварната, която го използва
2. Дали някоя разпоредба на посочените регламенти ограничава правото на държава членка да признае цесията от страна на производителя на натрошен ориз на правото му на възстановяване в полза на пивоварната, която го използва, или да изисква тази цесия на вземане да бъде предмет на писмено споразумение от страна на производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика | Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1973 г.

Следва ли член 3 от Регламент № 92/68 на Съвета от 23 януари 1968 година и член 2 от Регламент № 110/69 на Съвета от 16 януари 1969 година, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки, по отношение на разпределените им части от тарифните квоти, да приемат разпоредби, предназначени да контролират тяхното използване?
Тъй като вторият въпрос е обусловен от утвърдителния отговор на първия, не е необходимо да се отговаря на него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика | Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1973 г.

1. Могат ли държавите членки, съгласно разпоредбите на член 3 от Регламент № 92/68 и член 2 от Регламент № 110/69, разглеждани заедно, по отношение на своята част от квотата за замразено месо по квотата на ГАТТ, да приемат разпоредби, предназначени да гарантират, че пратката ще бъде използвана за определена цел
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли държава членка да изисква от вносителите, които не са използвали своята пратка по изискваното предназначение, да плащат глоби, изчислени въз основа на неплатената такса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки | Такси с равностоен ефект

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1973 г.

Дали понятието „такса с еквивалентен ефект“ по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67 трябва да се тълкува по същия начин, както в член 9 и следващите от Договора?
Дали такса, която се налага изключително върху внесени стоки само поради това, че са разтоварени в националните пристанища, представлява „такса с еквивалентен ефект на митническо мито“ и съответно е забранена по отношение на вноса на зърнени култури, независимо дали са от други държави членки или от трети страни, съгласно членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67?
Дали разпоредбите на членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и на членове 18 и 21 от Регламент № 120/67, които забраняват на държавите членки да налагат каквато и да е такса с еквивалентен ефект на митническо мито, са пряко приложими в правния ред на държавите членки и съответно предоставят права на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
Може ли национална законодателна мярка, която възпроизвежда текста на пряко приложима норма на правото на Общността, по какъвто и да е начин да засегне тази пряка приложимост или юрисдикцията на Съда по Договора?
Остават ли в сила, без прекъсване, правата, създадени в полза на частноправните субекти по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 след влизането в сила на Регламент № 120/67?
Може ли държава членка чрез законодателна разпоредба, приета след влизането в сила на спорните регламенти, да промени датата, от която забраната за такси с еквивалентен ефект става приложима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки | Такси с равностоен ефект

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1973 г.

1. Дали понятието „такси с еквивалентен ефект“ по член 20, параграф 1 от Регламент № 19 и по членове 18, параграф 2 и 21, параграф 1 от Регламент № 120/67 има същото значение, както в член 9 и следващите разпоредби на Договора от Рим?
2. Дали такса, наложена по националното право изключително върху внасяни стоки поради тяхното разтоварване в национални пристанища, представлява такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на горепосочените разпоредби?
3. Дали разпоредбите, съдържащи се в Регламенти № 19/62 и № 120/67, са пряко приложими и от такова естество, че предоставят на частноправните субекти права, които националните съдилища трябва да защитават?
4. Дали субективните права, създадени от последователните разпоредби на Регламент № 19 и Регламент № 120/67, трябва да се ползват от частноправните субекти без прекъсване на тяхната продължителност?
5. Дали прякото действие на съответните разпоредби на Общността изключва прилагането на всяка вътрешна законодателна разпоредба, дори и последваща, която би била несъвместима с тези разпоредби?
6. Дали всички разпоредби, които могат да бъдат приети по националното право със същия ефект като който и да е регламент на Общността, са лишени от действие, дори ако представляват само просто повторение на неговите разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1973 г.

Прекратено ли е основанието за обжалване поради отмяна на решението на Комисията от 15 март 1972 г. относно определянето на степента на трайна частична неработоспособност?
Допустимо ли е съдът да определи степента на трайна частична неработоспособност преди изчерпване на предвидената арбитражна процедура?
Може ли да бъде присъдено лихва за забава преди окончателното определяне на степента на трайна частична неработоспособност?
Допустимо ли е включването в личното досие на служителя на поверителен медицински доклад, който не е бил предварително съобщен на служителя и съдържа спорни или евентуално погрешни данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Roemer

Жалби на длъжностни лица

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1973 г.

Придобива ли длъжностното лице право на прекласиране в по-висока категория, когато изпълнява задачи на по-високо ниво от своята степен?
Може ли изпълнението на задължения, характерни за по-висока категория, да бъде основание за прекласиране без провеждане на конкурс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Mayras

Жалби на длъжностни лица

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1973 г.

Забраняват ли член 5 и член 40, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕИО, разглеждани във връзка, на държава членка да разреши налагането на такса върху покупката на ориз в обвивка, произведен в тази държава, в полза на организация, различна от държавата?
Представлява ли фактът, че такава такса не се възстановява при износ за държава членка или за трета държава, дискриминация по смисъла на член 40, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕИО, разглеждан във връзка с разпоредбите на Регламент № 359/67 и член 5 от Договора?
Дали, като разрешава такава такса, без едновременно да предвижда задължение за възстановяването ѝ при износ, самата Общност не е изпълнила задълженията, наложени ѝ от член 40, параграф 3, трета алинея от Договора за ЕИО, разглеждан във връзка с разпоредбите на Регламент № 359/67/ЕИО?
Явяват ли се разпоредбите на член 40, параграф 3, втора и трета алинея от Договора за ЕИО пряко приложими в правните системи на държавите членки и създават ли субективни права за частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават, и ако отговорът е положителен, от коя дата възникват тези права — от влизането в сила на Регламент № 16/64 или на Регламент № 359/67?
Налагането на такава такса нарушава ли принципа на предпочитание към продуктите на Общността, установен в дванадесетото съображение от преамбюла на Регламент № 359/67
Може ли такава такса да представлява такса с еквивалентен ефект на митническо мито или мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранени от Регламент № 359/67?
Може ли налагането на такава такса да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.