4.11.12.01 - Злоупотреба с вътрешна информация и пазарна злоупотреба
Злоупотреба с вътрешна информация и пазарна злоупотреба
Дело C-339/20: VD, Съдебно решение от 20 септември 2022 г.
1) Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6, както и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент № 596/2014 — който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — разглеждан в светлината на съображение 65 от този регламент — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат обект на разследване — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни услуги задължение за временно, но общо запазване на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директива 2003/6 и в член 22 от Регламент № 596/2014, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора съществуващите записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?
2) В случай че въз основа на отговора на Съда на първия въпрос Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно запазването на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно запазено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и запазени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?
3) Може ли национална юрисдикция временно да запази действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/20: Autorité des marchés financiers, Съдебно решение от 15 март 2022 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането като вътрешна информация „точна“ информация по смисъла на тази разпоредба и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 може да представлява информация относно предстоящото публикуване на статия в пресата, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти, и дали за преценката на тази точност от значение са посочването в тази статия в пресата на цената, на която ще бъдат купени ценните книжа на този емитент в контекста на евентуално търгово предложение, самоличността на подписалия тази статия журналист и медийното издание, в което е направена публикацията, както и действителното влияние на тази публикация върху курса на посочените ценни книжа?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че разкриването от журналист на информация относно предстоящото публикуване на подписана от него статия в пресата, препредаваща пазарен слух, на един от неговите обичайни източници на информация, е извършено „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на този член, когато това разкриване е необходимо, за да може дадена журналистическа дейност, която включва подготвителната разследваща дейност във връзка с публикациите, да бъде доведена до успешен край?
Трябва ли членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация от журналист е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на професията му и за зачитащо принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/19: Consob, Съдебно решение от 2 февруари 2021 г.
Следва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/16: Di Puma, Съдебно решение от 20 март 2018 г.
Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато с влязла в сила присъда е установено, че не е извършено престъпно деяние, без да е необходима последваща преценка от националната юрисдикция, не може по отношение на същите деяния да се започва или продължава последващо производство за налагане на санкции, които по своето естество и тежест могат да се квалифицират като наказателноправни санкции?
Следва ли при преценката на ефикасността, съразмерността и възпиращото действие на санкциите за целите на установяване на нарушение на принципа ne bis in idem по смисъла на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз националната юрисдикция да взема предвид размера на наказанието, установен с Директива 2014/57?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/13: Lafonta, Съдебно решение от 11 март 2015 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 и член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкуват в смисъл, че точна информация по смисъла на тези разпоредби може да бъде само информация, за която е възможно да се приеме с достатъчна степен на вероятност, че евентуалното ѝ отражение върху курса на съответните финансови инструменти ще се осъществи в определена посока, след като тя бъде направена публично достояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/11: Geltl, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.
Трябва ли за целите на прилагането на член 1, точка 1 от Директива 2003/6 и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 при продължителен процес, който след няколко междинни етапа би довел до осъществяването на определено обстоятелство или на определено събитие, да се вземе предвид единствено дали това бъдещо обстоятелство или бъдещо събитие трябва да се счита за точна информация по смисъла на тези разпоредби на директивите и съответно да се провери дали може разумно да се очаква, че бъдещото обстоятелство или бъдещото събитие ще настъпи, или при такъв продължителен процес междинните етапи, които вече съществуват или са настъпили и които са свързани с осъществяването на бъдещото обстоятелство или на бъдещото събитие, също могат да съставляват точна информация по смисъла на посочените разпоредби на директивите?
Изразът „разумно може да се очаква“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124/ЕО изисква ли преценка на вероятността с извод за наличие на убедителна или висока вероятност, или под обстоятелства или събития, за които може да се очаква, че ще настъпят, следва да се разбира, че изискваната степен на вероятност зависи от значимостта на последиците за емитента и че ако възможността за влияние върху цената на акциите е голяма, достатъчно е настъпването на бъдещото обстоятелство или на бъдещото събитие да е несигурно, стига да не е невероятно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/09: IMC Securities, Съдебно решение от 7 юли 2011 г.
Трябва ли член 1, точка 2, буква а), второ тире от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за да може курсът на един или повече финансови инструменти да се счита за установен на ненормално или изкуствено равнище, той изисква този курс да се запази на ненормално или изкуствено равнище за повече от определено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.