4.11.09 - Хармонизирани права върху интелектуална собственост
Хармонизирани права върху интелектуална собственост
Дело C-361/22: Inditex, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всяко използване в съответствие с честната производствена или търговска практика на марката от трето лице в търговската дейност с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на марката или единствено до използване на марката, което е необходимо, за да се посочи предназначението на продукт, пускан на пазара, или услуга, предлагана от третото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/22: Seven.One Entertainment Group, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/21: Monz Handelsgesellschaft International, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
„Видима“ ли е по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива [98/71] съставна част, съдържаща промишлен дизайн, ако е обективно възможно да се разпознае дизайнът, когато съставната част е вече в монтирано състояние, или видимостта се преценява в зависимост от определени условия на употреба или в зависимост от определена перспектива на даден наблюдател?
Ако на въпрос 1 следва да се отговори в смисъл, че видимостта е решаващ фактор при определени условия на употреба или определена перспектива на даден наблюдател:
а) при преценката на „нормалната употреба“ на сложен продукт от крайния потребител по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от Директива [98/71] от значение ли е целта на употребата, предвидена от производителя на съставната част или на сложния продукт, или е релевантна обичайната употреба на сложния продукт от крайния потребител?
б) какви са критериите, които позволяват да се прецени дали употребата на сложен продукт от крайния потребител е „нормална“ по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от Директива [98/71]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли така наречените критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално така нареченото условие за необходимост, да се прилагат и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално така нареченото условие за необходимост, и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/20: RTL Television, Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО, разглеждан във връзка с член 8, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че от една страна задължава държавите членки да предвидят в полза на излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват кабелното препредаване по смисъла на тази разпоредба и че от друга страна такова препредаване представлява едновременното, непроменено и несъкратено разпространение на телевизионни или радиопрограми, излъчвани чрез спътник и предназначени за приемането им от публиката, когато подобно предаване се осъществява от субект, какъвто например е един хотел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/21: Ametic, Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която на юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост, се възлага управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост и на което е поверено управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване, да изисква достъп до информацията, необходима за упражняване на контролните правомощия, които са му предоставени за тази цел, без в частност да е възможно да му бъде противопоставена предвидената в националното право тайна на търговското счетоводство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/21: Classic Coach Company, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
1) За да се констатира, че е налице „по-ранно право“ на трето лице по смисъла на член 6, параграф 2 от отменената Директива 2008/95/ЕО:
а) достатъчно ли е това трето лице да е използвало в търговската дейност признато от законите на съответната държава членка право преди подаването на заявката за марка, или
б) е необходимо по силата на приложимите национални закони това трето лице да може да забрани използването на марката от нейния притежател на основание на това по-ранно право?
2) При отговора на първия въпрос има ли значение и обстоятелството дали притежателят на марката притежава още по-ранно (признато от законите на съответната държава членка) право върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, в тази хипотеза от значение ли е дали на основание на това още по-ранно признато право притежателят на марката може да забрани на третото лице да използва твърдяното „по-ранно право“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.