4.11.04 - Промишлен дизайн на Общността
Промишлен дизайн на Общността
Дело C-323/24: Deity Shoes, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно Регламент [№ 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружества за търговия, така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски дружества за търговия в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейското икономическо пространство] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружествата за търговия
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части също не се разработват от [притежателя на промишления дизайн на Общността], а се предлагат от самото дружество за търговия в неговия каталог?
Трябва ли член 14 [от] Регламент [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за [автор на промишлен дизайн] може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от дружества за търговия в каталог, чрез изменение на съставни части, които също се предлагат от дружеството за търговия и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [притежателя на промишления дизайн на Общността]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на индивидуализиране, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от първоначалния дизайн, за да може да се претендира авторството?
Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [дружества] за търговия и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части от каталога с предлаганите от [самото дружество за търговия] продукти, следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: a) ограничават свободата на автора, така че несъществените разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и друг дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив б) засягат оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, доколкото са резултат от познати модни тенденции при сравнението с друг дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) В случай като този по главното производство, в който притежателят [ищецът] се позовава на промишлен дизайн [на Общността], ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/21: EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann, Съдебно решение от 27 февруари 2024 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания от страна на апелативния състав на EUIPO?
Следва ли при липса на ясно правило в Регламент № 6/2002 относно срока за предявяване на приоритет, произтичащ от международна патентна заявка, подадена съгласно ДПК, апелативният състав на EUIPO да приложи член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция за определяне на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/21: Papierfabriek Doetinchem, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Какво значение има фактът, че притежателят на съответния промишления дизайн притежава права на промишлен дизайн и за няколко алтернативни промишлени дизайна, с оглед на аспекта, свързан с наличието на други промишлени дизайни, при преценката дали особеностите на външния изглед на даден продукт са наложени изключително от техническата му функция?
Трябва ли при преценката дали външната форма на съответния продукт е наложена изключително от техническата му функция да се отчита, че начинът на оформление на този продукт допуска наличието на няколко цвята, когато самото цветово оформление не е видно от съответната регистрация?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: има ли това отражение върху обхвата на закрилата на съответния промишлен дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/20: Acacia, Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Следва ли член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от този регламент с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/18: Crocs/EUIPO, Определение от 10 септември 2020 г.
Налице ли е правен интерес от продължаване на производството по жалбата след извънсъдебното споразумение и оттеглянето на заявлението за обявяване на недействителност на промишления дизайн?
Как следва да бъдат разпределени съдебните разноски при прекратено производство, по което не се стига до произнасяне по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/17: Mast-Jägermeister/EUIPO, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Изисква ли член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 изображението на заявения промишлен дизайн да бъде само физически годно за възпроизвеждане, или трябва да прави ясно разпознаваем предмета, за който се търси закрила, като условие за определяне на дата на подаване на заявката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/16: DOCERAM, Съдебно решение от 8 март 2018 г.
Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, решаващо е наличието на алтернативни промишлени дизайни, или пък следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор?
Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съответните особености на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се изхожда от възприемането от страна на „обективен наблюдател“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/17: Murphy/EUIPO, Определение от 30 януари 2018 г.
Наличие ли е на правен принцип, според който по-ранен дизайн, представляващ съществен технически напредък, трябва да се ползва с по-широка защита?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно оригиналността и напредъка на по-ранния дизайн?
Допустимо ли е в касационно производство да се атакува преценката на Общия съд относно цялостното впечатление и характеристиките на спорните дизайни при липса на изопачаване на фактите или доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.