всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.10.02.01.07.04 - Освобождавания при внос и износ

Освобождавания при внос и износ

Дело C-108/17: Enteco Baltic, Съдебно решение от 20 юни 2018 г.

Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/16: Pieńkowski, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.

Трябва ли член 146, параграф 1, буква б), член 147, както и членове 131 и 273 от Директива [2006/112/ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, изключваща възможността за прилагане на освобождаването от данъчнозадължено лице, което не отговаря на условието за достигане на минимален праг на оборота през предходната данъчна година, а няма и сключен договор с оператор, оправомощен да възстановява ДДС на пътниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/16: L.Č., Съдебно решение от 29 юни 2017 г.

Трябва ли член 146, параграф 1, буква д) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данъчно облагане е приложимо само ако е налице пряка правна връзка, а именно търговски взаимоотношения между доставчика на услугите, от една страна, и получателя или изпращача на стоките, от друга?
На какви критерии трябва да отговаря пряката връзка по смисъла на посочената разпоредба, за да може да се приеме, че дадена услуга, свързана с вноса или износа на стоки, е освободена от данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/12: BDV Hungary Trading, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.

Трябва ли член 15 от [Шеста директива] и член 146 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че превозът на предназначените за износ стоки извън територията на Общността трябва да се извърши в определен срок, за да може сделката да се квалифицира като освободена продажба за износ?
От значение ли са за отговора на първия въпрос условията на доставка, това дали продавачът, купувачът или превозвачът са действали добросъвестно, с дължимата грижа или евентуално противоправно, данъчната година или обстоятелството, че превозът на стоките действително е извършен след определения срок, но в рамките на срока, в който е възможно да се установи данъчното задължение?
Съвместима ли е с принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност правната уредба на държава членка, която налага допълнителни условия извън установените в [горепосочените директиви] и според която разглеждането на износа като освободена доставка зависи от съвкупност от обективни условия, които не са предвидени в Директивите?
Трябва ли член 15 от [Шеста директива] и членове 131 и 273 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че държава членка може — с цел предотвратяване на данъчните измами, избягването на данъци и злоупотребите, както и с цел правилно събиране на данъка — да предвиди условия за освобождаванията при износ като тези по член 11, параграф 1 от [стария закон за ДДС] и член 98, параграф 1 от [новия закон за ДДС]?
Съвместимо ли е с основните принципи на правото на Съюза и с разпоредбите на [Шеста директива и на Директива 2006/112] данъчната администрация да преквалифицира освободения износ на стоки и да изиска от данъчнозадълженото лице да плати данък в случай на неспазване на условия, които не са посочени в членове 15 и 146 от [тези директиви] и ако да, при какви обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/11: Lietuvos geležinkeliai, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form