4.10.02.01.07.02.07 - Доставка на сгради или части от сгради

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Литовски

Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bobek

Английски

Дело C-308/16: Kozuba Premium Selection, Съдебно решение от 16 ноември 2017 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от [Закона за ДДС]) […], съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години;
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че „първото обитаване“ е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки, за първоначалния приобретател или ползвател, на сградата, строежа или част от тях след тяхното:
a) завършване или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Campos Sanchez-Bordona

Полски

Дело C-326/11: J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Трябва ли член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не е освободена от данък върху добавената стойност доставката на сграда, по която преди доставката продавачът е започнал строителни работи за преобразуване и/или реконструкция с цел построяването на нова сграда, а след доставката купувачът е продължил и довършил строителните работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Trstenjak