4.08.03 - Изпълнение на правилата на конкуренция
Изпълнение на правилата на конкуренция
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Явява ли се споразумението между Niche и Servier ограничение на конкуренцията по обект по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е прието, че Niche е потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на тълкуването на клаузите на споразумението?
Допустимо ли е ограничение на конкуренцията, което е неразделна част от легитимно споразумение за уреждане на патентен спор, да бъде квалифицирано като ограничение по обект?
Нарушен ли е принципът на равно третиране спрямо Niche в сравнение с Krka при прилагането на критерия за ограничение на конкуренцията по обект?
Може ли споразумението между Niche и Servier да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация при отказа на поверителност на адвокатска кореспонденция?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба спрямо Niche, с оглед на нейните финансови възможности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съществувала ли е потенциална конкуренция между Krka и Servier към момента на сключване на споразуменията?
Могат ли споразуменията между Krka и Servier да бъдат квалифицирани като споразумения за подялба на пазара, представляващи ограничаване на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Доказано ли е, че споразуменията между Krka и Servier представляват ограничаване на конкуренцията по ефект по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Могат ли споразуменията между Krka и Servier да се ползват от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Правилно ли е квалифицирано споразумението за прехвърляне и лицензия между Krka и Servier като ограничаване на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответства ли на изискванията на член 101 ДФЕС квалифицирането на споразумението Biogaran като ограничение на конкуренцията по обект?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното съдебно решение по отношение на ролята на плащането от Biogaran към Niche?
Допустимо ли е възлагането на лична и солидарна отговорност на Biogaran и нейната майка-компания за установеното нарушение?
Законосъобразно ли е определен размерът на наложената глоба, включително с оглед на принципите на законност, равно третиране и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че споразуменията между Servier и Krka не представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е Общият съд да изключи възможността споразуменията между Servier и Krka да представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Дали Общият съд е допуснал грешки при определянето на съответния пазар и при установяването на господстващо положение и злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС?
Дали Общият съд е нарушил процесуалните правила и правилата за събиране и преценка на доказателствата при анализа на потенциалната конкуренция и намеренията на страните по споразуменията?
Допустимо ли е при квалифициране на споразумения за подялба на пазар Общият съд да изисква "строга" подялба между страните?
Може ли наличието на благоприятни за конкуренцията последици на някои пазари да оправдае ограничаването на конкуренцията на други пазари при прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е Общият съд да изключи от анализа си икономическия и правен контекст и да се съсредоточи върху формата и съдържанието на споразуменията при преценка на тяхната антиконкурентна цел?
Дали Общият съд е нарушил принципите относно тежестта на доказване и анализа на условния сценарий при преценка на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като Комисията е провела „хибридна“ процедура без разделяне на екипите по фазите на разследването?
Правилно ли е определен географският обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на Европейското икономическо пространство?
Допустимо ли е квалифицирането на поредица от действия на три различни равнища на контакти като единно продължено нарушение с една антиконкурентна цел?
Погасено ли е правомощието на Комисията да наложи глоба за определени действия поради изтичане на давностния срок по член 25 от Регламент № 1/2003, когато отделни елементи от поведението са преустановени преди началото на разследването на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите и принципите на добра администрация и прозрачност чрез начина, по който Комисията е водила и предоставила достъп до преписката по административното производство?
Правилно ли е определен съответният пазар на услуги за капацитет по румънския газопровод 1 от Комисията?
Обосновано ли е заключението, че жалбоподателите са имали господстващо положение на съответните пазари?
Доказано ли е надлежно, че жалбоподателите са злоупотребили с господстващото си положение чрез отказ за достъп до ключови газови инфраструктури?
Правилно ли е определена продължителността на твърдяното нарушение?
Лишени ли са били жалбоподателите от възможността да приключат производството чрез поемане на ангажименти по член 9 от Регламент № 1/2003?
Допуснати ли са грешки при изчисляването на размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е Комисията да увеличи основния размер на глобата поради рецидив съгласно точка 28 от Насоките за определяне на глобите, при положение че обстоятелствата по предходното нарушение са различни и не е наложена имуществена санкция?
Законосъобразно ли е увеличаването на основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, когато се касае за картел за закупуване и стойността на покупките не отразява икономическото значение на нарушението?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба спрямо тежестта на извършеното нарушение и следва ли Общият съд да го намали при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.