4.08.03 - Изпълнение на правилата на конкуренция
Изпълнение на правилата на конкуренция
Дело C-149/21: Fakro/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на Съюза, като Общият съд е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка при преценката си за липса на достатъчен интерес на Съюза да продължи разглеждането на жалбата по член 102 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за добра администрация и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 102 ДФЕС при разглеждането и отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя?
Нарушено ли е принципът на ефективност на член 102 ДФЕС, тълкуван във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС и член 105 ДФЕС, както и принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, чрез подхода на Общия съд относно компетентността на Комисията и възможността за защита на правата на жалбоподателя?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно анализа на Комисията за "бойните марки" и инвестиционните отстъпки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/20: Volvo и DAF Trucks, Съдебно решение от 22 юни 2022 г.
Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива 2014/104, както и член 17 от тази директива относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от Закон 15/2007, следва ли член 17 от Директива 2014/104, уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/19: Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като за първи път в окончателното решение на Комисията те са обвинени в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение през целия установен период, въпреки наличието на периоди без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснати ли са нарушения на принципите на равно третиране и на пропорционалност при определяне на размера на глобата, поради двойно отчитане на стойността на продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/19: Quanta Storage/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, когато Комисията го упреква за участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата и нарушил ли е правото на добра администрация при преценката на контактите между жалбоподателя и други участници?
Съществува ли противоречие между мотивите и разпоредителната част на решението на Комисията относно продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението?
Доказано ли е знанието и умишленото участие на жалбоподателя в единното продължено нарушение, включително относно контактите с Dell?
Явява ли се размерът на наложената глоба явно непропорционален и допуснал ли е Общият съд грешка при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-697/19: Sony Corporation и Sony Electronics/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията за първи път в окончателното си решение ги е обвинила в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме участие в единно продължено нарушение при наличие на период от осем месеца без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при анализа на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснато ли е двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на размера на глобата и нарушени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране относно метода за изчисляване на глобата и евентуалното двойно отчитане на приходите?
Следва ли Комисията да обоснове отклонение от предходната си практика относно избягване на двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/19: Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията е приела за първи път в спорното решение, че те са участвали в няколко отделни нарушения, съставляващи единното продължено нарушение, без да е изложила това твърдение в хода на административното производство и без да е мотивирала достатъчно тази квалификация?
Правилно ли е приложен правният критерий за установяване на единно продължено нарушение и изисква ли се връзка на взаимно допълване между отделните действия?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради въвеждане на нов съществен критерий (връзка на взаимно допълване) в окончателното решение на Комисията, без той да е бил посочен в изложението на възраженията?
Компетентна ли е била Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо жалбоподателите, включително по отношение на доказателствата за засягане на търговията между държавите членки и допустимостта на доказателствата, представени за първи път в съдебната фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/20: Servizio Elettrico Nazionale и др., Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/19: Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО или член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди 1 май 2004 г., по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди 1 юни 2002 г. и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава, преди 19 май 2005 г., макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО, съответно от органите на държавите членки или от Комисията по отношение на това поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/19: Sumal, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуска ли произтичащата от практиката на Съда доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от Закона за защита на конкуренцията, която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-588/16: Generics (UK)/Комисия, Определение от 3 септември 2021 г.
Допустима ли е поправка на съдебно решение при наличие на явни грешки в уводната му част съгласно член 154 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Необходимо ли е коригирането на информацията относно представителите на Европейската комисия в съдебното решение?
Какъв е редът за документиране и прилагане на разпореждане за поправка към оригинала на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.