1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-451/19: Subdelegación del Gobierno en Toledo (Séjour d’un membre de la famille – Ressources insuffisantes), Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено в интерес на гражданин на трета страна, член на семейството на лице, което е гражданин на Съюза и на тази държава членка, и което никога не е упражнявало свободата си на движение, само и единствено поради това, че този гражданин на Съюза не разполага с достатъчно средства за себе си и за посочения член на своето семейство, така че последният да не се превърне в тежест за националната система за социално подпомагане, без оглед на това дали между споменатия гражданин на Съюза и посочения член на семейството му съществува отношение на зависимост от такова естество, че при отказ да се признае производно право на пребиваване на последния, този гражданин на Съюза би бил принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би бил лишен от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут на гражданин на Съюза?
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, от една страна, че не е налице отношение на зависимост, което може да обоснове предоставянето на производно право на пребиваване по силата на този член, само и единствено поради това, че съответният гражданин на държава членка, който е пълнолетен и никога не е упражнявал свободата си на движение, и съпруга(та) му, пълнолетен гражданин на трета страна, са длъжни да живеят съвместно в съответствие със задълженията, произтичащи от брака и предвидени в правото на държавата членка, чийто гражданин е този гражданин на Съюза и в която този брак е бил сключен, и от друга страна, че когато гражданинът на Съюза е малолетен или непълнолетен, преценката дали е налице отношение на зависимост, което да обоснове съгласно посочения член предоставянето на родителя на това дете, гражданин на трета страна, на производно право на пребиваване, трябва да се направи след като, с оглед на висшия интерес на съответното дете, се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай
Когато този родител живее трайно с другия родител, гражданин на Съюза, на това малолетно или непълнолетно лице, е налице оборима презумпция, че съществува такова отношение на зависимост.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице отношение на зависимост, което може да обоснове съгласно този член предоставянето на производно право на пребиваване в полза на малолетно или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, на съпруг — който от своя страна е гражданин на трета страна — на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал свободата си на движение, когато от брака между този гражданин на Съюза и неговия съпруг има родено дете, гражданин на Съюза, което никога не е упражнявало правото си на движение, и в смисъл, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло, ако малолетното или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, бъде принудено да напусне територията на съответната държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/20: BPC Lux 2 и др., Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2014/59/ЕС, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
а) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква, на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie (C‑129/96, EU:C:1997:628), може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/20: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular), Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, буква а) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, след като в рамките на процедура за преструктуриране акциите от дружествения капитал на кредитна институция или инвестиционно предприятие са били напълно обезценени, лицата, които преди откриването на процедурата за преструктуриране са придобили акции чрез предложена от институцията или предприятието публична подписка, да предявяват срещу тази институция или предприятие, или техен правоприемник иск за отговорност за предоставената информация в проспекта съгласно член 6 от Директива 2003/71 или иск по националното право за унищожение на договора за записване на тези акции, който с оглед на обратното му действие да доведе до възстановяване на равностойността на акциите ведно с лихвите от датата на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/20: Комисия/България (Mise à jour des stratégies marines), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Явява ли се искът на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Република България по член 5, параграф 2, буква а), подточки i), ii) и iii) и по член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/56/ЕО допустим, като се има предвид формулировката и обхвата на твърдяното нарушение?
Изпълнила ли е Република България в установените срокове задълженията си за преразглеждане и актуализиране на първоначалната оценка на състоянието на морската среда, определянето на доброто състояние на околната среда и екологичните цели, както и за представяне на тези актуализации на Европейската комисия, съгласно член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/56/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/20: Yieh United Steel/Комисия, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Допуснал ли е Общият съд неправилно изключване на прилагането на член 2, параграф 3 от основния регламент при определяне на нормалната стойност?
Извършил ли е Общият съд неправилна преценка на баланса между необходимостта Комисията да извърши проверка и интересите на жалбоподателя по член 2, параграф 5 от основния регламент?
Законосъобразно ли е изключването от изчисляването на нормалната стойност на продажбите на вътрешния пазар, когато продуктите са предназначени за износ, без да се изисква доказване на намерение или знание на производителя износител относно крайното предназначение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/21: Phoenix Contact, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48 практиката на Oberlandesgerichte (върховни областни съдилища, Германия), компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/19: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Machines à sous – II), Определение от 26 април 2022 г.
Изисква ли член 56 ДФЕС националният съд да извърши конкретна преценка на съвместимостта и пропорционалността на наложените санкции за нарушения в областта на хазартните игри с оглед на свободата на предоставяне на услуги?
Допустимо ли е определянето на минимални глоби и липсата на абсолютен таван за общия им размер, когато се налагат санкции за множество нарушения в областта на хазартните игри, при условие че тези мерки не са прекомерни спрямо икономическата изгода от нарушенията?
Съвместимо ли е въвеждането на вноска за съдебни разноски, изчислена като процент от наложените глоби, с принципа на пропорционалност и правото на достъп до съд, гарантирано от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/20: United Airlines, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от Регламент № 261/2004, както Съдът тълкува тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързващ полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, нарушава ли Регламент № 261/2004 по начина, по който се тълкува в отговора на първия въпрос, международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своята територия и своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.