всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04.03.17 - Право на собственост

Право на собственост

Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/14: Florescu и др., Съдебно решение от 13 юни 2017 г.

Може ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да бъде считан за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда на Европейския съюз?
Трябва ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да се тълкува в смисъл, че той налага приемането на национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване?
Допускат ли член 6 ДЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля определен праг?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не намира приложение при тълкуването на национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което предвидената в него забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на тази пенсия надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване, се прилага по отношение на магистратите от кариерата, но не и по отношение на лицата, които заемат мандатни длъжности, предвидени в Конституцията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.

Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-526/14: Kotnik и др., Съдебно решение от 19 юли 2016 г.

1) Може ли Съобщението относно банковия сектор, с оглед на конкретните правни последици, които поражда, като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) [ДФЕС] Съюзът притежава изключителна компетентност в сектора на държавните помощи и че съгласно член 108 [ДФЕС] Комисията e компетентна да взема решения в сектора на държавните помощи, да се тълкува в смисъл, че същото има обвързващо действие спрямо държавите членки, които възнамеряват да приемат мерки за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката чрез държавна помощ за кредитни институции, при положение че тази помощ има постоянен характер и не може лесно да бъде отменена?
2) Точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи, насочени към преодоляването на сериозни затруднения в националната икономика, с изпълнението на задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти] с цел ограничаване на помощите до минимално необходимото с оглед на отчитането на моралния риск, съвместими ли са с членове 107—109 [ДФЕС], доколкото надхвърлят правомощията на Комисията, определени в посочените разпоредби на [ДФЕС] в областта на държавните помощи?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или преобразуване в собствен капитал, доколкото това задължение се отнася до акциите (собствения капитал), на [подчинените финансови инструменти], които са емитирани преди публикуването на Съобщението относно банковия сектор и към момента на емитирането им е можело да бъдат изцяло или частично обезсилени без предоставяне на обезщетение единствено при несъстоятелност на банката, съвместими ли са с принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на Съюза?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], без да е образувано и приключено производство по несъстоятелност с осребряване на имуществото на длъжника в съдебно производство, в рамките на което притежателите на подчинени финансови инструменти биха били в положението на страни, съвместими ли са с правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], доколкото изпълнението на тези мерки изисква намаляване и/или увеличаване на дружествения капитал на акционерното дружество с решение на компетентния управителен орган, а не на общото събрание на акционерното дружество, съвместими ли са с членове 29, 34, 35 и 40—42 от Директива 2012/30 […]?
6) Може ли съобщението относно банковия сектор, що се отнася до точка 19 от него, и по-специално до предвиденото в тази точка изискване за зачитане на основните права, до точка 20 от него и до утвърждаването на принципното задължение, съдържащо се в точки 43 и 44 от това съобщение, за преобразуване или намаляване на [стойността на подчинените финансови инструменти] преди отпускането на държавни помощи, да се тълкува в смисъл, че посочената мярка не обвързва държавите членки, които възнамеряват да преодолеят сериозни затруднения в икономиката чрез държавни помощи в полза на кредитни институции, да въведат задължение за осъществяване на посоченото преобразуване или намаляване като условие за отпускането на държавни помощи на основание член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], или в смисъл, че за да бъде съвместима държавната помощ, е достатъчно мярката за преобразуване или намаляване да е приложена само пропорционално?
7) Може ли член 2, седмо тире от [Директива 2001/24] да се тълкува в смисъл, че към мерките за оздравяване спадат и предвидените мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори съгласно точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор (намаляване на собствения дружествен капитал от първи ред, на [стойността на подчинените финансови инструменти] и преобразуването в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/16: Pesce и др., Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Дали наложеното на засегнатата държава членка задължение по член 6, параграф 2, буква а) от Решение за изпълнение 2015/789 за незабавно отстраняване на растенията гостоприемници, независимо от техния здравен статус, в радиус от 100 m от растенията, които са изследвани и за които е установено, че са заразени с посочения организъм, в случая с бактерията Xylella, без това задължение да бъде съчетано със схема за обезщетяване, е невалидно поради противоречието му с правото на Съюза, и по-конкретно с Директива 2000/29, във връзка с принципите на предпазните мерки и на пропорционалност, а също и на изискванията, произтичащи от спазването на задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-273/15: Ezernieki, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 71, параграф 2 от Регламент № 817/2004, с оглед на целите на Регламент № 1257/1999 и Регламент № 817/2004, на принципа на пропорционалност, както и на членове 17 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която бенефициерът на помощ, отпусната срещу ангажиментите му за период от няколко години, е длъжен да възстанови цялата вече изплатена помощ, тъй като не е подал годишна молба за изплащането на тази помощ за последната година от петгодишния период на ангажиментите му, когато, от една страна, този петгодишен период заменя предишен период поради увеличаването на площта на стопанството му и от друга страна, този бенефициер не е престанал да изпълнява задълженията си във връзка с експлоатацията на декларираната преди това увеличаване площ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-477/14: Pillbox 38, Съдебно решение от 4 май 2016 г.

Член 20 от Директива 2014/40 невалиден ли е в неговата цялост или в някоя негова съответна част на едно или няколко от следните основания:
— в неговата цялост или в някоя негова съответна част налага на производителите на електронни цигари и/или на търговците на дребно задължения, които нарушават принципа на пропорционалност, разглеждан във връзка с принципа на правна сигурност,
— поради същите или подобни съображения не съответства на принципа на равенството и/или неправомерно нарушава конкуренцията,
— не съответства на принципа на субсидиарност,
— нарушава правата на производителите на електронни цигари и на търговците на дребно по членове 16 и 17 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/15: Central Bank of Iran/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/13: Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

Допустимо ли е използването на член 95 ЕО като правно основание за приемането на основния регламент относно търговията с тюленови продукти, като се има предвид моментът на възникване на различията между националните законодателства и тяхното отражение върху вътрешния пазар?
Може ли законодателят на Съюза да приеме мярка на основание член 95 ЕО, когато търговският обмен на съответните продукти между държавите членки не е значителен?
Следва ли при преценката за съответствие на основния регламент с основните права да се прилагат разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, ако те предоставят по-широка защита от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли забраната за търговия с тюленови продукти правото на собственост по смисъла на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Задължени ли са институциите на Съюза да получат предварителното съгласие на засегнатите инуитски общности съгласно член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население преди приемането на регламент, засягащ техните интереси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/11: FIFA/Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за обществото?
Съответства ли включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение на изискванията за ясна и прозрачна процедура по член 3а, параграф 1 от Директива 89/552?
Правомерно ли е определянето на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение с оглед критериите на правото на Съюза и достатъчно ли е мотивирано това определяне?
Съвместими ли са ограниченията, произтичащи от включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение, с принципите на свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване, правото на собственост и правилата на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form