1.01.02.03 - Оправдани правни очаквания
Оправдани правни очаквания
Дело C-427/14: SIA Veloserviss, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможността отново да се извърши последващ контрол и да се преразгледа резултатът от първоначален последващ контрол?
Може ли в националното право на държава членка да се уредят процедурата за извършване на последващ контрол по член 78, параграф 3 от Митническия кодекс и ограниченията за преразглеждането на резултата от контрола?
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че националното право може да съдържа ограничения за преразглеждането на резултата от първоначален последващ контрол, ако информацията, че митническата правна уредба е приложена въз основа на погрешни и непълни данни, не е била известна към момента на приемане на решението по първоначалния последващ контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/13: Комисия/Andersen, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Допустимо ли е Комисията да приложи Регламент № 1370/2007 вместо Регламент № 1191/69 при преценката на съвместимостта с вътрешния пазар на държавни помощи, изплатени по договори за обществена услуга, сключени и изпълнявани преди влизането в сила на новия регламент?
Може ли неправилното прилагане на Регламент № 1370/2007 вместо Регламент № 1191/69 да доведе до отмяна на решението на Комисията, ако прилагането на правилния регламент не би променило крайния резултат относно съвместимостта на помощите с вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/13: Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Допустимо ли е дебитното известие на Комисията да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, когато е издадено във връзка с договорни отношения?
Правилно ли е приложено понятието за недължимо платена сума и изискванията за възстановяване на суми по белгийското право в контекста на договора?
Спазени ли са правото на изслушване и изискванията за мотивиране при осъждането на жалбоподателя да плати мораторни лихви?
Използвани ли са правилни правни критерии при преценката на доказателствата относно изпълнението на договорните задължения?
Правилно ли е определено правното естество и доказателствената стойност на присъствените листове за отработените часове?
Нарушени ли са правото на справедлив съдебен процес и принципът на равни процесуални възможности при преценката на доказателствата и договорните клаузи?
Следва ли да се отмени дебитното известие поради неправилна преценка на методите за оценка на допустимите разходи?
Представлява ли злоупотреба поведението на Комисията при искането за възстановяване на платените суми въпреки признаване на изпълнението на проекта?
Спазено ли е изискването за мотивиране на дебитното известие и съдебното решение?
Нарушен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания поради действията на Комисията и изискването за възстановяване на суми след изтичане на значителен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/14: A2A, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Трябва ли член 14 от Регламент № 659/1999, както и членове 9, 11 и 13 от Регламент № 794/2004 да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, което предвижда при възстановяване на държавна помощ по решение на Комисията, оповестено на 7 юни 2002 г., лихвите да се определят въз основа на разпоредбите на глава V от Регламент № 794/2004 (по-специално на членове 9 и 11) и следователно като се прилага лихвен процент, изчислен на основата на сложна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/14: Комисия/България, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 14 от Директива 1999/31/ЕО преди изтичането на срока, договорен между Комисията и държавата членка, и при наличие на оправдани правни очаквания от страна на държавата членка?
Ясно и точно ли е формулирано твърдението за нарушение в исковата молба на Комисията, така че да се гарантира правото на защита на държавата членка?
Изпълнила ли е Република България задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31/ЕО, като е предприела необходимите мерки, така че съществуващите депа за неопасни отпадъци да продължат да действат след 16 юли 2009 г. само ако отговарят на изискванията на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/13: Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране, правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Основателно ли е посочването на жалбоподателя като подлежащо на ограничителни мерки лице, образувание или структура с оглед на извършените от него операции и приложимите изключения и разрешения?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност чрез приемането на ограничителни мерки въз основа на операции, одобрени или разрешени от национален компетентен орган?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност, правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, и приложимо ли е изключението по член 32, параграф 2 от Регламент № 961/2010?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/13: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе преходен режим, който позволява автоматично продължаване на разрешенията за наземно обслужване, без да организира процедура за избор на доставчици съгласно член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Може ли процедурата по прехвърляне на акции на съществуващ доставчик на наземно обслужване да се счита за равностойна на процедура за избор на доставчик по смисъла на член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Могат ли вътрешни административни или икономически затруднения, както и очаквани законодателни промени на равнище Съюз, да оправдаят неизпълнението на задължението за организиране на процедура за избор на доставчици по член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/13: Гърция/Комисия, Определение от 15 юли 2014 г.
Тълкуването на условията за допустимост и изключване на разходи от финансиране на ЕС в случай на неспазване на правилата на Съюза и необходимостта от доказване на конкретна финансова вреда за бюджета на Съюза.
Дали въвеждането на крайни срокове и допълнителни условия за допустимост на помощи чрез подзаконови актове съответства на принципите и целите на основната регулация.
Правилното прилагане на проценти за финансови корекции, принципа на пропорционалност и изискванията за доказване на нарушения в системите за контрол на държавите членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.