Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Съдебно решение от 7 февруари 1979 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО на Съвета от 7 юли 1964 година да се тълкува в смисъл, че изразът „бенефициенти“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от тази директива, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Дали, като приема Регламент (ЕИО) № 2067/77 относно определянето на произхода на циповете, Комисията не е превишила предоставените ѝ от Съвета правомощия за изпълнение на правилата, установени с Регламент № 802/68, и по-точно дали специфичните критерии за произход, установени с регламента на Комисията, съответстват на обективните критерии, предвидени в член 5 от регламента на Съвета, който е правното основание на Регламент № 2067/77 и източник на правомощията, упражнени от Комисията при приемането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/78: Schouten, Заключение от 25 януари 1979 г.
1. Следва ли от правилното тълкуване на член 15 от Регламент № 120/67, че при никакви обстоятелства не може да се счита за „ден на вноса“ по смисъла на член 15, параграф 1, ден преди датата, на която съответните продукти са доведени до място, прието от митническата служба, натоварена с приемането на митническите декларации за внос и другите вносни документи?
2. Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, следва ли от правилното тълкуване на член 15, параграф 1 от Регламент № 120/67, че „денят на вноса“ трябва или може да се счита за деня, в който, по отношение на стоки, транспортирани по море, както общата декларация е издадена от митническите органи, с която продуктите се класифицират като стоки, които са влезли в страната и са подложени на митнически надзор, така и митническите декларации и другите вносни документи са приети от митническите органи в ситуация, при която продуктите не са били доведени до мястото, посочено в първия въпрос, единствено и само защото това място не е било на разположение по независещи от вносителя или неговите представители причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/78: Granaria/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Заключение от 23 януари 1979 г.
1. Длъжни ли са националните органи, натоварени с прилагането на Регламент № 563/76, да отказват издаването на „протеинов“ сертификат на лица, които не изпълняват предвидените в този регламент условия, до момента на обявяването му за нищожен от Съда
2. При липса на конкретни дерогационни разпоредби, които в действителност не се съдържат в посочения регламент, могат ли националните органи да предоставят освобождаване от спазването на условията, предвидени в този регламент
3. Следва ли втората алинея на член 215 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че урежда извъндоговорната отговорност на Общността за вреди, причинени от нейните институции или служители при изпълнение на техните задължения, докато извъндоговорната отговорност на държавите членки спрямо частноправни субекти във връзка с действия, за които тези държави носят отговорност, се урежда от националното право, дори когато вредата е причинена от нарушение на правото на Общността от страна на орган на държавата
4. Когато държава членка е приложила регламент на Общността преди Съдът да го обяви за нищожен, представлява ли това нарушение на Договора и може ли държавата да бъде държана отговорна спрямо увредените лица, солидарно с Общността или дори пропорционално
5. В рамките на национално производство за установяване на отговорността на държавата спрямо частноправни субекти за вреди, произтичащи от нарушение на разпоредба на правото на Общността, следва ли въпросът дали съдебните разноски, понесени от тези лица в предходни производства, са част от вредата, която трябва да бъде обезщетена, да се урежда съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/78: Schouten, Съдебно решение от 14 декември 1978 г.
1. Несъвместими ли са разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1356/76 на Комисията с членове 1, 2, 2а, 3, 6 или 7 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета и/или с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията или с която и да е друга задължителна разпоредба на правото на Общността?
Ако е така, следва ли да се приеме, че посоченият регламент е невалиден?
2. Несъвместима ли е изменението, направено с Регламент (ЕИО) № 1356/76 относно правилата за предоставяне на парични компенсаторни суми, с принципа на правната сигурност, който е основен за Договора, или с принципа на равенство пред закона, който също е основен за Договора:
само по себе си;
или поради внезапния характер на изменението;
или поради факта, че изменението се отнася само до ирландската лира и британската лира стерлинг?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
3. Следва ли да се приеме, че при приемането на Регламент (ЕИО) № 1356/76 Комисията е действала произволно или поне е изложила търговията и промишлеността на произволни решения и по този начин е злоупотребила с правомощията си?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
4. Следва ли да се тълкува член 26 от Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета в смисъл, че ако Управителният комитет не е взел решение по проект на мярка, представен му с мнозинство от 41 гласа, Комисията не е длъжна да уведоми Съвета за мярката?
Ако на този въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че Регламент (ЕИО) № 1356/76, който не е бил представен на Съвета, е невалиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Заключение от 12 декември 1978 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО от 7 юли 1964 г. на Съвета на Европейската икономическа общност да се тълкува в смисъл, че изразът „ползващи се лица“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от директивата, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/78: Schouten, Заключение от 14 ноември 1978 г.
Дали Регламент № 1356/76 на Комисията от 11 юни 1976 година относно паричните компенсаторни суми и диференциалните суми, приложими по отношение на движенията на ирландската лира и британската лира стерлинг, е валиден с оглед на: 1) липсата на компетентност на Комисията да го приеме, поради това че не е изпълнена процедурата по член 26 от Регламент № 2727/75 на Съвета; 2) противоречието му с разпоредбите на Регламент № 1380/75 на Комисията; 3) нарушаването на основните принципи на правната сигурност и равенството пред закона, доколкото регламентът се отнася само до ирландската лира и британската лира стерлинг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/77: Koninklijke Scholten-Honig NV и др./Hoofdproduktschaap voor Akkerbouwprodukten, Съдебно решение от 25 октомври 1978 г.
1. Явява ли се невалиден член 2 от Регламент № 1862/76, който добавя член 5а към Регламент № 2742/75, поради липса на изложение на мотивите, на които се основава?
2. Несъвместим ли е член 2 от Регламент № 1862/76 с принципа на недопускане на дискриминация, който е основен за Договора и който е изрично предвиден по-специално в член 40 от Договора, и поради това невалиден ли е този член?
3. Несъвместима ли е промяната, въведена с Регламент № 1862/76 в системата за предоставяне на възстановявания на нишестената промишленост, с принципа на правната сигурност и ако да, невалиден ли е този регламент изцяло или частично, доколкото предвижда тази промяна?
4. Злоупотребили ли са със своите правомощия Съветът и Комисията, като са приели съответно Регламент № 1862/76 и Регламент № 2158/76, изменяйки системата на производствените възстановявания с цел подпомагане на захарната промишленост, което не е било сред целите на Регламент № 2727/75 относно общата организация на пазара на зърнени култури?
5. Следва ли член 4 от Регламент № 2158/76 на Комисията да се тълкува в смисъл, че, като се вземат предвид разпоредбите на Регламент № 1862/76, възстановяванията, предоставени за производството на глюкоза с високо съдържание на фруктоза за периода от 1 август до 3 септември 1976 г., могат да бъдат възстановени на основание разпоредбите на Регламент № 2158/76 и на Регламент № 1862/76 и ако да, следва ли да се приеме, че Регламент № 2158/76 е невалиден изцяло или частично, доколкото предвижда възстановяване на възстановяванията, посочени по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/78: Centrafarm, Съдебно решение от 10 октомври 1978 г.
1. Пречи ли член 36 от Договора за ЕИО на притежателя на търговска марка да упражни предоставеното му от националното право право да забрани на трето лице да пуска на пазара в държава членка продукт, който преди това е бил законно пуснат на пазара в друга държава членка под друга марка, притежавана в последната държава от същия притежател?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в държавата членка вносител съществуват разпоредби относно лекарствените продукти, които позволяват внос на лекарствен продукт от друга държава членка под марка, различна от тази, под която е регистриран в последната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/78: Centrafarm, Заключение от 11 юли 1978 г.
1. При положение че: 1. За определен продукт в различни държави, принадлежащи към ЕИО, едно предприятие или различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, имат право да използват търговски марки, като в държава членка А е регистрирана само марка X, а в държава членка Б — само марка Y; 2. Стоки, носещи марката X, след като са пуснати в обращение в държава членка А от предприятието, което има право върху търговската марка, се изнасят от трети лица, които ги придобиват, и се внасят в държава членка Б; 3. Лицето, което внася стоките в последната държава, премахва от тях марката X, поставя марката Y и след това пуска стоките в обращение в тази държава; 4. Законодателството относно търговските марки в последната държава дава на лицето, което има право върху търговската марка, правото да се противопостави чрез съдебни мерки на пускането в обращение в тази държава от други лица на стоки, носещи марката Y; — препятстват ли разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, независимо от разпоредбите на член 36, лицето, което има право върху търговската марка, да се възползва от правото, посочено в т. 4 по-горе?
2. За отговора на първия въпрос има ли значение дали в държава членка Б са в сила законодателни или административни разпоредби, които съответстват на директивата на Съвета на Европейските общности от 26 януари (65/65/ЕИО) в тази връзка, като се има предвид, че тези разпоредби — евентуално в това отношение в отклонение от тази директива — се основават на предположението, че вносът на лекарствен продукт от друга държава членка в държава членка Б е възможен под марка, различна от тази, под която е регистриран в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.