Преюдициално запитване

Дело C-17/72: Gesellschaft für Getreidehandel/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 8 ноември 1972 г.

Дали решението на Комисията на ЕИО от 21 януари 1966 г., с което се определя свободната цена на границата на 28 януари 1966 г. за френската царевица, внесена във Федерална република Германия, на 508,86 френски франка за метричен тон, е валидно, като се има предвид по-специално начина на изчисляване на тази цена и евентуалното неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ да разреши на Федерална република Германия да прилага действителния валутен курс вместо курса, съобщен на Международния валутен фонд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-32/72: Wasaknäcke Knäckebrotfabrik GmbH/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 8 ноември 1972 г.

Явява ли се срокът, предвиден в първото изречение на втората част на член 3 от Регламент № 602/68 на Комисията от 16 май 1968 г., в който заявителят трябва да подаде заявление за обезщетение не по-късно от 5 август 1968 г., преклузивен срок, чието неспазване винаги води до загуба на правото на carry-over плащане
Или Може ли заявление, изпратено три дни след изтичането на срока и получено ден по-късно, все още да бъде взето предвид, ако, въпреки закъснялото му подаване, може да се установи, поради особените обстоятелства на случая, че carry-over плащането не е било поискано неправомерно и разглеждането му не създава затруднения за администрацията
Зависи ли фактът дали закъсняло заявление се взема предвид от това дали закъснението се дължи на вина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/72: Белгийска държава/NV Cobelex, Съдебно решение от 7 ноември 1972 г.

Трябва ли член 19, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета да се тълкува в смисъл, че когато изнасящата държава членка предоставя възстановяване на износ за трети страни, внасящата държава членка е длъжна незабавно да приложи предвидените налози върху вносителя, или тя има право да направи това от по-късна дата, която сама определи?
Дали задължението на внасящата държава членка засяга ipso jure отношенията между тази държава и вносителя, така че е без значение, че последният е изпълнил всички формалности за установяване и определяне на размера на налога в надлежния момент, ако внасящата държава членка само впоследствие установи, че изнасящата държава е предоставила възстановяване?
Дали прекият ефект на член 19, параграф 2 отива дотам, че освен предвидените втора алинея на тази разпоредба уведомления, всяко предварително съобщаване на вносителите и износителите по начина, предписан от националното законодателство, е излишно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-18/72: Granaria/Produktschap voor Veevoeder, Заключение от 31 октомври 1972 г.

1. Следва ли член 14 от Регламент (ЕИО) № 120/67 и тарифна позиция № 23.02 от Общата митническа тарифа, посочена в приложение А към този регламент и гласяща: „Трици, фуражни отпадъци и други остатъци, получени при пресяване, мелене или обработка на зърнени култури“, да се тълкуват в смисъл, че продукт, чийто начин на приготвяне, състав и качества са описани по-горе по отношение на продукта „hominy chop specified“, трябва да бъде класифициран по тази позиция?
2. В случай че на този въпрос се отговори утвърдително, предвижда ли някоя разпоредба на Договора за създаване на Европейската икономическа общност или на някой регламент, основан на този Договор, и по-специално на някой от регламентите на ЕИО, посочени в настоящото определение, възможността националните органи на държава членка да се възползват от разпоредба като тази на член 12, параграф 1 от In- en Uitvoerbesluit Landbouwgoederen 1963 във връзка с член 2, буква g) от In- en Uitvoerbeschikking Produktschap voor Veevoeder 1963 или като тази на член 15, параграф 1, буква d) от Beschikking Landbouwheffingen- en restitutieregime 1968 II за предоставяне на освобождаване от задължението за плащане на налога, посочен в член 14 от Регламент № 120/67/ЕИО във връзка с вноса в Общността на продукт, попадащ под тарифна позиция № 23.02, посочена в приложение А към този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/72: Vereenigde Oliefabrieken/Produktschap voor Margarine, Vetten en Olien, Съдебно решение от 26 октомври 1972 г.

Следва ли член 2 от Регламент № 2403/69, прочетен във връзка с член 1 от Регламент № 1041/67 и всички други релевантни разпоредби на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че контролът на условията за качество, предвидени в този регламент, трябва да се извършва изключително върху проби, взети в деня на приключване на митническите формалности по износа, или контролът може да се извършва върху проби, взети по-рано?
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 и приложение II, точка 1 към този регламент, прочетени заедно с бележката под линия към това приложение, да се тълкуват в смисъл, че стойността „Boemer“ за рафинирана свинска мас трябва да се определя единствено съгласно метода, установен от Международната организация по стандартизация, посочен в това приложение?
Позволява ли правилното тълкуване на член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 ограничаване на контрола чрез вземане на проби, посочен в тази разпоредба, на стойността „Boemer“ на количество рафинирана свинска мас с нетно тегло 100 698 кг, опаковано в 6 000 тенекии, до анализа само на съдържанието на две такива тенекии?
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 да се тълкува в смисъл, че трябва да се вземе предвид само резултатът от анализ, основан на контрол чрез вземане на проби, или следва да се вземе предвид допълнително, или ако е уместно изключително, резултатът от анализ, отговарящ на условията, предвидени в регламента, въпреки че такъв анализ не е извършен върху проби, взети чрез случаен подбор, а въз основа на голям брой проби, взети непрекъснато от съответното количество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/72: Aimer/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 26 октомври 1972 г.

Дали втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1403/69 на Комисията от 18 юли 1969 г. трябва да се тълкува в смисъл, че ищецът може да денатурира за един ден количество по-малко от 40 тона зърнени култури, независимо дали това количество представлява цялото количество зърнени култури, което трябва да бъде денатурирано, или остатъка от него, или трябва да се тълкува в смисъл, че авторите на регламента са възнамерявали с тази разпоредба да определят чрез нея минималното количество зърнени култури, което трябва да бъде денатурирано на ден, и едновременно с това продължителността на процеса на денатуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Защитни мерки | Обща търговска политика | Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

Дело C-21/72: International Fruit Company и др./Produktschap voor Groenten en Fruit, Заключение от 25 октомври 1972 г.

1) Обхваща ли валидността на мерките, приети от институциите на Общността, която е един от въпросите, разглеждани в член 177 от Договора за ЕИО, също така и валидността на тези мерки по международно право, различно от правото на Общността?
2) Ако отговорът е положителен, са ли невалидни Регламенти № 459/70, 565/70 и 686/70 като противоречащи на член XI от Общото споразумение за митата и търговията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-14/72: Heinze/Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Заключение от 19 октомври 1972 г.

1. Дали разпоредбите на членове 26 и 27 от Регламент № 3, които предвиждат сумиране на осигурителните периоди за покриване на риска от инвалидност, се прилагат по аналогия към разпоредбите на германското законодателство относно борбата с туберкулозата, когато в актовете за преюдициално запитване е посочено, че съгласно действащото право във Федерална република Германия тези разпоредби не се отнасят до обезщетения за социално осигуряване, а представляват задължение, което с цел превенция на заболяването се възлага при определени условия на пенсионноосигурителните организации
2. Дали разпоредбите на член 28, параграф 2 от Регламент № 4, съгласно които „ако осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава членка, не възлизат общо на шест месеца, не се предоставя обезщетение по това законодателство“, са приложими към обезщетенията, предвидени в горепосоченото законодателство на Федерална република Германия
3. Дали държава членка е длъжна да вземе предвид осигурителни периоди, които друга държава членка е длъжна да отчете въз основа на споразумение, сключено с трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/72: Gesellschaft für Getreidehandel/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 17 октомври 1972 г.

Дали решението на Комисията на Европейската икономическа общност, с което на 28 януари 1966 г. е определена свободната гранична цена от 508,86 френски франка на тон за френската царевица, внесена във Федерална република Германия, е валидно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.