Данъчни въпроси

Следва ли разпоредбите на член 26 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че когато транспортът на пътуващия не е организиран от туристически агент или туроператор и последният предоставя на пътуващия само настаняване за почивка, това изключва ли предоставяните от такива предприятия услуги от приложното поле на тази разпоредба?
Различава ли се отговорът на този въпрос, ако данъчнозадълженото лице е туроператор и освен извършването на описаните в първия въпрос действия, също така предоставя туристически услуги, които включват транспорт до и от мястото на настаняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Gulmann

Нидерландски

Дело C-193/91: Finanzamt München III/Mohsche, Заключение от 10 ноември 1992 г.

1. Забранява ли член 6, параграф 2 от Шестата директива (77/388/ЕИО) облагането с данък на частното използване на стоки, които са част от активите на предприятието и при придобиването на които данъчнозадълженото лице е имало право на приспадане на ДДС, доколкото такова използване включва и услуги, които данъчнозадълженото лице е получило от трети лица за поддръжката или използването на стоките, без да е приспаднало данъчен кредит по тях?
2. Ако е така, може ли данъчнозадълженото лице да се позове на тази забрана пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Jacobs

Дело C-101/91: Комисия/Италия, Заключение от 28 октомври 1992 г.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Неизпълнение на задължението за привеждане в изпълнение на съдебното решение по дело 203/87 съгласно член 171 от Договора за ЕИО
Действие на освобождаването от ДДС след периода, разгледан в съдебното решение, не представлява нарушение на задължението за изпълнение на решението
Освобождаването от ДДС представлява допустима държавна помощ по член 92, параграф 2, буква б) от Договора

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-74/91: Комисия/Германия, Съдебно решение от 27 октомври 1992 г.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Допустимо ли е държава членка да се позовава на нищожност или невъзможност за прилагане на член 26 от Шеста директива като основание за неизпълнение на задълженията си?
Може ли Германия да се позове на преходните разпоредби на член 28 от Шеста директива, за да оправдае освобождаването от ДДС на определени услуги на туристически агенти?
Съвместимо ли е освобождаването от ДДС на услуги, свързани с организацията на морски пътувания, с разпоредбите на член 26 от Шеста директива?
Могат ли опасенията относно изкривяването на конкуренцията да оправдаят прилагането на схема за ДДС, несъвместима с член 26 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/91: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 октомври 1992 г.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Нарушени ли са задълженията на държава членка по член 171 от Договора за ЕИО, когато тя не е приела необходимите мерки за изпълнение на съдебни решения, с които е установено неизпълнение на задължения по правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-49/91: Weber Haus/Finanzamt Freiburg-Land, Съдебно решение от 13 октомври 1992 г.

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Допуска ли член 4, параграф 2, буква б) от Директива 69/335/ЕИО държавите членки да облагат с данък плащания, извършени не от член на дружеството, а от сдружение, в което този член също е съдружник или член, въз основа на договор за прехвърляне на печалба, сключен с дружеството?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли облагаемото плащане по член 4, параграф 2, буква б) да се счита за извършено към момента, в който договорът за прехвърляне на печалба поражда действие по гражданското право, или едва когато печалбата действително бъде прехвърлена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Jacobs

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Дело C-50/91: Commerz-Credit-Bank/Finanzamt Saarbrücken, Съдебно решение от 13 октомври 1992 г.

Предполага ли изразът „един или повече части от тяхната дейност“ по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО съществуването на част от предприятие в смисъл на част от по-голямо предприятие, която има определена автономия, способна е да съществува независимо и чиито стопански активи, взети заедно, обслужват дейност, която по своята същност е ясно различима от останалата част на предприятието?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Какви са съществените характеристики на „част от предприятие“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО?
б) Представлява ли клон по смисъла на член 13 от Търговския кодекс „част от предприятие“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Jacobs

Дело C-163/91: Van Ginkel Waddinxveen/Inspecteur der Omzetbelasting, Заключение от 1 октомври 1992 г.

Когато данъчно задължено лице отдава под наем ваканционни жилища на клиенти, които сами организират транспорта си до и от жилищата, и за тази цел сключва договори с трети лица, по силата на които жилищата му се предоставят, могат ли такива действия да се считат за предоставяне на туристически услуги по смисъла на член 26, параграф 1 от Шестата директива или за сделки, извършени във връзка с пътуване по смисъла на член 26, параграф 2?
Различава ли се отговорът на въпроса, ако данъчно задълженото лице е туроператор и освен извършването на действията, описани в първия въпрос, също така предоставя туристически услуги, които включват транспорт до и от настаняването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Gulmann

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Нидерландски

Дело C-71/91: Ponente Carni и Cispadana Costruzioni/Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 30 септември 1992 г.

1) Следва ли „таксите, платени под формата на такси или сборове“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г. да се тълкуват като обхващащи единствено таксите, начислявани за услуги (по избор или задължителни), извършвани от публичната администрация специално за лицето, което ги изисква, или тези „такси, платени под формата на такси или сборове“, включват такси за услуги, извършвани в обществен интерес?
2) Трябва ли паричната такса, разрешена по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО от 17 юли 1969 г. — по отношение на „такси, платени под формата на такси или сборове“ — да бъде пропорционална на действителните разходи за предоставената услуга (както е постановявал Съдът на няколко пъти, макар и по други въпроси, а именно митнически, във връзка с разходите за услуга, която не е по избор, а задължителна: вж. например решение от 12 юли 1977 г. по дело 89/76 Комисия/Нидерландия, параграф 16; и последващи решения, най-скоро от 21 март 1991 г. по дело C-209/89 Комисия/Италия) или действителните разходи за услугата могат да бъдат напълно пренебрегнати?
3) Следва ли член 10 и член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или поддържането на национално законодателство — от вида въведен от италианския законодател под формата на член 3, параграф 19 от Декрет-закон № 853 от 19 декември 1984 г. (преобразуван в Закон № 17 от 17 февруари 1985 г.) и изменен с член 36, параграф 8 от Декрет-закон № 69 от 2 март 1989 г., преобразуван в Закон № 154 от 27 април 1989 г. — което изисква годишно плащане на такса, която не е определена или определяема въз основа на разходите за предоставената услуга и, освен това, е в размер значително по-висок от този, начисляван на други капиталови дружества и други предприятия за същата услуга (например, за дружество с ограничена отговорност таксата е 3,5 милиона лири; за други видове дружества тя е 500 000 лири)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-208/91: Beaulande/Directeur des services fiscaux de Nantes, Заключение от 17 септември 1992 г.

Трябва ли член 33 от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на гербов сбор върху покупките на строителни терени, които не са застроени в рамките на четиригодишния срок, предвиден в националното законодателство, дори ако този сбор е пропорционален на стойността на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Darmon