Марки
Марки
Дело C-158/17: Anton Riemerschmid Weinbrennerei und Likörfabrik/EUIPO, Определение от 20 септември 2017 г.
Допустимо ли е преразглеждане на фактическите констатации и доказателства при обжалване, освен в случай на изопачаване?
Кои са критериите за преценка на вероятността от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Възможно ли е установяване на грешка при прилагане на правото при неотчитане на всички релевантни фактори за вероятността от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/15: The Tea Board/EUIPO, Съдебно решение от 20 септември 2017 г.
Основната функция на колективна марка на Европейския съюз, съставена от географско указание, различава ли се от функцията на индивидуална марка и следва ли при преценката на сходството на стоките или услугите да се взема предвид техният реален или възможен географски произход?
Спазени ли са изискванията на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно опасността от неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на по-ранна колективна марка, включваща географско указание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/17: Anton Riemerschmid Weinbrennerei und Likörfabrik/EUIPO, Определение от 20 септември 2017 г.
Приложими ли са фактическите изводи и преценката на доказателствата на Общия съд за преразглеждане в касационно производство при липса на твърдяно изопачаване на доказателствата?
Достатъчна ли е идентичността на стоките за установяване на вероятност от объркване между марките при наличието на съществени разлики между самите знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/16: EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Допустимо ли е националното право да предоставя допълнителна защита на наименования за произход на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че марката „PORT CHARLOTTE“ не използва и не се позовава на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че използването на марката „PORT CHARLOTTE“ не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/16: Schweppes, Заключение от 12 септември 2017 г.
1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?
2) Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?
3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?
4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:
– двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,
– двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или
– двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/17: Natural Instinct/M. I Industries, Определение от 7 септември 2017 г.
Правилно ли е тълкувано понятието за реално използване на марка и доказателствените изисквания, включително относно насочеността на стоките към крайните потребители?
Допустимо ли е доказателство за използване на марка, предоставено от независим вносител и дистрибутор, да бъде третирано с пълна доказателствена стойност?
Достатъчно ли е мотивиран съдебният акт във връзка с преценката на доказателствената стойност на представената декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/17: Natural Instinct/M. I Industries, Определение от 7 септември 2017 г.
Правилно ли е извършено тълкуването на изискването за реално използване на по-ранната марка, включително относно необходимостта стоките да достигнат до крайните потребители?
Какви са критериите за преценка на доказателствената стойност на декларации, предоставени от вносители или дистрибутори, които имат договорни отношения с притежателя на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/16: Continental Reifen Deutschland/Compagnie générale des établissements Michelin и EUIPO, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Изкривено ли е доказателството относно това дали буквата „X“ в по-ранната френска марка обозначава характеристика на гумите, което влияе върху степента на отличителност на марката?
Правилно ли е определен отличителният и доминиращият елемент на заявената марка XKING, включително дали думата „king“ е слабо отличителна и дали буквата „X“ е доминираща?
Правилно ли е оценена степента на визуална и фонетична сходство между спорните марки?
Правилно ли е направена глобалната преценка за наличие на вероятност от объркване между марките по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително при евентуално слаба отличителност на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/16: Continental Reifen Deutschland/Compagnie générale des établissements Michelin и EUIPO, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Допуснато ли е изопачаване на доказателствата от Общия съд при преценката на вероятността от объркване между марките?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Правилно ли е приложен критерият за вероятност от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително по отношение на отличителния характер на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/16: Meica/EUIPO, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Допустимо ли е при наличие на средна отличителност на по-ранната марка, средно ниво на внимание на релевантната публика, идентичност на стоките и ниска степен на сходство между знаците автоматично да се приеме вероятност за объркване?
Следва ли Общият съд да отчете, че при евтини стоки за ежедневна употреба релевантната публика възприема марките предимно визуално и че визуалните аспекти имат особено значение при преценката за вероятност от объркване?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на нивото на внимание на релевантната публика при стоки за ежедневна употреба?
Достатъчно ли е за признаване на независима отличителна роля на елемент от марката, че този елемент не е незначителен, дори и да не е доминиращ, и следва ли в случая елементът „MiniMINI“ да се счита за такъв?
Длъжен ли е Общият съд да отчете размера и позицията на елемента „MiniMINI“ при преценката дали той е доминиращ в оспорвания знак?
Допусната ли е грешка при оценката на визуалната сходство чрез препращане към концептуалното значение на елемента „mini“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.