Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Дело C-104/00: DKV/СХВП, Заключение от 14 май 2002 г.
Неправилно прилагане на изискването за отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Неизследване на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94
Неприлагане на коригиращия критерий по член 12, буква б) от Регламент № 40/94
Неправилно прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94, без да се вземе предвид подходът на националните служби по търговските марки на държавите членки
Неоценяване на обективните доказателства за злоупотреба с власт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 23 април 2002 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Може ли притежателят на търговска марка да се позовава на правата, предоставени му от търговската марка, за да възпрепятства паралелен вносител да преопакова фармацевтични продукти, освен ако упражняването на тези права не допринася за изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
При какви обстоятелства преопаковането на фармацевтични продукти от паралелен вносител, с цел пускане на пазара в държавата членка вносител, може да се счита за необходимо по смисъла на съдебната практика на Съда?
Трябва ли паралелният вносител, за да има право да преопакова фармацевтични продукти, носещи търговска марка, във всички случаи да изпълни изискването за предварително уведомяване на притежателя на търговската марка и какви са последиците при неизпълнение на това изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на пускането на пазара на фармацевтичен продукт, пуснат на пазара под неговата марка, когато вносителят го е преопаковал и отново е поставил марката, като е изпълнил другите изисквания, посочени в съдебната практика на Съда на Европейските общности (дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93 — Bristol-Myers Squibb и др.), но търговската реализация на продукта би била застрашена без такова преопаковане единствено поради това, че значителна част от потребителите на фармацевтични продукти в държавата вносител са подозрителни към фармацевтични продукти, които явно са произведени за пазара на друга държава (в която се говори друг език) и се намират в опаковки, които са били адаптирани само чрез самозалепващи се етикети към националните разпоредби относно продажбата на фармацевтични продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/00: Hässle, Заключение от 26 февруари 2002 г.
1) а) Предполага ли прилагането на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото тя е свързана с „първото разрешение за пускане на продукта [...] на пазара в Общността“ преди определена дата, единствено разрешение съгласно Директива 65/65/ЕИО или 81/851/ЕИО, или може ли по-късно (след изтичането на срока) издадено разрешение, по-специално разрешение относно цената на лекарствения продукт, да се счита за определящо, когато
аа) пускането на лекарствения продукт на пазара съгласно законодателството на съответната държава членка не може законно да се осъществи без такова допълнително разрешение, например поради разпоредби относно ценообразуването, или
бб) лекарственият продукт по принцип може законно да се търгува без такова допълнително разрешение в съответната държава членка, но ефективното му пускане на пазара въпреки това не е възможно, особено защото здравноосигурителните каси възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е издадено това допълнително, по-специално ценово разрешение, или ако е определена възстановимата цена.
1) б) Определящо ли е в този случай първото разрешение във всяка държава членка на ЕО (както в член 8 и 13 от регламента) или първото разрешение в държавата членка, в която се подава заявлението за издаване на допълнителен сертификат за защита?
2) Има ли основания за съмнение относно валидността на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото в нея са определени различни дати за различните държави членки?
3) Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15, параграф 1 от регламента?
В случай на отрицателен отговор:
а) Съществува ли основание за недействителност, ако сертификат е издаден въз основа на преходната разпоредба на член 19, параграф 1 от регламента, въпреки че вече е било издадено първо разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността преди датата, определена за държавата членка, в която е поискан и издаден сертификатът за защита?
б) Абсолютно недействителен ли е сертификатът за защита при тези обстоятелства или трябва само да се коригира съответно срокът на валидност?
4) Ако нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента не представлява основание за недействителност, следва ли и може ли националното законодателство съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно въвеждането на допълнителен сертификат за защита за продукти за растителна защита да предвижда правна възможност за коригиране на срока на валидност на сертификата за лекарствени продукти, когато е налице нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/00: Sieckmann, Заключение от 6 ноември 2001 г.
1) Следва ли член 2 от Първата директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (89/104/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че изразът „знаци, които могат да бъдат представени графично“ обхваща само тези знаци, които могат да бъдат възпроизведени пряко във видимата им форма, или следва да се разбира и като включващ знаци — като например миризми или звуци — които не могат да бъдат възприети визуално сами по себе си, но могат да бъдат възпроизведени косвено с помощта на определени средства?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл на широко тълкуване, изпълнени ли са изискванията за графично представяне, предвидени в член 2, когато една миризма е възпроизведена:
(а) чрез химична формула;
(б) чрез описание (за публикуване);
(в) чрез депозиране;
(г) чрез комбинация от горепосочените заместителни възпроизвеждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/99: Procter & Gamble/СХВП, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Тълкувана ли е прекалено широко абсолютната причина за отказ на регистрация на марка, основана на изключително описателния характер на знаците или указанията, от които се състои марката BABY-DRY, съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Може ли притежател на търговска марка да използва своите права върху търговската марка, за да предотврати или ограничи вноса на собствените си стоки от една държава членка в друга или да възпрепятства тяхната продажба или реклама след вноса, когато вносът, продажбата или рекламата не нанасят вреда на специфичния предмет на тези права или поне не нанасят съществена вреда?
2) Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако притежателят твърди, че вносителят или дистрибуторът използва неговата търговска марка по начин, който – без да вреди на специфичния предмет на търговската марка – не е необходим?
3) Ако вносител на стоки на притежателя или дистрибутор на такива внесени стоки трябва да докаже, че използването на търговската марка на притежателя е „необходимо“, изпълнено ли е това изискване, когато се докаже, че използването на марката е разумно изискуемо с оглед осигуряване на достъп до а) само част от пазара за съответните стоки или б) целия пазар за съответните стоки, или изисква ли се използването на търговската марка да бъде от решаващо значение за възможността за пускане на стоките на пазара, и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, какво означава тогава „необходимо“?
4) Ако притежателят на търговска марка по принцип има право да упражнява своите национални права върху търговската марка срещу всяко използване на неговата търговска марка върху или за стоки, което не е необходимо, представлява ли това злоупотреба и скрито ограничаване на търговията по смисъла на член 30, второ изречение от Договора за ЕО, когато това упражняване затруднява или изключва паралелен внос на собствените стоки на притежателя, ако този паралелен внос не може да навреди на специфичния предмет или основната функция на търговската марка?
5) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки възнамерява да използва търговската марка на притежателя върху или за тези стоки и такова използване не вреди и няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка, длъжен ли е той въпреки това да уведоми предварително притежателя за своето намерение да използва търговската марка?
6) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, води ли неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на вносителя или дистрибутора до това, че притежателят получава право да забрани или ограничи вноса или по-нататъшната търговия с тези стоки, дори когато такъв внос или по-нататъшна търговия няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка?
7) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки трябва да уведоми предварително притежателя за използването на неговата търговска марка, което не вреди на специфичния предмет на търговската марка,
a) отнася ли се такова изискване за всяко използване на търговската марка, включително във връзка с реклама, етикетиране и опаковане, или ако се отнася само за определени форми на използване, за кои?
b) трябва ли вносителят или дистрибуторът да уведоми притежателя или е достатъчно притежателят да получи такова уведомление?
c) какъв срок трябва да бъде предоставен?
8) Може ли национален съд в държава членка по дело, заведено от притежателя на права върху търговска марка, да постанови забрана, да присъди обезщетение, да разпореди изземване или да наложи други правни средства по отношение на внесени стоки, тяхната опаковка или реклама за тях, ако такова решение a) спира или възпрепятства свободното движение на стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя или с негово съгласие, но b) няма за цел да предотврати вреда на специфичния предмет на съответните права и не допринася за предотвратяване на такава вреда?
Въпросът, отправен от Oberlandesgericht Wien:
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че притежателят на търговска марка може да се противопостави на продажбата на лекарствен продукт, пуснат на пазара под неговата търговска марка, когато вносителят го е опаковал повторно и е поставил отново търговската марка върху него, както и е изпълнил допълнителните изисквания, установени от Съда на Европейските общности в решение от 11 юли 1996 г. (обединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Bristol-Myers Squibb и др.) (без влошаване на състоянието на стоката в опаковката, ясно посочване на производителя и произхода, липса на вреда за търговската марка и репутацията на притежателя при лоша опаковка, както и уведомяване на притежателя на търговската марка за пускането на пазара на повторно опакования лекарствен продукт), и когато стоката би се продавала по-трудно, ако не е опакована повторно, единствено поради това, че не малка част от потребителите на лекарствени продукти в държавата вносител изпитват недоверие към лекарствени продукти, които очевидно са предназначени за пазара на друга държава (с друг език) и чиято опаковка е приспособена към националните правила за продажба на лекарствени продукти само чрез поставяне на етикети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.