Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО на Съвета от 7 юли 1964 година да се тълкува в смисъл, че изразът „бенефициенти“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от тази директива, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
Когато упражняването на дейността на агенции за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение за артисти се поставя в зависимост в държавата, в която се предоставя услугата, от издаването на лицензия, може ли тази държава да наложи на лицата, предоставящи услугата и установени в друга държава членка, задължение или да изпълнят това изискване, или да действат чрез агенция за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение, която притежава такава лицензия, когато услугата се предоставя от агенция за посредничество при намиране на работа, която е подчинена на публичната администрация на държава членка, или когато лицето, предоставящо услугата, притежава в държавата членка, в която е установено, лицензия, издадена при условия, сравними с тези, изисквани от държавата, в която се предоставя услугата, и неговата дейност е подложена в първата държава на надлежен контрол, обхващащ цялата дейност на агенцията за посредничество при намиране на работа, независимо от това в коя държава членка се предоставя услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1978 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО от 7 юли 1964 г. на Съвета на Европейската икономическа общност да се тълкува в смисъл, че изразът „ползващи се лица“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от директивата, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1978 г.
1. Прилага ли се Директива 67/43/ЕИО на Съвета от 12 януари 1967 г. по отношение на платените бюра по наемане на работа за артисти в развлекателната индустрия, т.е. попадат ли те в група 839 на МНСИО (Международната стандартна индустриална класификация на всички икономически дейности)
2. Забранява ли член 62 от Договора за ЕИО самото отменяне и повторно приемане на ограничения, които са съществували преди влизането в сила на Договора
3. Ако платените бюра по наемане на работа за артисти не попадат в група 839 на МНСИО, потвърждава ли Съдът тълкуването, според което те попадат в група 842, която все още не е „освободена“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1978 г.
Съвместимо ли е с правото на Общността държава-членка на Европейската общност да изисква от гражданите на други държави-членки да притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от първата държава-членка, за да управляват моторни превозни средства, и, при необходимост, да ги санкционира за управление без такова свидетелство за управление, въпреки че тези граждани на Общността имат право на пребиваване по член 48 и сл. от Договора за ЕИО и притежават еквивалентно свидетелство за управление от своята собствена държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1978 г.
Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, тълкувани правилно, да изключат възражението по германското право, че договорът представлява споразумение за изплащане на разликите (Differenzeinwand — членове 764 и 762 от Гражданския кодекс; членове 61, 58 и 50 от Закона за борсите и стоковите пазари), в случай когато френска банка предявява иск срещу клиент с германска националност за възстановяване на кредит за срочни сделки (споразумения за изплащане на разликите), извършени на Парижката борса съгласно споразумение?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали по германското право германският клиент е имал правоспособност съгласно член 53 от Закона за борсите да сключва срочни сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1978 г.
Съвместимо ли е с правото на Общността държава — членка на Европейската общност да изисква от гражданите на други държави — членки да притежават издадено от първата държава — членка свидетелство за управление на моторно превозно средство за целите на управлението на моторни превозни средства и, при определени обстоятелства, да ги санкционира за управление без такова свидетелство за управление, въпреки че тези граждани на Общността имат право на пребиваване по член 48 и сл. от Договора за ЕИО и притежават еквивалентно свидетелство за управление, издадено от собствената им държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1978 г.
1. Следва ли да се тълкува, че членове 59 и 60 от Договора за ЕИО изключват възражението по германското право, че договорът представлява споразумение за изплащане на разлики (Differenzeinwand — членове 764 и 762 от Германския граждански кодекс; членове 61, 58 и 50 от Закона за борсите и стоковите пазари), в случай когато френска банка предявява иск срещу клиент с германска националност за възстановяване на кредит, предоставен въз основа на френското право за срочни борсови сделки (споразумения за изплащане на разлики), извършени на Парижката фондова борса съгласно споразумение
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството дали по германското право германският клиент е имал правоспособност съгласно член 53 от Закона за борсите да сключва срочни борсови сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Дали Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г., Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията от 15 май 1973 г. и Решение 74/166/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 г., които имат за цел премахването на проверките на „зелената карта“ на границите между държавите членки, следва да се тълкуват като разрешаващи съществуването на национални разпоредби или споразумения между националните бюра на застрахователите или техните членове, които са несъвместими с разпоредбите на Договора относно конкуренцията, правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Дали разпоредбите на членове 85, 86 и 90 от Договора относно конкуренцията забраняват всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра и всяко решение или съгласувана практика, които имат за цел или ефект изключването на ликвидаторите на щети от уреждането на претенции за вреди, причинени от чуждестранни превозни средства, дори когато те са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило вредата, които са установени в държавата на произход?
Дали членове 7, 52 и 59 от Договора забраняват всяка национална разпоредба или действие, което има за пряк или косвен ефект възпрепятстване в държава членка на ефективното упражняване на дейността на ликвидатор на щети, установен в тази държава членка, дори ако разпоредбата се отнася до национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО, или когато поведението е приписуемо на това бюро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Следва ли Директива 72/166/ЕИО на Съвета, Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията и Решение 74/166/ЕИО на Комисията да се тълкуват като разрешаващи национални разпоредби, споразумения, решения и практики, договорени между националните бюра на застрахователите, или действия на отделно национално бюро или на свързаните с него предприятия, които имат за предмет или ефект ограничаване или премахване на конкуренцията от предприятия, чиято дейност се ограничава до уреждането на щети, произтичащи от произшествия, причинени от превозни средства от друга държава, като тази дейност е изцяло запазена за застрахователни предприятия, които са членове на съответното национално бюро?
2. Независимо от отговора на първия въпрос, забраняват ли членове 85, 86 и 90 от Договора за ЕИО всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра или всяко решение, съгласувана практика или действие, които водят до изключително запазване на уреждането на щети, произтичащи от използването на чуждестранни превозни средства, за застрахователните предприятия, които са членове на националното бюро, с изключение на предприятия, занимаващи се само с уреждане на щети и които не са членове на бюрото, дори ако са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило щетата, които са установени в неговата държава на произход?
3. Независимо от отговора на първия въпрос, забраняват ли принципът на недискриминация (член 7 от Договора), разпоредбите относно правото на установяване (член 52 и сл. от Договора) и свободата на предоставяне на услуги (член 59 от Договора) всяка национална разпоредба или действие, което пряко или косвено възпрепятства в държава членка ефективното упражняване и осъществяване на дейността по уреждане на щети от предприятие, установено на територията на съответната държава членка, дори ако разпоредбата или действието произтича от национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО?
4. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посочените в него мерки на Общността да се считат за законосъобразни от гледна точка на съответствието им с членове 7, 52, 59, 85, 86 и 90 от Договора за ЕИО и на всяко друго съображение, което би могло да ги опорочи, включително липса на мотиви и неспазване на съществени процедурни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.