Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-141/17: Cabana Carballo, Определение от 1 юни 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/16: Czerwiński, Съдебно решение от 30 май 2018 г.
Подлежи ли на преценка от национален административен или съдебен орган квалификацията на определено обезщетение — като отнасящо се до конкретен клон на социална сигурност, посочен в член 3 от Регламент № 883/2004 — направена от държава членка в декларацията, подадена на основание член 9 от този регламент?
Представлява ли срочната пенсия по [Закона за срочните пенсии] обезщетение за старост по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004?
Изпълнява ли охранителна функция в областта на социалната сигурност, произтичаща от член 48, буква а) [ДФЕС], изключването по отношение на предпенсионните обезщетения на правилото за сумиране на осигурителните периоди (член 66 и съображение 33 от Регламент № 883/2004)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/18: Jardón Lama, Определение от 26 април 2018 г.
Компетентност на Съда на Европейския съюз да прекрати производството при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Произнасяне относно разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/16: Klein Schiphorst, Съдебно решение от 21 март 2018 г.
Допустимо ли е с оглед на членове 63 и 7 от Регламент № 883/2004, на целта и съдържанието на този регламент, както и на свободното движение на хора и работници, предоставената в член 64, параграф 1, буква в) [in fine] от Регламент № 883/2004 възможност да се прилага по такъв начин, че молба за удължаване на срока за прехвърляне на обезщетения за безработица по принцип да се отхвърля, освен ако Uwv прецени, че предвид особените обстоятелства на конкретния случай, например когато съществува конкретна и доказуема перспектива за работа, няма основание да постанови отказ за удължаването на срока за прехвърляне?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, по какъв начин следва държавите членки да прилагат предоставената от член 64, параграф 1, буква в) от Регламент № 883/2004 възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/16: Blanco Marqués, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
1) Следва ли национална разпоредба като член 6, параграф 4 от [Декрет 1646/1972], която предвижда, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, на която имат право получаващите пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, навършили 55 години, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12 [и] 46а[—]46в от Регламент [№ 1408/71] и членове 5 [и] 53[—]55 от Регламент [№ 883/2004], като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само когато лицето работи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение и пенсия, получавана от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако испанска национална разпоредба с ранг на закон изрично предвижда, че социалноосигурителните обезщетения за старост, инвалидност и преживели лица са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина
Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент [№ 1408/71] и член 5 от Регламент [№ 883/2004] спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение че липсва изрична правна разпоредба, но в националната съдебна практика е възприето тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското право?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (прилагано разширително съгласно тълкуването му в съдебната практика) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че спорното обезщетение е от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст от швейцарската система за социална сигурност, или то следва да се счита за обезщетение от друг вид
С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалната сигурност, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] и член 3, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004], или трябва да се следва определението, дадено от националното законодателство за всяко конкретно обезщетение
Ако определението е с общностен обхват, трябва ли спорната добавка от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, заради трудностите за лицата на възраст над 55 години да намерят друга работа, поради което изплащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4) Ако трябва да се счита, че двете обезщетения са от един и същи вид, след като при определянето на размера както на испанската пенсия за загуба на работоспособност, така и на добавката към нея не са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от осигурителните периоди или от периодите на пребиваване по смисъла на член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 883/2004]
Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване, въпреки че спорното обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към Регламент [№ 1408/71], нито в приложение IХ към Регламент [№ 883/2004]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
6) Ако се приеме, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент [№ 1408/71] и член 55 от Регламент [883/2004], може ли намаляването да се приложи изцяло към добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, или то трябва да се приложи частично или пропорционално
Следва ли при всяко положение да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/16: Altun и др., Съдебно решение от 6 февруари 2018 г.
Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент [№ 574/72], в редакцията му, която е в сила, преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент [№ 987/2009], да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/16: A (Помощ за лице с увреждане), Заключение от 31 януари 2018 г.
1) Обезщетение като услугата „лично асистиране“, предвидена в Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, представлява ли „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
– Налице ли е ограничение на предвиденото в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС право на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, когато предоставянето в чужбина на обезщетение като услугата „лично асистиране“ по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, не е специално уредено и условията за предоставяне на обезщетението се тълкуват в смисъл, че услугата „лично асистиране“ не се предоставя в друга държава членка, в която съответното лице завършва тригодишно обучение с получаване на диплома?
– Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че на дадено лице може да бъде предоставено обезщетение като услугата „лично асистиране“ във Финландия в община, различна от общината по пребиваване, например когато това лице следва в друга финландска община?
– Имат ли значение правата, произтичащи от член 19 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, за преценката по делото с оглед на правото на Съюза?
3) Ако в отговор на втория преюдициален въпрос Съдът приеме, че тълкуването на националното право така, както е възприето по настоящото дело, представлява ограничение на свободата на движение на хора, може ли все пак такова ограничение да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, които произтичат от задължението на общината да осъществява контрол върху предоставянето на услугата „лично асистиране“, от възможността на общината да избира подходящите условия и ред за предоставянето на асистентските услуги и от запазването на съгласуваността и ефективността на схемата за лично асистиране по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/16: Alpenrind и др., Заключение от 31 януари 2018 г.
1) Налице ли е предвиденото в член 5 от [Регламент № 987/2009] обвързващо действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент, включително в производство пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?
б) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато даден документ A1 е издаден едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство
В тези случаи обвързващото действие налице ли е и със задна дата?
3) В случай че при определени условия обвързващото действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 от [Регламент № 987/2009] е ограничено:
Нарушена ли е съдържащата се в член 12, параграф 1 от [Регламент № 883/2004] забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател
Има ли в този случай значение:
а) дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или
б) дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/17: Jahin, Съдебно решение от 18 януари 2018 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС, 64 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
1) обстоятелството, че на лице, което се осигурява по схема за социална сигурност в трета по отношение на [Съюза] държава, различна от държавите — членки на [ЕИП], или [Конфедерация] Швейцария, както на лицата, осигурени по френската схема за социална сигурност, се правят предвидените от френското законодателство удръжки върху доходите от капитал, попадащи в приложното поле на Регламент [№ 883/2004], докато на лице, което се осигурява по схема за социална сигурност в държава членка, различна от [Френската република], с оглед на разпоредбите на този регламент, не могат да се правят такива удръжки, представлява ограничаване на движението на капитали от или към трети страни, по принцип забранено от член 63 ДФЕС;
2) при утвърдителен отговор на първия въпрос, такова ограничаване на движението на капитали, което произтича от съчетаването на френска правна уредба, въз основа на която на всички притежатели на някакви доходи от капитал, без в нея да се прави някакво разграничение според мястото, където се осигуряват по схема за социална сигурност, се правят спорните удръжки, и акт от вторичното право на [Съюза], може да се счита за съвместимо с разпоредбите на посочения текст от [ДФЕС], по-конкретно:
– с оглед на член 64, параграф 1 [ДФЕС] за движението на капитали, което попада в неговото приложно поле, поради това че ограничението произтича от прилагането на принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, предвиден в член 11 от Регламент [№ 883/2004]., въведен в правото на Съюза с член 13 от Регламент [№ 1408/71], т.е. преди 31 декември 1993 г., дори ако спорните удръжки върху доходите от капитал са въведени или са станали приложими след 31 декември 1993 г.;
– с оглед на член 65, параграф 1 от Договора, поради това че френското данъчно законодателство, прилагано по начин, съответстващ на регламента от 29 април 2004 г., прави разграничение между данъчнозадължени лица, които не са в еднакво положение с оглед на критерия, изведен от осигуряването по схема за социална сигурност;
– с оглед на наличието на императивни причини от общ интерес, които могат да оправдаят ограничаване на свободното движение на капитали, изведени от това, че разпоредбите, за които би се приело, че представляват ограничаване на движението на капитали от или към трети страни, отговарят на целта, преследвана с Регламент [№ 883/2004] за свободно движение на работниците в рамките на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/16: Gusa, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че гражданин на държава членка запазва статуса си на самостоятелно заето лице за целите на член 7, параграф 1, буква a) от тази директива, когато, след като е пребивавал законно и е работил като самостоятелно заето лице в друга държава членка в продължение на приблизително четири години, посоченият гражданин е прекратил тази дейност поради липса на работа, дължаща се на независещи от волята му причини, и се е регистрирал като търсещо работа лице в съответното бюро по труда на последната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.