Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Придържа ли се Съдът, като взема предвид принципа на равенството, към своето решение (Решение от 21.10.1975 г. — Petroni, дело 24/75), че член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета е несъвместим с член 51 от Договора до степента, в която налага ограничение върху кумулирането на две обезщетения, придобити в различни държави членки, чрез намаляване на размера на обезщетение, придобито съгласно националното законодателство само на една от тези държави членки?
2. Валиден ли е член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета, когато е приложимо, доколкото с него се ограничават права на изплащане, които не биха съществували при липса на правото на Общността?
3. Съществуват ли права на изплащане при липса на правото на Общността или такива права се придобиват съгласно законодателството само на една държава членка, ако в случая на работник мигрант, пребиваващ в друга държава членка, те могат да бъдат реализирани, поради национални разпоредби за спиране, само чрез премахване на клаузите за пребиваване по член 10 от Регламент № 1408/71?
4. Как следва да се отговори на последния въпрос, ако двустранни или многостранни конвенции между съответните държави членки вече са предвидили правила, съответстващи на тези в член 10 от Регламент № 1408/71?
5. Ако пенсия, изплащана от Белгия по схемата за инвалидност на миньорите, както понастоящем произтича от Кралския указ от 19 ноември 1970 г. и последващите изменящи укази, бъде намалена съгласно член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 поради обезщетения, изплащани от други държави членки, съответства ли такова намаление на член 51 от Договора от Рим?
6. Имат ли право компетентните институции да намаляват обезщетенията, изплащани от тях при прилагане на член 46, параграф 3, когато дублирането на обезщетения, предоставени от различни държави членки, води до предоставяне на обезщетения въз основа на припокриващи се осигурителни периоди?
7. Дали член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е съвместим с намаляването на инвалидна пенсия, отпусната от държава членка по член 46, параграф 1, на основание, че подобни обезщетения се изплащат от компетентната институция на друга държава членка, когато такова намаляване се извършва въз основа на разпоредби на вътрешното право на първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
За придобиването на право на обезщетения на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изплащани от институция на държава членка, посочена в началото на член 45, параграф 3 от този регламент — като се има предвид предисторията на приемането на последната разпоредба — достатъчно ли е работник, който е подчинен на законодателството на друга държава членка към момента на настъпване на застрахователния риск или, ако това не е така, който има право на обезщетения по законодателството на друга държава членка, да може да докаже само осигурителни периоди или периоди на заетост и/или приравнени на тях периоди, изтекли по време на действието на законодателството или на правна разпоредба на първата държава членка, която не е законодателство по смисъла на началото на член 45, параграф 3 и която към датата, посочена в член 94, параграф 2, вече не е съществуващо законодателство по смисъла на член 1, буква ж) от този регламент, като се вземе предвид последното изречение на член 45, параграф 3 (т.е. въпреки че никога не е бил подчинен на законодателството на първата държава членка по смисъла на началото на член 45, параграф 3)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. За придобиването на право на обезщетения на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изплащани от институция на държава членка, посочена в началото на член 45, параграф 3 от този регламент — като се има предвид предисторията на приемането на последната разпоредба — достатъчно ли е работник, който е подчинен на законодателството на друга държава членка към момента на настъпване на риска, по принцип застрахован, или, ако това не е така, който има право на обезщетения по законодателството на друга държава членка, да може да докаже само осигурителни периоди или периоди на заетост и/или приравнени на тях периоди, завършени от него по време на действието на законодателството или на правна разпоредба на първата държава членка, която не е законодателство по смисъла на началото на член 45, параграф 3 и която към датата, посочена в член 94, параграф 2, вече не е действащо законодателство по смисъла на член 1, буква ж) от този регламент, като се вземе предвид последното изречение на член 45, параграф 3
(Тоест, въпреки че никога не е бил подчинен на законодателството на първата държава членка по смисъла на началото на член 45, параграф 3).
2. (a) Следва ли разпоредбата в параграф 4, буква а) под заглавие „H. Нидерландия“ в приложение V към посочения регламент да се счита за относимa не само при прилагането на единствената посочена в нея разпоредба, а именно член 46, параграф 2, но също така, с оглед на буква б) от параграф 4, за придобиването на право на обезщетения по член 45, параграф 3?
(b) Или посоченият параграф 4, буква а), с оглед на употребата в него на думата „също“, означава само, че само ако право на обезщетения, изплащани от нидерландската институция, може да се изведе от член 45, параграф 3 въз основа на осигурителни периоди (по-рано) завършени по нидерландското законодателство за осигуряване срещу неработоспособност, тогава, за целите на член 46, параграф 2 от регламента, не само периодите, завършени по това законодателство, но и периодите на платена заетост и приравнените на тях периоди, завършени по нидерландското законодателство преди 1 юли 1967 г., трябва да се считат за осигурителни периоди, завършени по посоченото нидерландско законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Позволява ли член 12 от Регламент № 3, в случай на работник, който през част от годината е бил нает в държава членка, различна от държавата на пребиваване, и през този период е бил подчинен на социалното законодателство на държавата на заетост, докато през останалата част от годината е бил подчинен на социалното законодателство на държавата на пребиваване, възнаграждението, получено от този работник и обложено в държавата, в която е бил нает, съгласно приложимото там социално законодателство, да бъде обложено също така с вноски в държавата на пребиваване пропорционално на частта от годината, през която съответното лице не е работило в държавата, в която е било наето?
Позволява ли член 13 от Регламент № 1408/71 същото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Дали системата за възстановяване на социалноосигурителни вноски вече е била включена в обхвата на Регламент № 3 или положението е било различно от това, което впоследствие е предвидено с Регламент № 1408/71, и дали последният регламент само е изяснил вече съществуващото правно положение или за първи път е предвидил система за възстановяване на вноски?
Дали член 2 от Регламент № 3 може да се тълкува в смисъл, че националната германска система за възстановяване на вноски е включена в обхвата на този регламент?
Дали преди влизането в сила на Регламент № 1408/71 трябва да се вземе предвид осигурителна схема като тази, която съществува в Нидерландия под формата на AOW и AWW, за да се определи дали съответното лице е изпълнило условието да не подлежи повече на задължително социално осигуряване, както е предвидено в германското законодателство?
Дали съответните регламенти на ЕИО са предназначени предимно: (a) да гарантират и укрепят правото на гражданите на ЕИО на свободно движение; и (b) да запазят всички вече придобити права или социалноосигурителни права в държава членка, по-специално по отношение на последващо осигуряване за старост, например чрез агрегиране на съответните осигурителни периоди?
Дали принципът на запазване на вече придобити права или осигурителни права трябва във всички случаи да има предимство, дори срещу волята на бенефициента да му бъдат възстановени вноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Съдържа ли вече правото на възстановяване на вноски Регламенти № 3 и 4 на ЕИО или положението е различно от предвиденото в Регламент (ЕИО) № 1408/71, влязъл в сила от 1 октомври 1972 г.
Дали този регламент само изяснява вече съществуващо правно положение или за първи път предвижда правото на възстановяване на вноски?
2. Необходимо ли е съгласно вътрешното германско право, съдържащо се в параграфи 1303 и 1323a от Reichsversicherungsordnung (Имперския застрахователен регламент, наричан по-нататък „RVO“), застрахователно задължение по Algemene Ouderdomswet (Общ закон за старостта, наричан по-нататък „AOW“) и Algemene Weduwen- en Wezenwet (Общ закон за вдовиците и сираците, наричан по-нататък „AWW“) на Нидерландия да се счита за „задължително осигуряване“ по смисъла на параграф 1303 (1) от RVO още от май 1970 г. и поради това германска пенсионна осигурителна институция да бъде възпрепятствана да възстанови вноските по горепосочените разпоредби, ако германски гражданин премести местоживеенето си в Нидерландия?
3. Може ли член 2 от Регламент № 3 на ЕИО да се тълкува в смисъл, че вътрешното германско право на възстановяване на вноски е включено в обхвата на този регламент?
4. Основната цел на съответните регламенти на ЕИО е:
(а) да гарантират и укрепят правото на гражданите на ЕИО на свободно движение; и
(б) да запазят всички вече придобити права или социалноосигурителни права в държава членка, по-специално по отношение на последващо осигуряване за старост, например чрез сумиране на осигурителни периоди, които могат да бъдат взети предвид?
5. Принципът на запазване на вече придобити права или принадлежности винаги ли има предимство дори пред желанието на бенефициера да му бъдат възстановени вноските, дори ако, както в случая с AOW, националното право предвижда възможност за освобождаване от осигурително задължение при подаване на заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Първият параграф на член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71, относно премахването на изискванията за местоживеене, приложим ли е към получател на обезщетения, придобити във връзка със заетост изключително в асоциирана територия, когато този получател, който е гражданин на държава членка, пребивава на територията на държава членка, различна от тази, която е отговорна за изплащането на социалноосигурителните обезщетения във връзка със заетостта в посочената асоциирана територия; с други думи, противоречи ли член 2, параграф 2 от Колониалния декрет от 7 август 1952 г., изменен с Колониалния декрет от 2 юли 1956 г., на разпоредбите на Регламент № 1408/71, доколкото изисква действително и обичайно пребиваване в Белгия, Белгийско Конго, Руанда-Урунди или в държава, с която е сключено реципрочно споразумение?
Необходимо ли е да се счита работник, зает в асоциирана територия и едновременно подчинен на специално законодателство, прието от една от държавите членки по отношение на тази територия и лицата, заети в нея, в случая Колониалния декрет от 7 август 1952 г., за работник, който е или е бил подчинен на законодателството на една или повече държави членки по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Следва ли член 8 от Регламент № 3 и член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че италиански гражданин, пребиваващ в Италия, който никога не е живял или работил на територията на Федерална република Германия или Западен Берлин, трябва да бъде третиран наравно с германски гражданин при прилагането на параграф 108c от Reichsknappschaftsgesetz, що се отнася до осигурителни периоди, завършени преди 1945 г. в рамките на Reichsknappschaft (компетентната осигурителна институция за миньори) съгласно законодателството на Райха извън територията на Федерална република Германия или Западен Берлин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Ако работник пребивава през цялата календарна година в една държава членка (наричана по-долу „държавата на пребиваване“) и през част от тази година работи в друга държава членка, в резултат на което през тази част от годината е подчинен на законодателството за социално осигуряване на другата държава членка и не е осигурено лице по законодателството на държавата на пребиваване през същата част от годината, но през останалата част от годината е подчинен на законодателството на държавата на пребиваване, допуска ли член 12 от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на правото на Общността, възнагражденията, получени от работника в другата държава членка, да бъдат взети предвид в държавата на пребиваване при определяне на вноската за социално осигуряване, така че общият годишен доход на работника, включително възнагражденията, получени в другата държава членка, да бъде обложен пропорционално на периода, през който е приложимо законодателството на държавата на пребиваване, въпреки че по системата на държавата на пребиваване размерът на правото, произтичащо от осигуряването, не зависи от плащането на вноски в смисъл, че ако осигуреното лице няма доход, подлежащ на облагане с вноски и подлежащ на начисляване за няколко години, това води до намаляване на правото?
2. Как следва да се прецени допустимостта, ако заетостта в другата държава членка настъпва след 1 октомври 1972 г., т.е. след влизането в сила на член 13 от Регламент № 1408/71 на Съвета на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Условието, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от белгийския кралски декрет от 21 декември 1967 г., състоящо се в задължението на наето лице, което желае да уреди своите периоди на обучение, да докаже, че е упражнявало професионална или търговска дейност в Белгия непосредствено след тези периоди, засяга ли се от член 9, параграф 2 от Регламент № 1408/71 като разпоредба, съгласно която допускането до доброволно или по избор продължено осигуряване се обуславя от задължението за завършване на осигурителен период, или от която и да е друга разпоредба на регламент на Общността?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли наетото лице с белгийско гражданство да претендира или равнопоставеност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, или да се вземе предвид осигурителният период, завършен по белгийското законодателство по смисъла на член 45, параграф 1 от същия регламент, тоест за придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения за старост и смърт (пенсии), или по която и да е друга разпоредба на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.