Свобода на установяване

Съставлява ли договор за концесия, неуреден с разпоредбите на Директива 92/50 […], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира спорното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: жалба, подадена от участници в процедура за възлагане на обществена поръчка със смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към Директива 92/50 […], в която жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на Директива 89/665 […], или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от Директива 92/50 […] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на Директива 89/665 […], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без юридическа правосубектност, участвала неуспешно в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове, могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от членовете на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени, с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от [ЕКЗПЧ] като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената постоянна съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?
Ако се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665 […] по принцип допускат национална норма, съгласно която жалба срещу акта за възлагане на обществена поръчка може да бъде подадена само от всички членове на участвувала неуспешно в процедура за възлагане на обществената поръчка група, която няма юридическа правосубектност, но не и самостоятелно от членовете ѝ, и че това важи и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на групата, но накрая се е оказала недопустима само по отношение на някои от тях, необходимо ли е от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта на жалбата, да се провери в каква степен след това тези членове запазват самостоятелно правото да сезират национална юрисдикция, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?
При положение че съществува постоянна практика на национална юрисдикция, която приема, че е допустима жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена дори от отделен член на група, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от ЕКЗПЧ като основен принцип на общностното право, да се отхвърли жалба като недопустима поради промяна в посочената по-горе постоянна практика, без предварително да бъде дадена възможност на жалбоподателя да отстрани основанията за недопустимост или във всеки случай да представи, в съответствие с принципа на състезателното начало, своето становище по този въпрос?