Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-273/90: Meico-Fell/Hauptzollamt Darmstadt, Съдебно решение от 27 ноември 1991 г.
Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от задълженото лице за стоки, допуснати до митнически режим, включващ задължение за плащане на такива мита (ОВ 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че „действие, което може да даде основание за наказателно преследване“, се отнася само до действие, което е изрично предвидено в наказателното законодателство на съответната държава членка, или обхваща всяко нарушение на данъчните разпоредби, за което е предвиден по-дълъг срок на давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 21 ноември 1991 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, необходимо ли е преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/90: Technische Universität München/Hauptzollamt München-Mitte, Съдебно решение от 21 ноември 1991 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/91: Sucrest/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 12 ноември 1991 г.
Попадат ли емулгаторите за хлебни изделия, съставени основно от сорбитолов сироп (70% сухо вещество) и моноглицериди и диглицериди, в обхвата на „смеси“ по смисъла на бележка 1, буква б) към глава 38 от Комбинираната номенклатура и следва ли поради това да бъдат изключени от глава 38 и класифицирани по остатъчната позиция 2106?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/90: Leplat/Territoire de la Polynésie française, Заключение от 7 ноември 1991 г.
1) Прилагат ли се разпоредбите на член 133, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕИО към мерки, имащи ефект, еквивалентен на митата
2) Ако да, могат ли отвъдморските страни и територии, асоциирани към Общността, да налагат такива мита или такси върху вноса на продукти с произход от Европейската икономическа общност
3) Ако да, какви са задълженията, наложени на отвъдморските страни и територии от целта за намаляване на митата, посочена в член 133, параграф 3 от Договора
4) Ако не, валидни ли са решенията на Съвета на Европейските общности относно асоциирането на отвъдморските страни и територии, които разрешават на тези страни и територии да запазят или въведат мита върху продукти, внесени от Общността, по-специално член 74 от Решение 86/283 от 30 юни 1986 г., с оглед на членове 133 и 136 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/89: Richardt, Съдебно решение от 4 октомври 1991 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 222/77 на Съвета да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удостоверение Т1 трябва безусловно да се признава като валидно разрешение за транзит на територията на всяка държава членка на Европейската икономическа общност, независимо от естеството на превозваните стоки и дори ако те застрашават външната сигурност на съответната държава, или напротив, този регламент допуска държава членка да откаже да признае удостоверението Т1 като еквивалентно на разрешение за транзит, когато националното законодателство на тази държава счита превозваните стоки за стратегическо оборудване и по съображения, свързани с външната сигурност, подчинява транзита през своята територия на издаването на специално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/90: Meico-Fell/Hauptzollamt Darmstadt, Заключение от 26 септември 1991 г.
Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от задълженото лице за плащане върху стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на такива мита (Официален вестник 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че „действие, което може да доведе до наказателно съдебно производство“, се отнася само до действие, което е изрично предвидено в наказателното законодателство на съответната държава членка, или обхваща всяко нарушение на данъчните разпоредби, за което е предвиден по-дълъг срок на давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/90: Комисия/Италия, Заключение от 19 септември 1991 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране в националното право на Директива 87/53/ЕИО на Съвета от 15 декември 1986 година за изменение на Директива 83/643/ЕИО относно улесняването на физическите проверки и административните формалности при превоза на стоки между държавите членки.
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за приетите национални мерки за транспониране на Директива 87/53/ЕИО в предвидения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/90: Hauptzollamt Karlsruhe/Hepp, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Когато купуващ агент действа от свое име, но за сметка на друг, кой договор следва да се счита за „продажба“ по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно оценката на стоките за митнически цели?
Ако отговорът на първия въпрос е, че както договорът между производителя и агента, така и договорът между агента и вносителя отговарят на критериите на член 3 от Регламент № 1224/80 и вносителят е посочил цената в своя договор с агента като основа за определяне на стойността на стоките за митнически цели, следва ли към платената цена да се добави купуваческата комисиона?
Ако отговорът на първия въпрос е, че е налице само една продажба, а именно тази между производителя и вносителя, следва ли купуваческата комисиона да бъде включена в митническата стойност, когато вносителят е посочил агента като „продавач“ в декларацията за митническа стойност и е декларирал цената на стоките, фактурирана от този агент (без комисионата)?
Ако отговорът на първия въпрос е, че макар договорът между производителя и агента да е продажба, договорът между агента и вносителя не е такава, как следва да се определи митническата стойност по правото на Общността, когато вносителят е посочил митническата стойност по начина, описан в третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/90: Technische Universität München/Hauptzollamt München-Mitte, Заключение от 11 юли 1991 г.
Дали Решение 83/348/ЕИО на Комисията от 5 юли 1983 г., с което се установява, че апаратът, описан като „JEOL - сканиращ електронен микроскоп модел JSM-35 C“, не може да бъде внесен без заплащане на мита по Общата митническа тарифа, е валидно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.