Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-18/71: Eunomia di Porro E. C., Заключение от 5 октомври 1971 г.
1) Представлява ли разпоредбата на член 16 от Договора от Рим правна норма, която е непосредствено приложима и която поражда преки последици в рамките на италианската държава от 1 януари 1962 г.
2) Ако е така, създава ли тази правна норма от тази дата срещу италианската държава за всички лица, подчинени на юрисдикцията на тази държава, индивидуални права, които италианските съдилища трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/71: Henck/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 14 юли 1971 г.
Следва ли изразът „натрошено просо“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент № 19/62 на Съвета и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III B в приложението към този регламент да се тълкува като обхващащ необработени фрагменти от зърно, подобни на тези на натрошено сорго, които освен това включват множество буци с различни размери, образувани от аглутинацията на частици сорго, като се има предвид, че дори когато някои от съставните им елементи са били отстранени, този продукт все още съдържа 64,3% или 66,4% нишесте, 10% или 9,7% суров албумин и 3% или 3,6% мазнини
Освен това, необходимо ли е други съставки като протеини или сурови влакна да достигат максимални или минимални нива по отношение на този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/71: Henck/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 14 юли 1971 г.
Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“, използван в член 1, буква д) от Регламент № 19/62 на Съвета и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III (b) в приложението към този регламент, да се тълкува като обхващащ продукт, от който е извлечено нишесте, който все още съдържа 60,5 %, 61,4 % или 62,3 % нишесте при 10,7 %, 11,03 % или 10,8 % влага и има съдържание на мазнини 3,28 %, 3,48 % или 3,88 % (установено по метода на Stoldt-Weibull)
Освен това, необходимо ли е други съставки като протеини или сурови влакна да достигат определени максимални или минимални нива и задължително ли е зърното да е обеззародено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/71: Henck/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 14 юли 1971 г.
Следва ли изразът „царевични грисове“, използван в член 1, буква д) от Регламент № 19/62 и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III (b) в приложението към този регламент, да се тълкува като включващ продукт, получен чрез грубо смилане на обелени царевични зърна, от които е отстранен зародишът и чиито зърна са по-едри от тези на царевично брашно с търговско качество и който следователно по-скоро следва да се определи като грис
Следва ли за тази цел да се взема предвид съдържанието на мазнини и по-специално дали съдържание на мазнини от 0,9% до 1,5% трябва да се счита за необходимо и достатъчно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/71: Henck/Hauptzollamt Emmerich, Заключение от 7 юли 1971 г.
1. Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ (Getreidekörner, geschrotet, von Mais), използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, дори когато след извличане на нишестето те все още съдържат 60,5 %, 61,4 % или 62,3 % нишесте при 10,7 %, 11,3 % или 10,8 % влага и когато съдържанието на мазнини, установено по метода на Stoldt-Weibull, е 3,28 %, 3,48 % или 3,88 %, или трябва да се изисква освен това определени други съставки, например протеини или сурови влакна, да достигат определени максимални или минимални стойности, и има ли значение дали зърната са обеззародени?
2. (1) Следва ли изразът „царевичен грис“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато се състоят от брашнести фрагменти, получени при грубо смилане на обелени зърна от царевица, от които зародишът е отстранен, и когато гранулите са по-едри от тези на царевично брашно с търговско качество, т.е. по-скоро трябва да се определят като грис („Griitze“)
Следва ли да се взема предвид съдържанието на мазнини и по-специално необходимо и достатъчно ли е съдържание на мазнини от 0,9 % до 1,5 %?
(2) Ако отговорът на въпросите, изложени в (1) по-горе, е отрицателен:
Следва ли изразът „обелени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschalt, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1)?
(3) Ако отговорът на въпрос (2) е отрицателен:
Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschrotet, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно разглежданите продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1), а именно по-специално когато зърната са обелени и зародишът на царевицата е отстранен?
(4) Ако отговорът на въпрос (3) е отрицателен:
Може ли от факта, че Регламент № 19/62 на Общността във връзка с приложението към регламента споменава позиция 11.02 от Общата митническа тарифа, да се заключи, че следователно трябва да се прилагат и параграфи 5 и 6 от общите правила за тълкуване на Общата митническа тарифа, така че стока, която в дадена позиция на Общата митническа тарифа не е включена в никоя подпозиция, трябва да се класифицира по същия начин като най-сходната с нея стока?
3. Следва ли изразът „натрошени зърна от просо“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ 11.02 ex A ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че обхваща продукти, които се състоят главно от необработени фрагменти от зърна, подобни на тези, които се получават при натрошаване на сорго („millococo“ или „Milo-schrot“), и които освен това включват много на брой по-големи бучки, образувани от слепване на частици сорго, като освен това, дори когато някои от съставните им елементи са отстранени, тези продукти все още съдържат 64,3 % или 66,4 % нишесте (когато това съдържание е определено по процедурата на ЕИО), 10 % или 9,7 % суров албумин и 3 % или 3,6 % мазнини, или трябва да се изисква определени други съставни елементи да достигат определени максимални или минимални стойности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/71: Bagusat/Hauptzollamt Berlin Packhof, Съдебно решение от 17 юни 1971 г.
Трябва ли член 2 от Регламент № 865/68, във връзка с член 9 от този регламент и с правилата относно Общата митническа тарифа (допълнителна бележка № 2 към глава 20, тарифна позиция 20.06 B I (E)), да се тълкува в смисъл, че когато съдържанието на захар в внесения продукт, в случая череши в спирт, установено чрез рефрактометрия, надвишава 9 процента по тегло, трябва да се счита, че те съдържат „добавена захар“, или дали таксата може да се наложи само ако действително е добавена захар?
В случай че съдържанието на захар надвишава 9 процента по тегло, трябва ли като правна фикция, без да се допуска опровергаване, да се счита, че това представлява „добавена захар“ по смисъла на Регламент № 865/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/71: Bagusat/Hauptzollamt Berlin Packhof, Заключение от 27 май 1971 г.
a) Може ли член 1 от Регламент 865/68 във връзка с член 9 от този регламент и с разпоредбите на Общата митническа тарифа (Допълнителна бележка 2 към глава 20, тарифна позиция 20.06 B I (e)) да се тълкува в смисъл, че когато установеното чрез рефрактометрия съдържание на захар надвишава 9 % по тегло, следва да се счита, че има „добавена захар“, или трябва да се приеме, че съгласно Регламент № 865/68 стоките (в случая, вишни в спирт) могат да бъдат обложени с налога само ако действително е добавена захар към тях?
б) При условие че съдържание на захар над 9 % по тегло трябва да се счита за „добавена захар“ по смисъла на Регламент № 865/68 и че е без значение дали действително е добавена захар, съвместимо ли е това правило с целите на Регламент № 865/68?
в) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли от така установената несъвместимост, че е налице нарушение на правото на Общността, което прави невъзможно налагането на налога, или този налог следва въпреки това да бъде наложен, независимо че това не е било намерението на законодателя на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/70: Lütticke/Hauptzollamt Passau, Заключение от 3 февруари 1971 г.
1. Следва ли понятието „шоколад на едро“ („Schokoladenmasse“) по първата алинея на член 1 от Регламент № 755/67/ЕИО на Съвета от 26 октомври 1967 г., като се има предвид обстоятелството, че думата „шоколад“ се използва в четвъртата алинея на този член, а понятието „шоколади“ се използва в приложения I и II към Регламент № 752/67/ЕИО на Съвета от 24 октомври 1967 г., да се тълкува като обхващащо (a) само не пълнени шоколади, готови за консумация, включително шоколад във вид на гранули, или, ако този въпрос получи отрицателен отговор, (b) само междинни или полуготови продукти на шоколадовата индустрия
2. Ако на въпрос 1 (b) се отговори утвърдително, какви минимални условия трябва да изпълнява една подготовка, за да се счита за „шоколад на едро“ по смисъла на член 1 от Регламент № 755/67/ЕИО на Съвета: (a) по отношение на състава й
(aa) Трябва ли подготовката вече да включва всички съставки на крайния продукт, било то шоколад или млечен шоколад
(bb) Ако отговорът на въпрос (aa) е утвърдителен, трябва ли да се спазват определени минимални и максимални граници за пропорциите на какао, мляко и захар, въпреки че няма съответни разпоредби за храните на равнище на Общността и въпреки че националните разпоредби за храните се различават в това отношение
(cc) Ако отговорите на въпроси (aa) и (bb) са утвърдителни, какви минимални и максимални граници трябва да се спазват за пропорциите на съставките на млечния шоколад
(dd) В случая на въпрос (cc), достатъчно ли е, по-специално, ако подготовката вече съдържа всички съставки на крайния продукт, шоколад или млечен шоколад, в такива количества, че минималните граници съгласно разпоредбите за храните на която и да е държава членка — макар и не непременно на Федерална република Германия — са изпълнени и това важи ли и за максималните граници
(b) по отношение на етапа на обработка към крайния продукт
(aa) Трябва ли подготовката вече да е преминала през всички етапи на обработка на шоколада, като смесване на съставките, изсушаване на сместа (ако се използват съставки в течно състояние), фино раздробяване, конширане и кристализация на сместа, чак до формоването
(bb) Ако отговорът на въпрос (aa) е отрицателен, достатъчно ли е само смесването на съставките или трябва да има и друг етап на обработка
(c) по отношение на метода на производство
(aa) Трябва ли да е използван специфичен технически процес на съответния етап или етапи на обработка, които подготовката във всеки случай трябва да е преминала в процесите, посочени във въпрос (b), чрез използване на точно определени видове машини или е без значение как е произведена сместа и, ако е необходимо, изсушена и фино раздробена
(bb) По-специално, трябва ли да се използва специфичен процес за комбиниране на какаовите съставки с млечните съставки или е без значение дали, например, комбинирането се постига с мляко на прах или течно мляко
(cc) Ако отговорите на въпроси (aa) и (bb) са първите алтернативи, по какъв технически процес трябва да е извършено смесването и, ако е необходимо, изсушаването и финото раздробяване и какви видове машини трябва да се използват за тази цел
(dd) Трябва ли всички съставки на подготовката — какао, мляко и, ако е приложимо, захар — да са били интимно комбинирани една с друга или е достатъчно да е произведена интимна комбинация само на какао и мляко или на какао, мляко и част от захарта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/70: Spa Sace/Ministero delle finanze, Съдебно решение от 17 декември 1970 г.
След приемането на Директива № 68/31 от 22 декември 1967 г., разпоредбите на член 13, параграф 2 от Договора или, във всеки случай, разпоредбите на самата Директива № 68/31 пряко приложими ли са във вътрешния правен ред на Италианската държава?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, предоставени ли са на физическите лица права, които националните съдилища трябва да защитават, считано от 1 юли 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.