Дело C-12/71: Henck/Hauptzollamt Emmerich, Заключение от 7 юли 1971 г.

1. Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ (Getreidekörner, geschrotet, von Mais), използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, дори когато след извличане на нишестето те все още съдържат 60,5 %, 61,4 % или 62,3 % нишесте при 10,7 %, 11,3 % или 10,8 % влага и когато съдържанието на мазнини, установено по метода на Stoldt-Weibull, е 3,28 %, 3,48 % или 3,88 %, или трябва да се изисква освен това определени други съставки, например протеини или сурови влакна, да достигат определени максимални или минимални стойности, и има ли значение дали зърната са обеззародени?
2. (1) Следва ли изразът „царевичен грис“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато се състоят от брашнести фрагменти, получени при грубо смилане на обелени зърна от царевица, от които зародишът е отстранен, и когато гранулите са по-едри от тези на царевично брашно с търговско качество, т.е. по-скоро трябва да се определят като грис („Griitze“)

Следва ли да се взема предвид съдържанието на мазнини и по-специално необходимо и достатъчно ли е съдържание на мазнини от 0,9 % до 1,5 %?
(2) Ако отговорът на въпросите, изложени в (1) по-горе, е отрицателен:
Следва ли изразът „обелени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschalt, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1)?
(3) Ако отговорът на въпрос (2) е отрицателен:
Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschrotet, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно разглежданите продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1), а именно по-специално когато зърната са обелени и зародишът на царевицата е отстранен?
(4) Ако отговорът на въпрос (3) е отрицателен:
Може ли от факта, че Регламент № 19/62 на Общността във връзка с приложението към регламента споменава позиция 11.02 от Общата митническа тарифа, да се заключи, че следователно трябва да се прилагат и параграфи 5 и 6 от общите правила за тълкуване на Общата митническа тарифа, така че стока, която в дадена позиция на Общата митническа тарифа не е включена в никоя подпозиция, трябва да се класифицира по същия начин като най-сходната с нея стока?
3. Следва ли изразът „натрошени зърна от просо“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ 11.02 ex A ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че обхваща продукти, които се състоят главно от необработени фрагменти от зърна, подобни на тези, които се получават при натрошаване на сорго („millococo“ или „Milo-schrot“), и които освен това включват много на брой по-големи бучки, образувани от слепване на частици сорго, като освен това, дори когато някои от съставните им елементи са отстранени, тези продукти все още съдържат 64,3 % или 66,4 % нишесте (когато това съдържание е определено по процедурата на ЕИО), 10 % или 9,7 % суров албумин и 3 % или 3,6 % мазнини, или трябва да се изисква определени други съставни елементи да достигат определени максимални или минимални стойности?