Отпадъци
Отпадъци
Дело C-162/89: Комисия/Белгия, Заключение от 16 май 1990 г.
Неизпълнение на задълженията по Договора за ЕИО, произтичащи от неизпращането в предвидените срокове на докладите, предвидени в член 16 от Директива 75/439/ЕИО, член 12 от Директива 75/442/ЕИО, член 10 от Директива 76/403/ЕИО и член 16 от Директива 78/319/ЕИО, по отношение на региона Брюксел
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/88: Vessoso и Zanetti, Съдебно решение от 28 март 1990 г.
Член 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците и член 1 от Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 година относно токсичните и опасни отпадъци трябва ли да се тълкуват в смисъл, че правното понятие „отпадък“ обхваща и вещи, които притежателят е изхвърлил, но които са годни за икономическо повторно използване, и трябва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че терминът „отпадък“ предполага установяване на animus dereliquendi (намерение за изоставяне) от страна на притежателя на веществото или предмета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/88: Zanetti и др., Съдебно решение от 28 март 1990 г.
Съвместима ли е с Директиви 75/442 и 78/319 национална правна уредба, която определя отпадъците като изключваща вещества и предмети, които могат да бъдат икономически използвани повторно?
Съвместима ли е с член 10 от Директива 75/442 национална правна уредба, която не предвижда предварително разрешение за транспортиране на отпадъци, обхванати от тази директива?
Съвместимо ли е с член 5 от Директива 75/442 предоставянето на правомощия за издаване на разрешения за транспортиране на отпадъци на органи, които не са компетентни на национално равнище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/88: Vessoso и Zanetti, Заключение от 13 декември 1989 г.
1. Следва ли член 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците и член 1 от Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 година относно токсичните и опасни отпадъци да се тълкуват в смисъл, че правното понятие „отпадък“ обхваща и вещи, от които притежателят се е освободил и които са годни за икономическо повторно използване, и следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че понятието „отпадък“ предполага установяване на animus dereliquendi от страна на притежателя на веществото или предмета?
2. Приел ли е италианският законодател в член 2, параграф 1 от Президентски указ № 915 от 1982 г. определение за отпадък, което е в съответствие с Директиви 75/442 и 78/319?
3. Спазил ли е италианският законодател член 10 от Директива 75/442, като е въвел изискване за разрешение само за обезвреждането на токсични и вредни отпадъци, докато (член 16 от Президентски указ № 915 от 1982 г.) не предвижда издаване на индивидуални разрешения за подобни операции, свързани със специални отпадъци?
4. Спазил ли е италианският законодател, като е предвидил издаване на индивидуални регионални разрешения за транспортиране на отпадъци, разпоредбите на член 5 от Директива 75/442 в смисъл, че компетентните органи изглежда са ограничени до тези, отговарящи за „определена зона“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/87: Enichem Base и др./Comune di Cinisello Balsamo, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
Директива 75/442 предоставя ли на частноправните субекти право да продават или използват пластмасови торбички и други неразградими опаковки?
Следва ли от член 3, параграф 2 от Директива 75/442, че държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за всеки проект на разпоредби като тези, предмет на главното производство, преди тяхното окончателно приемане?
Дава ли член 3, параграф 2 от Директива 75/442 на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят пред националните съдилища с цел да получат отмяна или спиране на национални разпоредби, попадащи в обхвата на тази разпоредба, на основание че тези разпоредби са били приети без предварително уведомяване на Комисията на Европейските общности?
Задължена ли е администрацията съгласно правото на Общността да изплати обезщетение, когато незаконосъобразен административен акт, издаден от нея, нарушава право по правото на Общността, което при инкорпорирането му в италианската правна система, запазва своя общностен характер и приема формата на защитен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/87: Enichem Base и др./Comune di Cinisello Balsamo, Заключение от 16 март 1989 г.
1) Дават ли посочените директиви на индивидуалните граждани на ЕИО право по силата на правото на Общността, което националните съдилища трябва да защитават дори срещу държавите членки (и което държавите членки следователно не могат да ограничават), да продават или използват продуктите, обхванати от тези директиви, тъй като директивите предвиждат спазването на определени правила относно обезвреждането на въпросните продукти, а не забрана за тяхната продажба или използване?
2) (a) Следва ли от посочените директиви на Общността или от правото на Общността като цяло, че всеки проект на регламент или законодателна мярка (относно продажбата или използването на въпросните продукти), която може да доведе до технически затруднения при тяхното обезвреждане или до прекомерни разходи за обезвреждане, трябва да бъде съобщен на Комисията преди приемането му?
(b) Обвързва ли това задължение държавата и общините, така че те нямат правомощия да приемат разпоредби относно продажбата или използването на продукти, различни от включените в изчерпателния списък на вещества, считани за вредни по Директива 76/403, освен ако на равнище Общност не е установено, че мярката не създава неравни условия на конкуренция?
3) (a) Дава ли първият съображение в преамбюла на трите директиви, посочени в първия въпрос, по-специално където се посочва, че всяко различие между разпоредбите относно обезвреждането на въпросните продукти, приложими или подготвяни в различните държави членки, може да създаде неравни условия на конкуренция и по този начин да засегне пряко функционирането на общия пазар, и трите директиви като цяло, право (diritto soggettivo comunitario) на гражданите на ЕИО и съответно задължение на всички държави членки, съгласно което всеки проект на регламент относно използването на въпросните продукти, който може да доведе до технически затруднения при тяхното обезвреждане или прекомерни разходи за обезвреждане, трябва да бъде съобщен на Комисията преди приемането му?
(b) Разпростира ли се това право (относно задължението да се съобщава всеки проект на регламент на Комисията преди приемането му, както е посочено в част (a)), ако съществува, и върху общи мерки, издадени от общините, които по този начин са ограничени в териториалното си приложение?
4) Изисква ли правото на Общността администрацията да изплати обезщетение за нарушение на права, защитени от правото на Общността, дори когато националното право не предвижда такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/85: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 14 януари 1988 г.
Освобождава ли се държава членка от задължението да изпълни изцяло директивите на Съюза, когато е делегирала правомощията за тяхното прилагане на регионални или местни органи?
Може ли държава членка да се позове на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията си по правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е държава членка да не изпълни незабавно и в най-кратък срок мерките, необходими за изпълнение на съдебно решение, с което е установено нарушение на задължения по Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/85: Комисия/Белгия, Заключение от 10 ноември 1987 г.
Неизпълнение на задълженията по член 171 от Договора, изразяващо се в неизпълнение на съдебните решения на Съда от 2 февруари 1982 г. по дела 68–71/81, с които се установява неизпълнение на задълженията по определени директиви на Съвета относно управление на отпадъците.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/85: Traen, Съдебно решение от 12 май 1987 г.
1. По какви критерии следва да се определи дали едно предприятие попада в обхвата на членове 8—12 от Директива 75/442/ЕИО, тъй като извършва дейности по обезвреждане на отпадъци, обхванати от тези разпоредби
Достатъчна ли е случайна или изолирана операция или трябва да са изпълнени и други критерии, например: предмет на дейност на дружеството, действително извършвани операции в областта на обезвреждането на отпадъци (основна или спомагателна дейност, или повтарящи се операции), вероятно въздействие върху околната среда и др.?
2. Длъжен ли е превозвачът да получи разрешително — тъй като също така депонира отпадъци — дори ако действа по нареждане, по искане или със съгласието на собственика или ползвателя на земята, който по закон е придобил собствеността върху отпадъците, и обратно, длъжен ли е ползвателят или собственикът да получи разрешително поради това, че разрешава депонирането на отпадъците (и следователно сам не ги депонира)?
3. Отговаря ли разрешително за изхвърляне, издадено от директора на предприятие за пречистване на води, създадено от органите на държавата членка, на изискванията на членове 5 и 8 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците?
4. До каква степен държавите членки са свободни да организират надзора, предвиден в член 10 от посочената директива?
5. Прилагат ли се задълженията, наложени с членове 8 и 12 от Директива 75/442/ЕИО, пряко спрямо предприятията или тяхното прилагане зависи от предварителното създаване или определяне от държавата членка на компетентния орган, към който предприятията могат да се обръщат, inter alia, за да получат необходимото разрешително, и от приемането на необходимите изпълнителни разпоредби, например относно формулярите, които да се използват при депониране на отпадъци, с оглед осигуряване на надзор, като се има предвид, че директивата е влязла в сила (съгласно член 191 от Договора за ЕИО и член 13 от директивата) чрез уведомяване на държавите членки, а не чрез публикуване в Официален вестник на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/85: Traen, Заключение от 5 февруари 1987 г.
1. Според какви критерии следва да се определи дали едно предприятие за обезвреждане на отпадъци попада в обхвата на членове 8—12 от Директива 75/442
Достатъчно ли е дейността да е случайна или изолирана, или трябва да са изпълнени и други критерии, например относно предмета на дейност на предприятието, действително извършваните операции (основна или спомагателна дейност или повтарящи се операции), вероятното въздействие върху околната среда и т.н.
2. Длъжен ли е превозвач, който изхвърля отпадъци по нареждане, по искане или с разрешение на собственика или ползвателя на земята, който е придобил собствеността върху отпадъците, да получи разрешително и възниква ли подобно задължение за собственика или ползвателя, който, без сам да изхвърля отпадъците, дава съгласието си за това
3. Отговаря ли разрешително за изхвърляне, издадено от директора на предприятие за пречистване на води, създадено от органите на държава членка, на изискванията на членове 5 и 8 от директивата
4. До каква степен държавите членки са свободни да организират надзора, посочен в член 10 от директивата
5. Прилагат ли се задълженията, наложени с членове 8 и 12 от директивата, пряко спрямо предприятията или тяхното прилагане зависи от предварителното създаване или определяне от държавата членка на компетентния орган, пред който предприятията могат да подават заявления, inter alia, за получаване на необходимото разрешително, и от приемането на необходимите правила за изпълнение, например относно формулярите за депониране на отпадъци, като се има предвид, че директивата влиза в сила чрез нотификация до държавите членки, а не чрез публикуване в Официален вестник на Европейските общности (член 191 от Договора за ЕИО и член 13 от директивата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.