Платежен баланс

Съд, Съд - четвърти състав

1) Дали национално законодателство, което изисква от жители на държава членка, които придобиват чуждестранни ценни книжа, търгувани на борса, (a) да депозират тези ценни книжа в одобрена банка и (b) да внесат сума, определена пропорционално на покупната стойност на тези ценни книжа и която не носи лихва, е съвместимо с разпоредбите на член 67 от Договора за ЕИО, както е приложен чрез директивите, приети за неговото изпълнение, с изключение на защитните мерки, разрешени съгласно член 108, параграф 3 от Договора?
2) Дали този факт предоставя на лицата, придобиващи такива ценни книжа, права, които могат да бъдат пряко противопоставени, произтичащи от правото на Общността и, ако е така, дали ограничителните мерки, наложени от националното законодателство, по-специално изискването ценните книжа да бъдат депозирани в банка, са съвместими с наличието на такива права?
3) Или дали такава мярка може да бъде наложена от държава членка съгласно членове 67 и 68 от Договора поради действието на член 108, параграф 3, въз основа на който е прието третото решение на Комисията (№ 85/16), обхващащо разглежданата операция?
4) Дали италианското правителство е нарушило Договора, като не е следвало процедурата за консултация, предвидена в член 73?
5) Накрая, дали третото решение на Комисията разширява разрешенията, предоставени от 1974 г. насам, или съгласно втората алинея на член 191 от Договора предоставя само ново разрешение, което се прилага само за операции след 19 декември 1984 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Заключения

Darmon

Дело C-318/85: Greis Unterweger, Определение от 5 март 1986 г.

Отговаря ли консултативна комисия, издаваща становища като част от административна процедура, на понятието „съд или трибунал“ по смисъла на член 177 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-286/82: Luisi и Carbone/Ministero dello Tesoro, Съдебно решение от 31 януари 1984 г.

Дали туризмът и пътуванията с цел бизнес, образование и медицинско лечение попадат в обхвата на услугите, или на невидимите сделки по смисъла на член 106, параграф 3 от Договора, или и в двете категории едновременно?
Дали трансферът на чуждестранна валута за тези четири цели следва да се счита за текущо плащане или за движение на капитали, по-специално когато банкнотите се пренасят физически?
До каква степен либерализацията на плащанията, свързани с тези четири цели, е предвидена в член 106 от Договора?
Какви контролни мерки относно трансферите на чуждестранна валута имат право да предприемат държавите членки по отношение на така либерализираните плащания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-286/82: Luisi и Carbone/Ministero dello Tesoro, Заключение от 15 ноември 1983 г.

1. Трябва ли първата алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че при изнасяне от резиденти, пътуващи в чужбина с цел туризъм, на чуждестранни държавни и банкови банкноти и кредитни инструменти в чужда валута, гражданите на Общността се ползват с право на износ на основание, че такова пътуване попада в обхвата на движението на услуги и че преводите на валута за тази цел следва да се считат за текущи плащания и следователно да бъдат либерализирани по същия начин като услугите, към които се отнасят?
2. Или трябва ли първата алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че когато чуждестранна валута се изнася в посочената в въпрос 1 форма от резиденти, заминаващи в чужбина с цел туризъм, медицинско лечение, образование или бизнес, гражданите на Общността се ползват с право на износ на основание, че държавите членки трябва да спазват „клаузата за запазване на статуквото“, съдържаща се в тази алинея, и че такъв износ на чуждестранна валута попада в обхвата на невидимите сделки, изброени в приложение III към Договора?
3. Или трябва ли втората алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че, тъй като се позовава на правилата за свободното движение на капитали, гражданите на Общността нямат право да изнасят валута при обстоятелствата, посочени във въпрос 2, и че въпросните преводи следва да се считат за движения на капитали (относно които вж. членове 67 и 68 и двете прилагащи директиви), които държавите членки не са длъжни да либерализират, поради което националните контролни мерки и административни санкции са законосъобразни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Платежен баланс | Свободно движение на капитали | Свободно движение на стоки

Дело C-95/81: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 юни 1982 г.

Допустимо ли е държава членка да изисква предоставяне на гаранция или банкова гаранция за авансови плащания при внос на стоки от други държави членки, като се позовава на член 104 от Договора за ЕИО?
Могат ли национални мерки, които въвеждат такива изисквания, да бъдат обосновани с изключенията по член 36 от Договора за ЕИО, поради защита на валутата и баланса на плащанията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Дело C-95/81: Комисия/Италия, Заключение от 17 март 1982 г.

Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО, доколкото италианските мерки представляват мярка с еквивалентен ефект на количествени ограничения върху вноса
Нарушение на Първата и Втората директива на Съвета за прилагане на член 67 от Договора за ЕИО относно свободното движение на капитали

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/80: Casati, Съдебно решение от 11 ноември 1981 г.

След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати, независимо от разпоредбите на член 68 от него?
Означава ли това, че италианското правителство е пропуснало да приложи консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Decreto Legge № 31 от 4 март 1976 г., който е приет като Закон № 159 от 30 април 1976 г., нарушение на този договор?
Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири?
Ако е така, може ли всяко неспазване на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода за срок до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)?
Ако на предходния въпрос се отговори положително, може ли всяко неспазване на горепосочените формалности да бъде санкционирано със същите наказания, каквито се налагат за незаконен износ на валута?
След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с изискванията за "замразяване" (standstill), посочени в членове 71 и 106, параграф 3, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления?
Позволява ли принципът, съгласно който различните ситуации не могат да бъдат третирани по един и същ начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), едни и същи наказания, наложени от държава членка по отношение на незаконния износ на валута или неспазването на формалностите във връзка с валутата, да се прилагат без разлика както за резиденти на тази държава, така и за нерезиденти?
След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора национални разпоредби, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Картели | Конкуренция | Платежен баланс

Дело C-172/80: Züchner/Bayerische Vereinsbank, Съдебно решение от 14 юли 1981 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-203/80: Casati, Заключение от 7 юли 1981 г.

1. След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати независимо от разпоредбите на член 69 от него
2. Представлява ли нарушение на Договора фактът, че италианското правителство е пропуснало консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Декрет-закон № 31 от 4 март 1976 г., който е преобразуван в Закон № 159 от 30 април 1976 г.
3. Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири
4. Ако да, може ли всяко неизпълнение на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)
5. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли всяко неизпълнение на горепосочените формалности да бъде наказано със санкции в същия размер като тези, наложени за незаконен износ на валута
6. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с изискванията за запазване на статуквото, установени в членове 71 и 106, параграф 3 от Договора, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления
7. Позволява ли принципът, съгласно който различни ситуации не могат да бъдат третирани по един и същи начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), да се прилагат без разлика едни и същи наказания, каквито държава членка налага по отношение на незаконния износ на валута или на неизпълнение на формалностите във връзка с валутата, както спрямо резиденти на тази държава, така и спрямо нерезиденти
8. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора разпоредби на националното право, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Картели | Конкуренция | Платежен баланс

Дело C-172/80: Züchner/Bayerische Vereinsbank, Заключение от 3 юни 1981 г.

При преводи на капитали и други плащания между банки в рамките на общия пазар, представлява ли дебитирането на обща такса за обслужване в размер на 0,15% от преведената сума съгласувана практика, която може да засегне търговията и следователно да е в противоречие с членове 85 и 86 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.