Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-147/23: Комисия/Полша (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Полша по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937 поради липса на транспониране и уведомяване за мерките за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на имуществените санкции за пълна липса на уведомяване за мерките за транспониране на директива?
Съвместимо ли е включването на демографски критерий (население) при изчисляването на фактора „n“ за платежоспособност на държавата членка при определяне на размера на имуществените санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/22: Advance Pharma, Определение от 19 април 2024 г.
Кой е компетентният орган да се произнесе по разноските след оттегляне на преюдициално запитване от националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите за становища, представени пред Съда, които не са на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Заключение от 11 април 2024 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych [Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища], съгласно които орган на национален съд, какъвто е колегиумът на съда, е компетентен да освободи съдия от същия съд от задължението да разгледа част или всички разпределени му дела, при което:
а) в състава на колегиума на съда по право участват председатели на съдилища, назначени на тези длъжности от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, който е и главен прокурор,
б) освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела става без негово съгласие,
в) в националното право не се предвиждат нито критерии, от които трябва да се ръководи колегиумът на съда при освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела, нито задължение за мотивиране на освобождаването или съдебен контрол върху него,
г) някои членове на колегиума на съда са назначени на съдийска длъжност при аналогични обстоятелства като разгледаните в решение на Съда от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (С‑791/19, EU:C:2021:596)?
2) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национален съд, който разглежда дело в наказателно производство в приложното поле на Директива 2016/343[ ( 20 )] и съдия от който е освободен от задължението да разгледа дела по описания в първия въпрос начин, и всички държавни органи да оставят без приложение акта на колегиума на съда и други последващи го актове — като например разпореждания за преразпределяне на дела, включително на делото в главното производство — пренебрегващи освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?
3) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че за наказателните производства, попадащи в приложното поле на Директива 2016/343, изискват във вътрешния правен ред да има мерки, които да осигуряват на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за контрол и обжалване на посочените в [първия въпрос] решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и съответно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/23: Sapira, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на правото на Съюза — а именно принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия — да се тълкуват в смисъл, че не допускат каквато и да било национална правна уредба, която пречи в производство по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело съответният съд да провери дали подлежащата на изпълнение присъда е постановена от съд, който отговаря на изискванията да е създаден със закон, независим и безпристрастен, и ако установи, че посочените изисквания не са спазени, да определи всички последствия в съответствие със съществуващата практика на Съда, включително да не зачете така постановената присъда и да прекрати производството по нейното изпълнение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос зависи ли такава проверка от инициатива на осъдения или друг упълномощен субект, или пък предвид посочените принципи на правото на Съюза съответният съд е длъжен да извърши проверката по служебен ред в производството по изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/23: Credit Agricole Bank Polska, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Заключение от 11 април 2024 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директивата за ДДС], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от него банкова сметка?
2. Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
3. Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Европейския регламент относно несъстоятелността], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/21: Profi Credit Polska (Réouverture de la procédure terminée par une décision définitive), Съдебно решение от 9 април 2024 г.
Трябва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 [ДЕС] при отчитане на […] принцип[а] на равностойност да се тълкуват в смисъл, че постановеното на основание член 267, първа алинея ДФЕС решение [на Съда] за тълкуване на правото на Съюза представлява основание за ново разглеждане на гражданско дело, приключило с по-ранен влязъл в сила съдебен акт, ако разпоредба от националното право като член 4011 от Гражданския процесуален кодекс допуска ново разглеждане на делото, когато влезлият в сила съдебен акт е постановен въз основа на разпоредба [от националното право], обявена с решение на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] за несъвместима с правен акт от по-висок ранг?
Налага ли принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, произтичащ от член 4, параграф 3 [ДЕС] […], разширително тълкуване на разпоредба от националното право като член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, така че предвиденото в тази разпоредба основание за ново разглеждане на делото да обхване и влязло в сила неприсъствено съдебно решение, в което [националният] съд — в нарушение на задълженията, произтичащи от решение [Profi Credit Polska I] — не е проверил за наличие на неравноправни клаузи в договора между потребителя и заемодателя, а се е ограничил само с проверка за редовност на записа на заповед от външна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/22: T. (Programmes audiovisuels pour enfants), Определение от 9 април 2024 г.
Притежава ли органът, отправил преюдициалното запитване, качеството на „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, когато има основателни съмнения относно неговата независимост и безпристрастност поради процедурите по назначаване на съдии и установени нарушения на изискванията за независим съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/22: T. (Programmes audiovisuels pour enfants), Определение от 9 април 2024 г.
Какви са критериите за определяне дали орган, отправил преюдициално запитване, притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли презумпцията, че даден съд отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, да бъде оборена при наличие на основателни съмнения относно неговата независимост и безпристрастност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/23: mBank, Определение от 1 март 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при прекратяване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.