Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9 да се тълкува в смисъл, че интернет търсачка, специализирана в търсенето на съдържания от бази данни, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на база данни, свободно достъпна в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тази база данни на нейния уебсайт по критерии, които са релевантни от гледна точка на нейното съдържание, извършва „извличане“ и „повторно използване“ на съдържанието на посочената база данни по смисъла на тази разпоредба и дали производителят на такава база данни има право да забрани тези действия, доколкото накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли гаранцията по член 195 от Митническия кодекс да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от този кодекс и съответно да бъде засегната от срока, предвиден в тази разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, може ли гаранцията да се счита, въз основа на член 232, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или изпълнението на вземането, или за лицето, засегнато от изпълнението, и съответно да бъде засегната от правилата на държавата членка относно изпълнението, включително тези относно сроковете?
Ако съгласно правилата на правото на Съюза гаранцията не може да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, нито да се счита за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или за лицето, засегнато от изпълнението, може ли тя да бъде засегната от изискването за разумен давностен срок, произтичащо от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 195 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, трябва ли да се тълкува в смисъл, че поръчителят по митническо задължение по този член може да се квалифицира като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, и следователно за този поръчител може да се прилага предвиденият в тази разпоредба давностен срок от три години, считано от възникването на митническото задължение?
Член 232, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение на държавите членки да използват всички възможности, предоставени им от действащите разпоредби, за осигуряване на плащането на митни сборове, се прилага не само към длъжника, но и към поръчителя, и че последният може да се счита по силата на посочения член 232, параграф 1, буква а) за лицето, към което е насочено принудителното изпълнение и към което са приложими правните норми на държавата членка, включително тези относно сроковете в областта на изпълнението?
Произтичащото от принципа на правна сигурност правило да се спазва разумен давностен срок трябва ли да се тълкува в смисъл, че то се прилага по отношение на предприетите срещу поръчителя правни действия за осигуряване на събирането на митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Прилагат ли се член 11, буква а) и член 22, първа алинея от Протоколa за привилегиите и имунитетите на Съюза по отношение на длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка, изпълнявана от управителя на централна банка на държава членка, в случая управителят на Банката на Латвия?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, продължават ли тези разпоредби да осигуряват на посоченото лице имунитет по отношение на наказателни производства дори след като то престане да заема длъжността управител на централната банка на държава членка и следователно длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос, отнася ли се този имунитет само за „съдебните производства“, както е посочено в член 11, буква а) от Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза, или обхваща и наказателното преследване, включително връчването на обвинителния акт и събирането на доказателства
В случай че имунитетът е и срещу наказателно преследване, оказва ли това обстоятелство влияние върху възможността да се използват доказателствата?
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос, дава ли член 11, буква а) във връзка с член 17 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза, на органа, провеждащ производството, или на съответния етап от производството — на съда, право да прецени дали е налице интерес за Европейския съюз в рамките на посоченото производство, и само ако установи наличие на такъв интерес, а именно ако деянията, в които обвиняемият е обвинен, са свързани с упражняване на функциите му в институция на Европейския съюз, да поиска от съответната институция, а именно Европейската централна банка, да отнеме имунитета на това лице?
5. Трябва ли — при прилагането на разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза — наличието на интерес за Европейския съюз винаги да е пряко свързано с решенията или действията, които длъжностно лице взема, съответно извършва при изпълнение на функциите си в институция на Европейския съюз
Тоест може ли по отношение на такова длъжностно лице да се постанови наказателнопроцесуален акт, ако обвинението срещу него не е свързано с функциите му в институция на Европейския съюз, а с дейности, извършвани в рамките на функциите му в държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Приложим ли е член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, при положение че жалбоподателят не е изпълнил изискванията относно окосяването на площта, за която е поискана помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (изискване, което надхвърля задължителните стандарти, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005), като се има предвид, че не е констатирана никаква промяна в група култури?
Може ли за едно-единствено нарушение да се налагат едновременно санкцията, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011?
Допускат ли членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 национална правна уредба, която предвижда, че едно и също изискване може да съставлява минимално изискване (правило) и същевременно да е изискване извън минималните изисквания (условие за плащане на помощ за агроекология)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 32, параграф 1 от Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че наложеното в този параграф задължение на държавите членки да гарантират оптимална конкурентоспособност на железопътните пазарни сегменти при определянето на надценки към таксите за ползване на инфраструктура е приложимо и за определянето на таксите за ползване на инфраструктура в пазарните сегменти, в които не съществува конкуренция, например тъй като в съответния пазарен сегмент превозът се извършва само от един-единствен железопътен оператор, на когото е предоставено изключителното право, предвидено в член 2, буква е) от Регламент № 1370/2007, за да извършва превози в този пазарен сегмент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Може ли член 13, параграфи 2 и 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се прилага по такъв начин, че регулаторният орган да може да наложи на собственик на инфраструктура, който не е оператор на обслужващото съоръжение, задължението да гарантира достъп до услугите?
2) Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че допуска собственикът на сграда да прекрати наемно правоотношение и да направи преустройство на обслужващо съоръжение?
3) Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че задължава регулаторния орган да провери само дали операторът на обслужващото съоръжение (в разглеждания случай — собственикът на обслужващото съоръжение) действително е решил да му направи преустройство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли да се приеме, че дейността на ответника, състояща се в пренасочване на крайния потребител чрез хипервръзка към уебсайта на ищеца, където може да се направи справка с база данни за обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за повторно използване на базата данни чрез друга форма на предаване?
2) Трябва ли да се приеме, че съдържащата се в метатаговете информация, която се показва в търсачката на ответника, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за постоянно или временно пренасяне на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“, в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
3) Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
4) При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.