всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.

Допустимо ли е физическо или юридическо лице да обжалва регламент на институция на Европейската общност, когато е засегнато единствено поради принадлежността си към абстрактно определена категория лица, а не като адресат на акт, който го засяга пряко и индивидуално?
Налице ли е бездействие на Комисията по смисъла на член 175 от Договора за ЕИО, когато тя е взела становище по искането на жалбоподателя в рамките на предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.

Дали разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2 от дахира от 12 август 1913 г., които предвиждат, че „френските граждани се ползват във Френския протекторат Мароко от всички частни права, предоставени им във Франция по френското право“ и че „чуждите граждани се ползват със същите частни права като френските граждани, без други условия или ограничения, освен произтичащите от тяхното национално право“, означават, че гражданин на държава членка на Общността, който се позовава на тези разпоредби, е бил подчинен на френското законодателство или на задължителна, или на доброволна продължителна основа по смисъла на раздел IV от приложение G към Регламент № 3 на Съвета на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.

Понятието „такса с еквивалентен ефект“, използвано в член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и в член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68, има ли същото значение, както в член 9 и следващите от Договора и в другите регламенти относно организацията на селскостопанския пазар?
Разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 установяват ли правила, които са пряко приложими в държавите членки и създават ли субективни права в полза на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
От коя дата разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 пораждат права за частноправните субекти и съществуват ли тези права непрекъснато от този момент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.

1. Съвпада ли понятието за такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на член 12 от Регламент № 14/64 и на член 20 от Регламент № 805/68 с това, съдържащо се в член 9 и сл. от Договора?
2. Следва ли такси като „статистическа такса“ и „такса за административни услуги“, които за известно време са били събирани в Италия, да се считат за такси с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла, даден на това понятие от Регламенти № 14/64 и № 805/68?
3. Имат ли разпоредбите на посочените регламенти, забраняващи събирането на такси с еквивалентен ефект, пряко действие и създават ли субективни права за частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
4. От коя дата тези разпоредби пораждат такива последици?
5. Накрая, последният въпрос повдига въпроса дали и как, в случай на конфликт между правото на Общността и дори последващ национален закон, правото на Общността трябва да има предимство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.

Незаконосъобразност на разпоредбата на член 4, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности поради нарушаване на принципа на равно третиране между мъже и жени, включително принципа на равно заплащане за еднакъв труд
Неправилно прилагане на член 4, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, тъй като разпоредбата се отнася само до брак между длъжностни лица, а не до брак с лице, което не е на служба в институциите на Общността

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.

1) Следва ли член 37 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че националните монополи, които пораждат дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията за снабдяване и реализация на стоки, включват и млечните центрове, на които Италианската република гарантира изключителни права за внос и продажба на прясно мляко в определени за тях райони (zone di pertinenza)?
2) Следва ли член 37 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че органите, чрез които държава членка контролира или съществено влияе върху вноса между държавите членки, включват и съществуващите в Италианската република млечни центрове?
3) Дали изтичането на срока, предвиден в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 804/68 от 27 юни 1968 г. и удължен с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2622/69 от 21 декември 1969 г., води до забрана на ограниченията върху вноса и продажбата на мляко с оглед на членове 5 и 37 от Договора?
4) Изключват ли разпоредбите на член 90, параграф 2 от Договора задължението за премахване на разглежданите ограничения?
5) Създават ли разпоредбите на член 37, и по-специално тези в първата му алинея, непосредствени и преки права в държавите членки, които отделните лица могат да предявят пред национален съд, считано от 31 декември 1969 г. (или поне от 31 юли 1970 г.) (или този пряк ефект произтича от член 22 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и член 2 от Регламент (ЕИО) № 2622/69)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.

Допустимо ли е подаването на жалба срещу мълчалив отказ на институцията след изтичане на предвидения в член 91 от Правилника за длъжностните лица срок, когато администрацията е изпратила писмо, в което информира заявителя, че искането му е в процес на разглеждане?
Може ли да бъде допусната ревизия на съдебно решение въз основа на новооткрит факт, когато заявителят е узнал за този факт повече от три месеца преди подаването на молбата за ревизия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.

Недопустимост на иска за отмяна поради правния характер на обжалвания акт
Недопустимост на иска за установяване на бездействие поради правния характер на исканата мярка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.

Термините „предложение“ и „предложени“, съдържащи се в Регламенти № 120/67, 132/67 и 1028/68, трябва ли да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки?
Терминът „предложение“ следва ли да се тълкува в смисъл, че предложението за интервенция на зърнени култури се счита за направено в момента на изпращането му от подателя или едва когато бъде получено от интервенционната агенция?
Съществува ли валидно предложение, което може да бъде прието, когато не е посочено мястото, където се намират стоките към момента на направата на предложението?
Ако мястото, където се намират зърнените култури, не е посочено в предложението, може ли такова предложение впоследствие да бъде допълнено и ако да — счита ли се то за направено към датата на първоначалното непълно предложение?
Изразът „се намират към момента на направата на предложението“, използван в член 1 от Регламент № 132/67, означава ли, че предложението е редовно само когато предложените стоки са складирани на определено място, или посочването на един от трите търговски центъра, посочени в същия член 1, може да се направи и по отношение на стоки в транзит?
Разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе регламенти на Общността, императивни ли са или държавите членки могат да дерогират от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.

Термините „предложение“ и „предложени“, съдържащи се в Регламенти № 120/67, № 132/67 и № 1028/68, трябва ли да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки?
Терминът „предложение“ следва ли да се тълкува в смисъл, че предложението за интервенция на зърнени култури се счита за направено в момента на изпращането му от лицето, което го прави, или едва когато бъде получено от интервенционната агенция?
Съществува ли валидно предложение, което може да бъде прието, когато не съдържа посочване на мястото, където се намират стоките към момента на подаване на предложението?
Ако мястото, където се намират зърнените култури, не е посочено в предложението, може ли такова предложение впоследствие да бъде допълнено и ако да, следва ли да се счита за направено към датата на първоначалното непълно предложение?
Изразът „се намират към момента на подаване на предложението“, използван в член 1 от Регламент № 132/67, означава ли, че предложението е редовно само когато предложените стоки се съхраняват на определено място, или посочването на един от трите търговски центъра, посочени в същия член 1, може да се направи по отношение на стоки в транзит?
Разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе регламенти на Общността, императивни ли са или държавите членки могат да дерогират от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form