Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?

Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?

Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?

Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?

Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?