Дело C-236/20: Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?

Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?

Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?