6.01.01.03 - Обхват
Обхват
Дело C-72/23: PKK/Съвет, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „цели“ по член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, и приложено ли е коректно в конкретния случай?
Можел ли е Съветът да се позове на решението на Обединеното кралство от 2001 г. като „решение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, предвид характера и времевия обхват на фактите, на които се основава?
Извършил ли е Съветът законосъобразно преразглеждане по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 относно продължаващото наличие на риск от участие на PKK в терористична дейност?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането и поддържането на ограничителните мерки срещу PKK?
Достатъчно мотивирани ли са спорните актове на Съвета по отношение на основанията за оставянето на PKK в списъците за замразяване на средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/23: PKK/Съвет, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „цели“ по член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931/ОВППС, и следва ли да се вземат предвид крайните политически цели или само непосредствените цели на действията при квалифициране на терористични действия?
Може ли Съветът да се позове на решението на Обединеното кралство от 2001 г. като решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС, предвид времевия диапазон и естеството на фактите, на които се основава това решение?
Изпълнил ли е Съветът изискванията за преразглеждане по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС при актуализирането на риска от участие на PKK в терористична дейност за периода 2015–2019 г.?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането и поддържането на ограничителните мерки срещу PKK, като са отчетени целите и последиците от тези мерки?
Достатъчно мотивирани ли са спорните актове на Съвета по смисъла на член 296 ДФЕС, включително по отношение на квалификацията на действията и съответствието с изискванията за мотивиране при ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/22: Neves 77 Solutions, Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Прилага ли се забраната по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, когато стоките, представляващи военно оборудване, които са били предмет на брокерски сделки, така и не са били физически внесени на територията на държавата членка?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, разгледан в светлината на правото на собственост, залегнало в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципите на правната сигурност и на законоустановеност на наказанията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка за отнемане на целия приход от брокерска сделка, посочена в същия член 2, параграф 2, буква а), която се налага автоматично, след като компетентните национални органи установят, че забраната за извършване на тази сделка и задължението да се уведоми за нея, са били нарушени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/18: HTTS/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.
Допустимо ли е при преценка на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза институцията да се позовава на обстоятелства и доказателства, които не са били взети предвид към момента на приемане на ограничителните мерки?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „притежавано или контролирано дружество“ по отношение на HTTS и IRISL при определяне на законосъобразността на включването в списъците?
Спазено ли е задължението за мотивиране при включването на HTTS в спорните списъци и може ли нарушението на това задължение да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/16: National Iranian Tanker Company/Съвет, Съдебно решение от 29 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 29 ноември 2018 година ( *1 ) „Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Доказателства с дата преди първото вписване — Факти, известни преди първото вписване — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Правна сигурност — Защита на оправданите правни очаквания — Ефективна съдебна защита — Основание за вписване, свързано с логистичната подкрепа на иранското правителство — Обхват — Транспорт на суров нефт“ По дело C‑600/16 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 ноември 2016 г., National Iranian Tanker Company, установено в Техеран (Иран), за което се явяват T. de la Mare, QC, M. Lester, QC, от J. Pobjoy, barrister, както и R. Chandrasekera, S. Ashley и C. Murphy, solicitors, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, за който се явяват A. Vitro и M. Bishop, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на седми състав, изпълняващ функциите на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: E. Танчев, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 януари 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/15: Rosneft, Съдебно решение от 28 март 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе преюдициално на основание член 267 ДФЕС относно валидността на акт, приет въз основа на отнасящи се до ОВППС разпоредби, като Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, стига предмет на преюдициалното запитване да е или проверката за съответствието на това решение с член 40 ДЕС, или проверката за законосъобразността на ограничителните мерки срещу физически или юридически лица?
Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби от Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) № 833/2014, и доколкото Съдът е компетентен, от Решение 2014/512/ОВППС: член 1, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3, членове 4, 4а и 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС; членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3 и член 11 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и приложения II и VI към него?
Противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа nulla poena sine lege certa държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция?
Забранява ли член 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/15: NIOC и др./Съвет, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС, когато в регламента не е посочена изрично правната му основа?
Допустимо ли е приемането на мерки за изпълнение на индивидуални ограничителни мерки на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, вместо на основание член 215 ДФЕС, и изпълнени ли са условията за това?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Съвета да си запази изпълнителна компетентност по член 291, параграф 2 ДФЕС при приемането на спорния регламент?
Съвместими ли са формулировките на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012 с принципите на правната сигурност и предвидимост на правото?
Отговаря ли критерия за „асоциирано лице“ на изискванията на принципите на правовата държава и правото на Европейския съюз?
Правилно ли е приложен критерият за „асоциирано лице“ по отношение на жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/15: Central Bank of Iran/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/13: Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране, правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Основателно ли е посочването на жалбоподателя като подлежащо на ограничителни мерки лице, образувание или структура с оглед на извършените от него операции и приложимите изключения и разрешения?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност чрез приемането на ограничителни мерки въз основа на операции, одобрени или разрешени от национален компетентен орган?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност, правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, и приложимо ли е изключението по член 32, параграф 2 от Регламент № 961/2010?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.