4.10.02.01.10 - Специални режими

Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенти и спрямо лица, различни от пътуващите лица?
Съвместимо ли е с член 306 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което изключва от приложното поле на специалния режим за туристически агенти продажбите на пътувания, организирани от агенти на едро и продавани от агенти на дребно, действащи от свое име?
Допустимо ли е съгласно членове 168, 169 и 226 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава във фактурата да се посочва подлежащ на приспадане размер на ДДС, който не съответства на действително платения или дължим данък по получени доставки?
Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава общо определяне на данъчната основа за всеки данъчен период при специалния режим за туристически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Испански

Дело C-193/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции и при продажба на туристически услуги на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/11: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим по ДДС за туристически агенции към услуги, предоставяни на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?
Следва ли понятието „клиент“ в членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като „пътуващ“ (краен потребител), така че специалният режим да се прилага само при продажба на пътувания на крайни потребители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Португалски

Дело C-557/11: Kozak, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 306—310 — Специален режим за туристически агенти — Услуга за превоз, която туристическа агенция предоставя от свое собствено име — Понятие за една-единствена доставка — Член 98 — Намалена ставка на ДДС“ По дело C-557/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 31 август 2011 г., постъпил в Съда на 4 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело Maria Kozak срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Lublinie, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: г-н A. Rosas, изпълняващ функциите на председател на шести състав, г-н U. Lõhmus и г-н C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: г-жа E. Sharpston, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-жа Kozak, от г-н A. Bartosiewicz и г-н R. Kamiński, doradcy podatkowi, — за полското правителство, от г-н M. Szpunar и г-н B. Majczyna, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-жа K. Herrmann, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Дело C-160/11: Bawaria Motors, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Трябва ли разпоредбите на член 313, параграф 1 и член 314 от Директива 2006/112 във връзка с членове 136 и 315 от нея да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължените дилъри да прилагат специалния режим за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоки втора употреба включително когато препродават леки автомобили и други моторни превозни средства, които са закупили при условията на освобождаването, предвидено във вътрешното полско право с член 13, параграф 1, точка 5 от Наредбата за ДДС за доставката на леки автомобили и други моторни превозни средства, извършвана от данъчнозадължени лица, които при придобиването им са имали право само на частично приспадане на ДДС на основание член 86, параграф 3 от Закона за ДДС, ако тези автомобили и превозни средства са стоки втора употреба по смисъла на член 43, параграф 2 от Закона за ДДС и на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mazak

Дело C-524/10: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 8 март 2012 г.

Съвместимо ли е освобождаването на земеделските производители от плащане на ДДС и прилагането на нулева единна ставка на компенсация с изискванията на членове 296—298 от Директива 2006/112/ЕО?
Допустимо ли е извършването на отрицателна компенсация от собствените ресурси на Европейския съюз за уравновесяване на събирането на ДДС при прилагане на специалния режим за земеделските производители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Kokott

Португалски

Дело C-180/10: Słaby и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани за неговата земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — да се приложи член 16 от тази директива, съгласно който отреждането на стопански активи на предприятие за личните нужди на данъчнозадълженото лице или за цели извън предмета на стопанската му дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи е подлежал на пълно или частично приспадане?
[При утвърдителен отговор на този въпрос] трябва ли земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани по-рано за земеделската му дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — на основание на тази продажба да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по общия режим?
Трябва ли физическо лице, поради това че, след като е извършвало земеделска дейност върху недвижим имот, я е прекратило след осъществено по независещи от него причини изменение на плановете за устройство на територията, с което имотът се преобразува в частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища), продава парцелите, да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, както и за лице, задължено да плаща този данък поради упражняване на търговска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Mazak

Дело C-203/10: Auto Nikolovi, Съдебно решение от 3 март 2011 г.

Член 314 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че режимът за облагане на маржа на печалбата е приложим към доставки на стоки втора употреба, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза?
Член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешна разпоредба, която предвижда да се отложи до момента на последваща доставка, за която се прилага общият режим за ДДС, правото на данъчнозадължения дилър да приспадне платения ДДС при вноса на стоки, които не са произведения на изкуството или колекционерски или антикварни предмети?
Имат ли член 314 и член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 непосредствено действие, което позволява частноправен субект да се позовава на тях пред национална юрисдикция, за да не се приложи евентуално несъвместимата с тези разпоредби национална правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mazak