4.10.02.01.07.02.06 - Хазартни игри

Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?