всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-35/71: Schleswig-Holsteinische Landwirtschaftliche Hauptgenossenschaft/Hauptzollamt Itzehoe, Заключение от 30 ноември 1971 г.

1. Следва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 120/67/ЕИО от 13 юни 1967 г. да се тълкува в смисъл, че когато стоки се съхраняват в складове за отложено облагане с налози, датата на изваждане на стоките от склада следва да се счита за деня на вноса, така че да се прилага ставката на налога, действаща към датата на изваждане?
2. Ако отговорът на въпрос I—1 е отрицателен: как следва да се тълкува понятието „внос“ по член 15, параграф 1 от Регламент № 120/67
Означава ли това въвеждането на стоките на митническата територия или се основава на подаването на заявление за освобождаване на стоките за свободно обращение?
3. Следва ли член 15, параграф 2 от Регламент № 120/67 да се разбира в смисъл, че ако стоките се съхраняват в складове за отложено облагане с налози, вносът следва да се счита за извършен към датата на изваждане от склада?
4. Ако отговорът на въпрос II—1 е отрицателен: коя е решаващата дата за налагане на налога по член 15, параграф 2 от Регламент № 120/67, ако стоките се съхраняват в складове за отложено облагане с налози?
5. Ако отговорът на въпрос II—1 е положителен: кои ставки на налога са приложими, ако изваждането на стоките от склада за отложено облагане с налози се извършва след изтичане на срока на валидност на лиценза за внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/71: Béguelin Import/G.L. Import Export, Съдебно решение от 25 ноември 1971 г.

Първият въпрос:
Дали валидността на такива споразумения и степента, в която те могат да бъдат противопоставени на трети лица, се засягат от обстоятелството, че концесионерът, чрез юридическо лице, е само дъщерно дружество, което няма собствена икономическа независимост, на предприятие, установено в друга държава членка, което само е получило от същия производител подобно изключително право за територията на тази държава?
Освен това, какви са другите условия, на които валидността на посочените споразумения и степента, в която те могат да бъдат противопоставени на трети лица, са подчинени съгласно правото на Общността?
Втори въпрос:
Дали „процедура по внос“, каквато е описана от националния съд, е несъвместима с член 85 от Договора или попада в обхвата на освобождаването, предоставено с Регламент № 67/67?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/71: Siemers & Co./Hauptzollamt Bad Reichenhall, Съдебно решение от 24 ноември 1971 г.

Прави ли разлика за класифицирането на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, каква е тази разлика?
Зависи ли тарифната класификация от търговската употреба (Verkehrsauffassung) или от разпоредбите на Регламент № 241/70, който е влязъл в сила след разглежданите внасяния?
Може ли влизането в сила на Общата митническа тарифа да засегне правните последици на verbindliche Zolltarifauskünfte (задължителни тарифни уведомления), издадени по член 23 от германския Zollgesetz?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/71: Höhn/Caisse d’assurance vieillesse de Strasbourg, Съдебно решение от 10 ноември 1971 г.

Когато законодателството на държава членка предвижда различни видове обезщетения за старост в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, трябва ли осигурителните периоди, завършени последователно или алтернативно в две или повече държави членки, да се сумират, когато работникът не е завършил необходимия брой периоди съгласно законодателството на първата държава, за да има право на по-благоприятното обезщетение?
Когато е необходимо сумиране, за целите на изчисляването на частта от обезщетението, която следва да бъде поета от съответната институция, трябва ли да се вземат предвид всички действително завършени от работника периоди, а не само тези, които представляват общия необходим брой в съответната държава за придобиване на пълно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/71: Keller/Caisse d’assurance vieillesse de Strasbourg, Съдебно решение от 10 ноември 1971 г.

Трябва ли членове 27 и 28 от Регламент № 3 на Съвета относно социалното осигуряване на работници мигранти да се тълкуват в смисъл, че позволяват на компетентната институция на държава членка да прилага правилата за агрегиране и пропорционално изчисляване на осигурителните периоди, когато правото на пенсия за осигурителен стаж възниква единствено въз основа на периодите, завършени по законодателството на тази държава, без да е необходимо да се вземат предвид периоди, завършени по законодателството на други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/71: Gross/Caisse d’assurance vieillesse de Strasbourg, Съдебно решение от 10 ноември 1971 г.

Трябва ли членове 27 и 28 от Регламент № 3 на Съвета относно социалното осигуряване на работници мигранти да се тълкуват в смисъл, че когато законодателството на държава членка предвижда различни видове пенсии за осигуряване за старост в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, осигурителните периоди, завършени последователно или алтернативно в две или повече държави членки, трябва да се сумират, когато работникът не е изпълнил необходимия брой периоди по законодателството на първата държава, за да има право на по-благоприятната пенсия, и че при изчисляване на частта от пенсията, която следва да бъде поета от съответната институция, трябва да се вземат предвид всички действително завършени осигурителни периоди, а не само тези, които съответстват на общия брой периоди, изисквани по националното законодателство за придобиване на пълна пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/71: Béguelin Import/G.L. Import Export, Заключение от 28 октомври 1971 г.

1. Дали действието на предприятие, установено в една държава членка, което създава дъщерно дружество в друга държава членка с цел да се възползва, във втората държава, от изключителен дистрибуторски договор, първоначално предоставен на дружеството майка, попада в обхвата на разпоредбите на член 85 от Договора, по-специално когато дъщерното дружество е изцяло контролирано от дружеството майка?
2. При какви обстоятелства, по-специално когато включва клауза за абсолютна териториална защита, изключителен дистрибуторски договор, сключен между предприятие със седалище в една държава членка и друго предприятие със седалище в трета държава, е забранен или нищожен съгласно член 85 от Договора?
3. При какви обстоятелства е възможно, до 1 януари 1973 г., договор от този вид, който попада в обхвата на член 85 от Договора, да избегне посочената по-горе забрана или нищожност по силата на Регламент № 67/67?
4. Как се съвместяват разпоредбите на националното право, предназначени да защитават търговците срещу нелоялна конкуренция, с разпоредбите на член 85 от Договора?
5. Дали нищожността, предвидена в член 85, параграф 2 от Договора за договорите, посочени в член 85, параграф 1, засяга само отношенията между страните или може да засегне и трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/71: Siemers & Co./Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 27 октомври 1971 г.

1. Има ли значение за класификацията на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, какво е това значение
2. Има ли значение търговската практика („Verkehrsauffassung“) за класификацията на продукт по тарифна позиция 21.04 или 21.07
Ако да, определяща ли е търговската практика във всички държави членки или може да се вземе предвид търговската практика, преобладаваща само в една държава членка, ако тя се различава от тази в другите държави членки
3. Приложим ли е Регламент № 241/70 поради своето съдържание вече на 27 май и 9 юли 1968 г., или едва от 13 февруари 1970 г.
4. В случай на утвърдителен отговор на въпрос 3: (1) Трябва ли думата „очевидно“ в Регламент № 241/70 да се разбира така, че въз основа на свойствата на продукта към съответната дата трябва автоматично да се установи, че продуктът не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител
(2) От кого (митническата служба или съответните търговски среди) трябва това да бъде установено
В тази връзка може ли да се направи позоваване на търговската практика в страната вносител
(3) Достатъчно ли е за думата „очевидно“, (a) че търговските документи показват, че продуктът първоначално не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител, или (b) може ли това да се заключи от по-нататъшната обработка на продукта след съответната дата
Ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени за това заключение
5. От влизането в сила на Регламент № 950/68 имат ли Oberfinanzdirektionen все още правомощия да издават обвързващи митнически тарифни становища (verbindliche Zolltarifauskünfte) по член 23 от германския Zollgesetz
6. Ако отговорът на въпрос 5 е отрицателен: това ли беше случаят и преди влизането в сила на Регламент № 950/68 по отношение на продукти, които са били предмет на търговски правила на ЕИО, в случая Регламент № 160/66 на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/71: Janssen/Landsbond der Christelijke Mutualiteiten, Съдебно решение от 27 октомври 1971 г.

Може ли понятието „приравнен работник“ по смисъла на Регламенти № 3 и № 4 на Съвета да се прилага към „помощници“, които белгийското законодателство относно осигуряването за болест и инвалидност третира като самостоятелно заети лица, и ако да, при какви условия могат да се вземат предвид осигурителните периоди, завършени като наето лице по законодателството на друга държава членка, за да се установи право на обезщетение по схемата за самостоятелно заети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 27 октомври 1971 г.

Какво е значението на понятието „износ за трети страни“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 година и как се определя то по отношение на понятието „износ за друга държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент?
Дали Регламент № 162/64 на Комисията е невалиден поради това, че ограничава възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64, докато Регламент № 164/64 не предвижда подобно ограничение за възстановяванията при търговия с трети страни?
Трябва ли, с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64 относно размера на възстановяването при търговия между държавите членки и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64 да се тълкува по различен начин от случаите, посочени в първия въпрос – тоест по различен начин от Регламент № 19 – и по-специално да се дефинира по-строго от тези случаи по отношение на понятието „износ за държава членка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form